Решение № 7185 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7185 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100513202 по описа за 2025 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 66531/17.10.2025 г. на Х. И. И. и Х. К. Р., конституирани като длъжници по изп.д. № 20198380402826 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, на мястото на покойния им наследодател Х. Й. И.а, срещу отказ за прекратяване на посоченото изпълнително дело, обективиран разпореждане без номер и дата, съобщено им на 07.10.2025 г. по електронен път.

Жалбоподателите излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановения отказ. Поддържат, че последното поискано и реално предприето изпълнително действие е от 31.07.2019 г., когато е наложен запор върху вземания по банкови сметки на покойния им наследодател, а последващото подаване на молби не препятства настъпване на перемпцията, тъй като за това е необходимо исканото изпълнително действие да бъде реално извършено. Навеждат твърдения, че не са уведомени за образуваното изпълнително производство в продължение на почти четири години след смъртта на наследодателя им.

Отправят искане за отмяна на отказа и за спиране на производството.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, доколкото по изпълнителното дело регулярно са предприемани изпълнителни действия, изпълнителното производство е спряно по силата на закона при настъпване на смъртта на наследодателя на жалбоподателите, такъв не е текъл и по време на извънредното положение. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира 1 присъждане на разноски.

В мотивите си съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 02.07.2019 г. на „Топлофикация София" ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 13.01.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 22233/2013 г. по описа на СРС, 90-ти състав срещу Х. Й. И.а. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят възложил на съдебния изпълнител да определи на основание чл.18 ЗЧСИ начина на изпълнение.

На 30.07.2019 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, а запорните съобщения са получени от третите задължени лица на 31.07.2019 г.

Взискателят е подал молба по изпълнителното дело, с които е поискал налагане на конкретни изпълнителни способи на 19.08.2021 г.

На 13.10.2021 г. е настъпила смъртта на длъжника Х. Й. И.а.

Молби с искане за налагане на конкретен изпълнителен способ взискателят е депозирал на 22.02.2023 г. и на 23.06.2025 г.

С разпореждане от 16.07.2025 г. Х. И. И. и Х. К. Р. са конституирани като длъжници по изп.д. № 20198380402826 на мястото на покойния им наследодател Х. Й. И.а.

С молба от 11.09.2025 г. двамата жалбоподатели, чрез надлежно упълномощения им процесуален представител, са поискали прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С разпореждане без дата съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното дело, поради липса на основание за това, а разпореждането им е съобщено на 07.10.2025 г. по електронен път.

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато 2 установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно указанията в цитираното тълкувателно решение прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона, като не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител, с които да се констатират предпоставките за прекратяването. Разяснено е, че давността за вземане се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, в това число с насочването на изпълнението чрез налагане на запор.

Макар перемпцията и давността да са различни правни институти, общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността (Определение № 50791 от 4.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2022 г., III г. о., ГК). В случая предприетите след образуване на изпълнителното производство действия по налагане на запори на 30.07.2019 г. е поставил начало на нов двугодишен срок и до подаване на молбата от 19.08.2021 г. са изминали две години и двадесет дни, но това няма за своя правна последица прекратяване на делото. Срокът по чл.438, ал.1, т.8 ГПК е спрял да тече по време на въведеното извънредно положение. С приемането на ЗМДВИП за времето от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат сроковете, посочени в чл. 3, т. 1 от същия закон - процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението (сред които не попада настоящото изпълнително дело). С §13 от ПЗР на Закон за здравето се предвижда, че сроковете, които са спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат с изтичане на седем дни от обнародване на закона в Държавен вестник с бр. 44 от 13.05.2020 г. Поради това двугодишният срок се продължава и подадената молба на 19.08.2021 г. е в рамките на този продължен срок. Доколкото перемпцията е санкция за бездействието на взискателя, то същата не настъпва при подадено от него искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ (така в мотивите към т.1 на Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК изрично е изяснено, че релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело).

С настъпване на смъртта на длъжника изпълнителното производство е спряно по силата на закона (чл.432, ал.1, т. 3 вр.чл.229, ал.1, т.2 ГПК), но и при смърт на длъжника взискателят има задължения за предприемане на необходимите действия за поддържане на висящността на изпълнителното производство, включително като поиска наследниците на починалия длъжник да бъдат конституирани като длъжници в изпълнителното производство и да бъде насочено на изпълнението върху тяхно имущество. Макар да не е поискал конституиране на наследниците на покойния длъжник, с молба от 22.02.2023 г.

„Топлофикация София" ЕАД е пожелало прилагане на конкретен изпълнителен способ, а до депозиране на същата не е изтекъл двугодишния срок, който да доведе до перемиране на изпълнението. Последното е настъпило по силата на закона на след като до 22.02.2025 г. дружеството не е поискало извършване на изпълнителни действия, доколкото последяващо 3 искане е направено едва на 23.06.2025 г. В периода 22.02.2023 г. – 23.06.2025 г. не са искани и извършвани изпълнители действия, поради което отказът на съдебния изпълнител да констатира настъпилото прекратяване на изпълнението е незаконосъобразен.

Доколкото прекратяването поради перемпция, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело, се извършва с постановление с констативен характер на органа по изпълнението (арг. от чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК) и съдът действа като контролно-отменителна инстанция, без законово правомощие да прекрати изпълнително дело (Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГК и ТК), тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне на последния, с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Липсват основанията по чл.438 ГПК, доколкото е настъпило прекратяване на изпълнението по силата на закона.

Изходът от спора не обуславя присъждане на разноски на ответника по частната жалба.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба частна жалба вх.№ 66531/17.10.2025 г. на Х. И. И. и Х. К.

Р., конституирани като длъжници по изп.д. № 20198380402826 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, на мястото на покойния им наследодател Х. Й. И.а, отказ за прекратяване на посоченото изпълнително дело, обективиран в разпореждане без номер и дата, съобщено им на 07.10.2025 г. по електронен път.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).

Заверен препис от решението да се изпрати на ЧСИ Бъзински за предприемане на действия по издаване на постановление за прекратяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4