Решение № 9135 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9135 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря Б.А П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110152899 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Д. Ж., Л. И.

И., С. И. Н., М. Е. К., Т. П. И., В. Й. П. и С. В. П. /в качеството му на наследник на И. В.а П.а, ЕГН **********/ против ****, ***** и *****, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят в условията на солидарна отговорност /съгласно уточнителна молба с вх. № от 01.11.2022 г./ на всеки един от ищците сумата от по 10 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищците на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, в резултат от продължилото седем години и един месец съдебно производство по гр. д. № 14780/2012 г. по описа на СГС, I ГО, I състав, ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищците твърдят, че на 02.11.2012 г. предявили пред СГС иск с правно основание чл.

124 ГПК във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ срещу ****, [фирма] и Държавата, като било образувано гр. д. № 14780/2012 г., по описа на СГС, I ГО, I състав, по което на 22.11.2017 г. било постановено решение, с което съдът отхвърлил предявения от ищците иск. Посочват, че в резултат от подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от 28.12.2017 г. било образувано в. гр. д. № 2218/2018 г. по описа на *****, което приключило с решение от 06.11.2018 г., обжалвано от ищците с депозиране на касационна жалба на 27.12.2018 г., по която било образувано гр. д. № 1660/2019 г. по описа на ВКС, приключило с определение, постановено на 02.12.2019 г., с което решението на въззивната инстанция не било допуснато до касационно обжалване. Считат, че предвид продължителността на производството по гр. д. № 14780/2012 г., по описа на СГС, I ГО, I състав от датата на предявяване на исковата молба – 02.11.2012 г., до влизане в сила на постановеното по него съдебно решение – 02.12.2019 г. или за период от общо седем години и един месец, от страна на ответниците е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което депозирали в ИВСС заявления за констатиране на същото на 02.06.2020 г. Административното производство приключило с констатация за липса на извършено нарушение от ответниците, която според ищците имала бланкетен характер и установените в административното производство факти не били в съответствие с 1 правните изводи на ИВСС. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди в резултат от прекомерната продължителност на процесното съдебно производство, изразяващи се в причинен стрес, фрустрация, емоционален срив, непрекъснато безпокойство и тревожност, изпитвали чувство на неяснота и несигурност в поведението на съдилищата, на произвол, злепоставяне и безпомощност срещу неразумната продължителност на делото и факта, че не могат да повлияят на неадекватните действия на съда, което от своя страна довело до пораждане на чувство за безсилие и онеправданост, както и до срив на доверието им в националните институции. Молят исковете да се уважат. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника ****. Излага становище за недопустимост на предявения от С. В. П. иск, в качеството му на наследник на починалата преди подаване на исковата молба И. П.а, поради липса на процесуална легитимация. Счита предявените с исковата молба претенции за неоснователни. Твърди, че ищците не са претърпели твърдените неимуществени вреди.

Поддържа, че при разглеждане на процесното гр. д. № 14780/2012 г. по описа на СГС, I ГО, I състав, ответникът е действал ритмично и е извършвал надлежно дължимите процесуални действия, проявявал е старание да предостави на страните справедлив процес и въпреки фактическата и правна сложност на спора и поведението на ищците, които постоянно правели нови искания и изпращали различни становища и уточнения, е целял производството да се движи в рамките на разумни срокове. Сочи, че **** е сред найнатоварените съдилища в страната, което според посочената в отговора на исковата молба практика на ЕСПЧ можело да се приеме за извинителен критерий, доколкото държавата е предприела мерки за преодоляване на проблемите с натовареността на съдилищата, евентуално като основание за намаляване на размера на търсеното обезщетение. Твърди, че ищците са допринесли за забавянето на делото със собственото си процесуално поведение.

Посочва, че изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок не следва да измества останалите принципи на гражданския процес, а процесното производство се отличавало със значителна правна и фактическа сложност, било необходимо събирането на голям брой доказателства и изслушването на няколко експертизи. Заявява, че делото не било от категорията на делата, които са с т. нар. „висок залог“, с оглед което не било налице изискване по него да се извършват приоритетно действия от страна на съда. Сочи, че дори да се приеме, че е налице забавяне на делото пред СГС, то същото е било компенсирано от въззивната и касационната инстанция, евентуално, ако се установи, че делото е протекло в разумен срок пред СГС, той не следва да носи отговорност за поведението на горестоящите съдилища. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между забавянето на делото и настъпването на вреди над обичайните. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за присъждане на ищците на обезщетение в минимален размер. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника *****, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че процесното съдебно производство не е разгледано в разумен срок, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Оспорва и твърдението, че ищците са действали добросъвестно в производството, като твърди, че с процесуалното си поведение са ставали причина съдът да дава указания във връзка с изпълнение на процесуалните им задължения, с което допълнително са продължили времето за разглеждане на делото. Поддържа, че във времето за разглеждане на процесния правен спор не следва да се включват периодите на т.нар. съдебни ваканции от 15.07. до 01.09. за всяка календарна година. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди. Посочва, че доколкото ищците не са упражнили предоставените им от закона възможности за ускоряване на производството, то поведението им е индиция, че не са считали, че делото се разглежда в неразумен срок. Оспорва продължителността на делото да е довело до настъпване на описаните в исковата молба вреди. Оспорва претенциите и по размер като 2 счита, че обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-малък размер предвид твърдения принос на ищците за забавата. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника *****. Излага становище за недопустимост на предявения от страна на С. В. П. иск, поради липса на процесуална легитимация за това. Оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че доводите на ищците за допуснато нарушение на разумния срок за разглеждане на делото са бланкетни, като в исковата молба не са посочени причините, които са довели до забавянето. Посочва, че предвид предмета на делото – установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, и факта, че по делото са били конституирани общо 18 ищци и трима ответници, производството се отличава с изключителна фактическа и правна сложност. Поддържа, че процесуалното поведение на ищците има значителен принос към продължителността на производството, а характера на производството и настъпилата в хода му смърт на единия от ищците е наложило извършването на редица процесуални действия от съда, свързани със събирането на множество доказателства и конституиране на нови три лица – наследници на починалия първоначален ищец. Твърди, че след приключването на съдебното дирене и даване на хода по същество, с обявяването на делото за решаване, всяка една от трите съдебни инстанции се е съобразила с инструктивните срокове по ГПК. Счита, че при разглеждането на производството пред отделните инстанции последните са сторили нужното, с оглед защитата на интересите на страните и правилното разглеждане и решаване на делото.

Допълва, че ищците не са се възползвали от предоставените им от закона правни възможности за ускоряване на производството. Твърди, че протеклото пред него касационно производство е приключило в рамките на разумния срок. Поддържа, че не се установява наличието на неимуществени вреди. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

**** в открито съдебно заседание изразява становище за недоказаност на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна съдът намира следното:

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че производството по гр. д. № 14780/2012 г., по описа на СГС, I-1 състав е образувано на 05.11.2012 г. в резултат от депозираната в същия съд искова молба с вх. № от 02.11.2012 г. от страна на Т. П. И., С. Д. Д., Л. Р. Ф., Б. Д. Ж., Ж. Д. Ж., В. Й. П., И. В.а П.а, М. Е. К., Л. Г. И., С. С. П., М. А. П., А. А. П., П. А.ов П., А. Б. А., Г. К. З., Л. И. И. и С. И. Н.

– общо 17 лица на страната на ищеца, срещу ответниците ****, [фирма], ЕИК *** и Държавата. С исковата молба са предявени обективно кумулативно и субективно съединени установителни искове, с които е отправено искане до съда за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са титуляри на правото на собственост по отношение на реални части от два недвижими имота, възстановени им на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.

С разпореждане на съда от 06.11.2012 г. на ищците са дадени указания за представяне в 10-дневен срок от получаване на съобщението на данъчна оценка за процесните недвижими имоти, във връзка с което по делото е постъпила молба с вх. № от 12.12.2012 г. от страната за издаване на съдебно удостоверение и продължаване на срока за изпълнение на указанията с един месец, като молбата е уважена видно от разпореждане на съда от 17.12.2012 г. Исковата молба е оставена повторно без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса с разпореждане от 23.01.2013 г., като на 08.03.2013 г. по делото е постъпила молба от ищцата Т. П. И. за освобождаване от 3 задължението за внасяне на припадащата й се част от дължимата държавна такса. С разпореждане от 11.03.2013 г. съдът е освободил ищцата Т. И. от внасяне на припадащата й се част от сумата за държавна такса. Указанията на съда във връзка с държавната такса по делото са изпълнени от останалите неосвободени от това задължение ищци, за което са били представени доказателства, приложени към молба с вх. № от 18.03.2013 г. На 20.03.2013 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищците са дадени указания за вписването й ведно с уточнителна молба с вх. № 31994 от 18.03.2013 г., с която се внася промяна в исковата молба, като вместо първоначално предявените установителни искове за право на собственост, ищците предявяват осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС. Видно от нарочното отбелязване върху исковата молба, последната е била вписана на 10.04.2013 г., след което на 15.05.2013 г. съдът е разпоредил на ответниците да се изпратят преписи от исковата молба, уточнителната молба и приложенията към исковата молба за подаване на отговор в срок. Най-късният срок за отговор на исковата молба е изтекъл на 04.07.2013 г. вкл.

Разпечатката съдържа 21 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6332b591-361b-43a1-97f1-2db3d9c17c03