Решение № 12527 от 10.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12527 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110134586 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди, че на 17.12.2020 г., на АМ „Тракия“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него товарен автомобил марка Мерцедес, рег. № ***. Поддържа, че вредите са на стойността на представените по делото фактури, като е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 9365,30 лева.

Сторени били разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в размер на 9380,30 лева. Твърди, че след покана ответникът е погасил само част от задължението в размер на 3640,30 лева, поради което претендира остатъка от 5740,00 лева, заедно със законната лихва 28.6.2022 г. до погасяване /след изменение на иска, допуснато с протоколно определение от 04.10.2022 г.. Претендира разноски.

Ответникът *** оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло регресния дълг, че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди, както и че ищецът е платил обезщетение над дължимото по договора за имуществена застраховка – без да приспадне 200 лева самоучастие и с включен ДДС. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 19.9.2022 г. всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните ш срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 12191,72 лева.

Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните 2 вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.

Неоснователно е възражението на ответника за платено над дължимото застрахователно обезщетение. Видно от фактура № 19577/06.1.2021 г. и представената от самия ответник сравнителна експертиза сумите с ДДС са в размер на 9840,83 лева, като ищецът е платил такава в по-нисък размер – без ДДС. В случая клаузата за самоучастие е неприложима, тъй като е налице щета, която е „безспорно регресна“ – подлежи на възстановяване от делинквента или неговия застраховател. Няма данни за вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, поради което и в случая застрахованият не дължи самучастие.

Прихващането на дължимите застрахователни премии не би намалило обезщетението, респ. регресния дълг, тъй като е въпрос, относим не към самия факт на изпълнение на паричното задължение, а към начина, по който е погасено то.

Следователно общият размер на дълга възлиза на 9380,30 лева, от които ответникът е погасил 3640,30 лева /който факт е обявен за безспорен с определението по чл. 140 ГПК/.

Ето защо искът за незаплатения остатък 5740,00 лева следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 1229 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и възнаграждение за адвокат/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 5740,00 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на товарен автомобил марка Мерцедес, рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.12.2020 г., на АМ „Тракия“, и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от 28.6.2022 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1229,00 лева, представляваща разноски по делото

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3