Решение № 224 от 15.11.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Радомир, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100457 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № . г., подписан с ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 2000,00 лева, при ГПР от 46,83% и годишен лихвен процент от 23,54%.

В чл. 7 от договора било предвидено и заплащане от страна на кредитополучателя на застрахователни премии в общ размер от 239,98 лева, от които 118,80 лева по пакет „BANK Комбо Живот“ и 121,18 лева по пакет „BANK Комбо Безработица“, както и заплащане на такса „Оценка на риска“ в размер на 268,80 лева, дължима разсрочено, заедно с погасителните вноски.

Сочи, че доколкото процесният договор за кредит е сключен с потребител, то приложение в случая намират разпоредбите на ЗПК, вкл. и относно императивно установеното съдържание на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следвало да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално било спазено, доколкото в договора за потребителски кредит бил посочен ГЛП в размер на 46,83%. Предвид конкретното съдържание на договора обаче, не ставало ясно този лихвен процент върху коя сума се начислявал, тъй като в договора бил 1 отразен размер на кредита от 2000,00 лева, а след това - общ размер на кредита от 2508,78 лева, но не било конкретизирано върху коя от двете суми се начислявала възнаградителната лихва.

В договора липсвала и ясно разписана методика и начин на формиране на ГПР, тъй като не било посочено дали сумите за застрахователни премии и за такса „Оценка на риска“ са приети за разходи по кредита, което препятствало възможността да се провери и дали вписаният в договора процент на разходите на годишна база – 46,83%, е действително приложимият такъв в отношенията между страните. Последното обосновавало извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с оглед на което процесният договор за потребителски кредит № . г. бил недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК договорът следвало да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В договора за кредит бил инкорпориран погасителен план, който обаче не съдържал информация относно отделните компоненти на месечните вноски. Всяка една анюитетна месечна вноска представлявала сбор от главница, лихви и съответна част от годишна такса управление и обслужване, като за всеки един месец тези компоненти били различни.

Липсата на подробна разбивка лишавала от възможност ответникa - потребител от яснота, внасяйки парична сума в погашение на своя дълг, коя част от него погасява. Липсата на погасителен план с изискуемото от законодателя съдържание представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, поради което процесният договор за потребителски кредит бил недействителен съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и при извод за недействителност на договора следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По отношение на включената в главницата такса за оценка на риска, ищцата намира същата за недействителна, доколкото нейното уговаряне в договора противоречало на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, регламентиращ забрана да се начисляват такси и разноски за услуги, които са свързани с усвояването и управлението на кредита и наред с това в договора не било посочено за какви конкретни услуги от страна на кредитора се дължи такса „Оценка на риска“.

На следващо място договорът за кредит бил недействителен, тъй като не съдържал методика за изчисляване на референтния лихвен процент, което представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК.

Ищцата твърди и че договорът за потребителски кредит бил сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи и не бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следвало, че 2 кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

По отношение на застраховките ..BANK Комбо живот“ и „BANK Комбо безработица“ счита, че е налице разминаване между предварително оповестената съществена за потребителя преддоговорна информация и подписания договор. В стандартния формуляр, изискуем по чл. 5, ал. 2 ЗПК не се сочело никакво оповестяване на застраховането на кредитора за сметка на кредитополучателя. Не била попълнена и графа за обезпечения.

Въпреки че груповата застраховка имала за обект нематериални блага - живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които по принцип са предмет на застрахователна закрила по личните застраховки - „Живот” и „Злополука”, предложената на кредитополучателя застраховка имала типичното съдържание на допълнителна гаранция за отпускаща кредит финансова институция срещу риска от непредвидени финансови затруднения на кредитополучателя (чл. 456 КЗ) и се сключвала за негова сметка след предварителното му писмено съгласие за това (чл. 382, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 443, ал. 1 КЗ).

Макар това застраховане да не било оповестено като условие на кредитирането, като обща сума, която потребителят би бил задължен да заплати при ползване на тази кредитна услуга, още в предварително съставения стандартен формуляр бил посочен сбор, който не можел да се формира само от общия размер на договорената главница и оповестените във формуляра лихви от 23,54% годишно, както и разходите, изчерпващи се до еднократната такса за оценка на риска в размер на 268,80 лв. Общото задължение, съответно изцяло на общия брой равни месечни вноски, посочени в т. 6 от част втора от формуляра, всъщност било съответно на вписаните в договора за кредит сборни плащания, в които изрично вече било посочено и допълнително задължение по застрахователна премия. Като е пропуснал посочване на присъединяването към застраховката като задължително условие по този кредит, доставчикът на услугата осуетил и възможността потребителят да се запознае с действителната икономическа тежест, която поема, тъй като допълнителното плащане на премията не било отразено като разход при формиране на оповестения ГПР (46,83%), въпреки че било включено в общия дълг и месечните вноски.

Ищцата сочи, че заемополучателят е извършил плащане по договора в общ размер на 2628,93 лева, като в случай, че бъдат уважени предявените искове и съгласно разпоредбите на ЗПК следвало връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Сумата на отпуснатия кредит била в размер на 2000,00 лева. Разликата от дължимата сума от 2000,00 лева до платената сума от 2628,93 лева, в размер на 628,93 лева се явявала получена без основание и съответно се дължало връщане на недължимо платеното по нищожния договор.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № . г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Р. Д. З., а при условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 7, ал. 1 от договор за потребителски кредит № . г., поради противоречие със закона и с добрите нрави.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал.

3

1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 628,93 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № . г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Р. Д. З..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове, като сочи, че банката не твърди, че размерът на получената от потребителя сума е 3002,03 лева, тъй като това бил размерът на главницата по договора, като в нея били включени освен усвоената сума от 2000,00 лева, и еднократна такса за оценка на риска в размер на 268,80 лева, както и заплатените от името на банката в полза на потребителя застрахователни премии в общ размер на 239,98 лева. Добавянето на въпросните суми към главницата по кредита, съответно финансирането им от страна на банката, било уредено в разпоредбите на чл. 7.1. и чл. 7.2.2. от договора за кредит.

Сочи и че доколкото приложимата лихва по договора била фиксирана за целия период, нямало изискване да се посочи последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, в това число главница и лихва.

Неоснователно се твърдяло в исковата молба, че не е посочен начинът на прилагане на договорната възнаградителна лихва, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото в тази насока законът бил ясен и според § 1, т. 4 от ДР на ЗПК лихвеният процент се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Посочената правна норма не изисквала размерът на възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а същата следвало да се посочва в проценти, както било сторено в сключения договор за кредит.

По отношение твърдението в исковата молба относно нарушаване разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК твърди, че цитираната норма изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, което изискване било спазено в договора. Наред с това, неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не водело до недействителност на договора за кредит на соченото основание. В случаите, в които ГПР надвишавал установения в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намирала разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, според която това водело до недействителност на самата клауза в договора.

По отношение на сключената застраховка сочи, че ЗПК разглежда и т. нар. допълнителни услуги, които потребителят може да поиска и да получи при кандидатстването за кредит, като по-специално законът визирал застрахователните услуги.

Застрахователната премия била цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължала от потребителя (застрахованото лице). Сумата от 239,98 лева представлявала застрахователната премия по сключената застраховка. В искането за откриване на договорни отношения потребителят - длъжник изрично декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.2. от договора за кредит потребителят изрично възлагал на кредитора да преведе частта от средствата от кредита, касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Единствено стойността на 4 застрахователната премия, която се финансирала от банката, била елемент от главницата по кредита, но това бил финансов елемент, който нямал нищо общо със застрахователния договор.

Съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит при сключване на договора потребителят не бил длъжен да сключва застраховка и можел да я сключи само по свое желание, като в тази връзка се сочи, че съгласно § 1 от ДР на ЗЗП застрахователната премия или всеки друг разход, свързан с предоставянето на допълнителна услуга, e част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит. Това еднозначно показвало, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т. е. застрахователната премия не следвало да бъде включвана в общите разходи по кредита, но била включена в главницата - която е компонент на ГПР.