Решение № 894 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300501210 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от С. В. А., ЕГН ********** против Решение № 1017/07.03.2024г., постановено по гр.д. № 9865/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че С. В. А. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. ****, ЕИК: *****, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД сума в размер от 939, 77 лв., представляваща стойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода 14.09.2019г.26.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, с потребителски номер ***** и сума в размер на 56, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г . , ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда /14.09.2022г. / до окончателното му изплащане . С оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

1

Ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. **** против С. В. А., с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1119,15 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.07.2018г.- 26.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, с потребителски номер ***** и сумата от 98, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 14.09.2022г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6407 от 15.09.2022г., по ч.гр.д. № 13132/ 22г., по описа на РС- Пловдив, XVIIIти гр. с-в, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 30820/ 05.12.2023г., по ч.гр.д.

2

№ 13132/ 22г., по описа на РС- Пловдив.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер и иска тяхното отхвърляне. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.

С постановеното по спора Решение № 1017/07.03.2024г., постановено по гр.д. № 9865/2023г. , първостепенният съд е е признал за установено в отношенията между страните, че С. В. А. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. ****, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД сума в размер от 939, 77 лв., представляваща стойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода 14.09.2019г.26.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, с потребителски номер ***** и сума в размер на 56, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда / 14.09.2022г. / до окончателното му изплащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, за разликата от 939, 77 лв. до пълния претендиран размер от 1119, 15 лв. и за периода от 04.07.2018г. до 13.09.2019г. и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за разликата от 56, 86 лв. до пълния претендиран размер от 98, 93 лв., доколкото вземанията в посочените части са погасени по давност и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 6407 от 15.09.2022г., по ч.гр.д. № 13132/ 22г., по описа на Районен съд- Пловдив, , в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 30820/ 05.12.2023г., по ч.гр.д. № 13132/ 22г., по описа на Районен съд- Пловдив.

Във въззивната жалба са изложени съображения за недоказаност на факта, че С. А. е собственик на процесния имот, респ. е потребител на ВиК услуги. В тази връзка ПОС намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги. Дефиниция на „потребител“ е посочена в § 1, ал. 1, т. 2 буква "а" и буква "б. " от ДР на ЗРВКУ , според която п отребител е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна 3 собственост. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на строеж. По делото е представен Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ****, том I , рег. № *****, дело № ****/ 2012г. на Д. К., Нотариус с район на действие Районен съд- Пловдив, от който се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния водоснабден недвижим имот, находящ се на адрес гр. *****. Следователно същият, като носител на вещно право, се явява потребител на ВиК услуги. Не се споделят възраженията на жалбоподателя в тази връзка, доколкото за установяване на факта, че С. А. е потребител и страна в правоотношение с ВиК, не са необходими други доказателства. В същото време, не са налице такива, установяващи наведените от него възражения.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им важат Общите условия. Потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите чл. 11 от Наредба № 4 . В конкретния случай в имота на ответника са монтирани два водомера с номера в картотеката на ищцовото дружество, както следва: № ***** и *****.

По делото са представени и приети четири броя карнетни листове, в които за част от периодите е налице подпис на потребителя, а за други липсва такъв. Карнетите, подписани двустранно - от потребител и от служител на ищеца- водоснабдително дружество, съгласно нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г., представляват документи, удостоверяващи по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Макар в процесните документи да липсва подпис на потребителя за всеки един период, правилно районният съд е достигнал до извода, че не са ангажирани доказателства от ответника във връзка с оспореното съдържание на карнетите. В този смисъл 4 не се установява разминаване между отбелязаното в карнетните листове и действителното потребление.

В хода на първоинстанционното производство е прието и заключение на изготвена ССЕ. Установява се, че предоставените услуги за периода 04.07.2018г.- 26.08.2022г. възлизат на сума в размер от 1130, 21 лв. Лихвата за забава, изчислена по всяка отделна фактура за периода 30.09.2019г.31.07.2022г. възлиза общо на 98,83 лева. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищеца е водено редовно, като са спазвани изискванията на Закона за счетоводството. На 09.09.2019г. е извършено прихващане в размер от 11,06 лв. Дължимата сума за главница в периода 04.07.2018г.- 26.08.2022г. е в размер от 1119,15 лв, а за периода 30.09.2019г.-31.07.2022г. се дължи мораторна лихва върху горепосочената главница в размер от 98,93 лв. Сумите по отделните главници са изчислени съобразно приложените копия на карнети и съобразно утвърдените от КЕВР цени. Ето защо, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, се достига до закономерен извод за доказаност на исковата претенция.

На следващо място, в отговора на исковата молба е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца. Същата, съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД, е тригодишна. Видно от материалите по делото, заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 14.09.2022г., а процесният период, за който се претендират вземания е 04.07.2018г. – 26.08.2022г. От допълнителната задача, поставена на вещото лице, се установява, че сумата на главницата за период от три години, предхождащи подаването на заявлението в съда, е в размер на 939,77 лв., а размерът на лихвата върху главното вземане е 56,86 лв. Ето защо, правилно районният съд е уважил претенцията за сумата от 939, 77 лв.- главница за доставена питейна и отведена канална вода за периода 14.09.2019г.26.08.2022г и сумата от 56, 86 лв. – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г, а за разликата до пълния размер – я е отхвърлил.

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя.

5

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1017/07.03.2024г., постановено по гр.д.

№ 9865/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че С. В. А. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. ****, ЕИК: *****, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.

1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД сума в размер от 939, 77 лв., представляваща стойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода 14.09.2019г.- 26.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, с потребителски номер ***** и сума в размер на 56, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г . , ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /14.09.2022г. / до окончателното му изплащане.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН ********** да заплати на Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. ****, ЕИК ***** разноски по делото в общ размер 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6