Решение № 2843 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2843 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря КАТЕРИНА БЛ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20261110203008 по описа за 2026 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на С. М. С. с ЕГН**********, живеещ в гр.

София в ,,***'' ,,***'' в блок ,,***'', срещу Наказателно постановление №501485/2022, издадено на 17. V. 2022 година от К.Д.К. в качеството му на заместник-кмет на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по БУЛСТАТ000696327 със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Московска” №33, представлявана от кмета В.А.Т..

Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Оспорва извършването на нарушението, твърдейки, че разполагал с карта за пътуване в градския транспорт.

Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.

Наказващият орган се представлява от юрисконсулт Ю.Й.В.а, която оспорва жалбата.

Претендира разноски.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 26. IV. 2022 година около 09 25 часа жалбоподателят пътува с градския транспорт на Столична община с автобус А-305 с инвентарен №**** с посока на движение – Държавна 1 печатница район ,,***''. След спирка ХМС свидетелката В. Х. В. с ЕГН**********, контрольорка по редовността на пътниците в Центъра за градска мобилност, извършва проверка на редовността на представения по делото превозен документ на жалбоподателя и приема, че е нередовен, защото върху него липсват перфорации. След това свидетелката предлага на жалбоподателя да закупи карта за еднократно пътуване, но той отказва.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от превозния документ на жалбоподателя, приложен към акта за установяване на административно нарушение, както и от показанията на разпитаната свидетелка.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, доколкото съответстват на приложените по делото писмени доказателства и изхождат от лице, споделящо непосредствените си впечатления при изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото. Свидетелката действително заявява, че има смътни спомени за случая, но също твърди, че няма спомен да е извършила проверката различно от обикновено.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 26. IV. 2022 година от свидетелката В. Х. В. с ЕГН********** - компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №СОА18-РД09-1000, издадена от Кмета на Столична община на 19. IX. 2018 година. Заповедта е представена по делото.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

На 17. V. 2022 година заместник-кметът на Столична община К.Д.К., компетентно длъжностно лице по силата на представена по делото заповед на Кмета на същата община, издадена на 13. I. 2020 година под №СОА20-РД09-1062, издава въз основа на установеното в акта процесното наказателно постановление №501485. В него възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. т. 1 и 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от същата Наредба.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Според писмо, изпратено от район ,,***'' на Столична община до изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД с изходящ №13116 от 24. Х. 2025 година наказателното постановление не е връчвано на жалбоподателя. Същото било изпратено с писмо, което останало непотърсено според приложена обратна разписка.

2

За да се произнесе по редовността на връчването, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Закона за пощенските услуги, според която „препоръката“ е допълнителна услуга към универсалните пощенски услуги, като пощенските пратки по ал. 1, т. 1, б. б. „а“, „б“, „г“ и „д“ и по ал. 2 от същата разпоредба могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани. По смисъла на § 1, т. 10 допълнителните разпоредби на същия закон препоръката е допълнителна услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие – за доставянето на получателя.

Изискването за удостоверяване получаването на препоръчаната пратка чрез известие за доставяне (т. н. обратна разписка) е скрепено с императивни изисквания за връчване на същата, уредени в Наредба №4 за пощенските съобщения, обнародвана в брой XCVII на Държавен вестник от 1979 година, която на основание §99 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е запазила действието си след отмяна на Закона за съобщенията. Съгласно чл. 57 от тази Наредба, препоръчаните пратки се доставят на получателя на посочения адрес или в пощенската, телеграфна и телефонна станция срещу подпис в служебната разносна книга. Съгласно чл.

59 от Наредбата, препоръчани пратки, изпратени до лица, обслужвани от доставни шкафове, се доставят при възможност лично на получателите, на членове от семействата им, а при липса на такава възможност получателят се уведомява с известие за явяване в пощенска, телеграфна и телефонна станция.

Ето защо изпратеното писмо, върнато с отбелязване „непотърсено“, не може да се приеме като годно доказателство за връчването му. Съдебната практика трайно приема, че такова връчване не е редовно. Препоръчаното писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено“. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, предвид евентуално оставеното му съобщение, че за него има препоръчано писмо, не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на неговия адрес. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите с отметка „непотърсено“ не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя.

По изложените причини съдът счита, че жалбоподателят е уведомен за наказателното постановление от частния съдебен изпълнител А.С.П. с представена по делото Покана за доброволно изпълнение. Изходящият № на поканата е 14282 от 13. Х. 2025 година, затова съдът намира, че съобщението е връчено на жалбоподателя най-рано на посочената дата и тя следва да се счита и за датата, на която наказателното постановление е връчено на жалбоподателя. Жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 24. Х. 2025 година, т. е в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на 3 издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Кмета на Столичната община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 26. IV. 2022 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 17. V. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени.

Нито актът за установяване на административно нарушение, нито издаденото въз основа на него наказателно постановление обаче съдържат точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се, че жалбоподателят пътувал с нередовен превозен билет, но не е посочено в какво се състои тази нередовност. Едва от показанията на разпитаната по делото свидетелка се установи, че върху билета не е имало перфорации, съвпадащи с перфораторите на превозното средство, в което е пътувал жалбоподателят. Това обстоятелство обаче не е отбелязано нито в акта, нито в постановлението.

Следва да се има предвид още, че в акта за установяване на административно нарушение са посочени като нарушени разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. т.1 и 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, което поражда неяснота относно приетото за установено административно нарушение, доколкото очертаните състави по т. 1 и т. 2 от чл. 18 от Наредбата не могат да се реализират едновременно, а при условията на алтернативност, т. е. пътникът или не разполага с редовен превозен документ или не 4 представя същия на контрольора. Тази нередовност в акта е пренесена и в наказателното постановление в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от Закона за административните нарушения и наказания.

Изложеното само по себе си е основание за отмяна на обжалваното постановление.

По извършването на нарушението от обективна страна

Доколкото в наказателното постановление липсва точно описание на извършеното нарушение, е невъзможно съдът да прецени дали такова действително е извършено. След като не е описано в какво се състои нередовността на превозния билет на жалбоподателя, съдът не може да прецени от събраните по делото доказателства дали такава нередовност действително е била налице.

Съдът намира още, че е допуснато и нарушение на материалния закон. За пътуване в моторно превозно средство за обществен превоз, каквото е и Автобус №305, без редовен превозен документ, санкция предвижда не само Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, а и чл. 101, т. 1 от Закона за автомобилните превози, според която пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба от 10 до 50 лева - за превози по общинските транспортни схеми, какъвто се явява и настоящият случай. Налице са, следователно, два нормативни акта – закон и подзаконов нормативен акт (Наредба), които уреждат една и съща материя. Санкцията за пътуване без билет е предвидена в закон, като разпоредбата на чл. 101 от Закона за автомобилните превози не е бланкетна, а съдържа всички признаци на извършеното нарушение, затова и не подлежи на попълване от друг нормативен акт.

Разпечатката съдържа 45 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/633455fa-6cbb-410e-b637-d0464694b47f