Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260006 от 13.08.2020, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 304/2020
Вид
Решение № 260006
Подписан
13.08.2020
В сила
14.12.2020
Състав
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 18, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 6 и т. 7 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 6 и т. 7 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 2, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 2, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 2, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • § 1 · Закон за защита от домашното насилие

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Ихтиман, 13.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 09.07.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 304/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предвид възникнали непредвидени обстоятелства – постъпване по спешност в болнично заведение на член на семейството на съдията-докладчик, което наложи отлагане на заседанието по делото на 04.08.2020 г., в което решението по делото трябваше да бъде обявено на страните, за да не се отлага ненужно дълго съобщаването на крайния акт посредством призоваване на страните за открито съдебно заседание, което ще отнеме повече от един календарен месец, с оглед обезпечаване бързина, съдът намира, че е необходимо настоящото решение да бъде съобщено на страните по общия ред, предвиден в ГПК.

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8 ЗЗДН от Б.А.Б. и Р.С.Б. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие против ответника Ц.С.С..

Молителите твърдят, че спрямо тях от ответника, с когото се намират в родствена връзка, са извършени актове на психическо и физическо насилие.

Ответникът оспорва молбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на молбата:

Ответникът е лице, с което молителката Б. се намира в родство по съребрена линия втора степен - брат и лице, с което молителят Б. се намира в родство по сватовство втора степен - съпруг на сестрата на ответника, поради което молбата е подадена от лица, които имат право да търсят защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т.

6 и т. 7 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Иначе казано налична е активна и пасивна процесуална легитимация на страните.

В молбата се сочат три потенциални акта на домашно насилие.

1. Причиняване на средна телесна повреда през 2013 г. на молителя Б. чрез удари с тежък предмет и отправени заплахи с убийство спрямо него и семейството му.

2. Отправени спрямо молителите обиди, псувни, закани с убийство, докато държи секира в ръце, с която удрял по стълбите на 09-10 май 2020 г.

3. Отправени спрямо молителите псувни, викове, агресивно поведение, удари със секира по парапета, закани с убийство на 27.05.2020 г.

Молбата на молителя Б., в частта, в която се твърди причиняване на средна телесна повреда през 2013 г. от ответника С. чрез удари с тежък предмет и отправени заплахи с убийство спрямо него и семейството му е процесуално недопустима, тъй като е подадена на 28.05.2020 г. - след изтичане на едномесечния преклузивен срок от извършване на акта на домашно насилие. Поради това на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната в тази част като недопустима поради липсата на положителна процесуална предпоставка за развитие на процеса.

В останалата част молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и доколкото е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните, е допустима.

По основателността:

Молбата е с правно основание чл. 8 ЗЗДН и цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя - такъв, при който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост - всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция - чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има уважение към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение - преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.

За да бъде уважена молба за защита от домашно насилие е необходимо при условията на пълно и главно доказване молителят да докаже, че спрямо него е осъществена форма на умишлено насилствено поведение, изразяваща се в засягане или заплаха от засягане на определени блага - ценности (живот, здраве, емоции, лична свобода и неприкосновеност, имущество и други), съпроводено от стремеж за поставяне под контрол, налагане на собствени позиции или унизяване, осъществено против волята и желанията му, което е противоправно, противоречащо на добрите нрави и надхвърлящо границите на нормалното житейско поведение.

В настоящия случай твърдените актове на домашно насилие са недоказани.

Страните са във влошени взаимоотношения. С Решение по гр.д. № 49/2008 г. по описа на РС - Ихтиман, влязло в сила на 14.03.2008 г., ответникът С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Р.Б. и му е забранено да приближава, обитаваното от нея жилище, представляващо втори етаж от източния близнак на полумасивна сграда - къща.

По делото не са ангажирани никакви годни доказателства, които да докажат твърденията на молителите, че на 09-10 май 2020 г. ответникът Б. е отправил спрямо тях обиди, псувни, закани с убийство, докато държи секира в ръце, с която удрял по стълбите.

В разпита на свидетелката Т. Б. - дъщеря на молителите, както и на полицейския служител С.К. не се навеждат твърдения за факти от обективната действителност, осъществени на 09-10 май 2020 г. Същите касаят единствено семейна свада, осъществена на 27- ми май 2020 г.

Декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, депозирани от молителите, нямат доказателствена стойност, тъй като липсва изложена каквато и да е конкретика. Не са посочени дата, време, място и акт на насилие, който да се твърди, че извършен спрямо всеки от молителите. При това положение разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН не намира приложение, тъй като не може ответникът да търпи негативи и ограничения в правната си афера само въз основа на общи и неконкретни твърдения, които не съдържат факти, а правни оценки, тъй като същият не е в състояние да организира адекватно защитата си срещу лишени от конкретика твърдения с оценъчен характер.

По отношение на твърдението на молителите, че спрямо тях на 27.05.2020 г. ответникът е отправил псувни, викове, агресивно поведение, удари със секира по парапета, закани с убийство:

От показанията на свид. К., на свид. Б., преценени по реда на чл. 172 ГПК и от писмо началника на РУ на МВР - Ихтиман с вх. № 2605/01.07.2020 г. следва извод, че на 27.05.2020 г. в малките часове на нощта е имало битов скандал между страните по делото, развил се на стълбищната площадка в частта от къща, в който живеят.

Молителят Б. и ответникът С. са си разменяли обиди, като ответникът е бил в нетрезво състояние.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. К., в които излага, че при проверка на депозиран сигнал установил ответникът, който бил в нетрезво състояние. Неговият колега Х.З. извършил проверка на стаите в жилището обитавано от ответника С., но не открил секирата, за която бил подаден сигнал до органите на МВР. Имало е размяна на обиди между молителя Б. и ответника Саноев, но последният не е бил агресивен, като никой от двамата не е изглеждал притеснен или уплашен от случилото се. Свидетелят е равно отдалечен от двете страни, тъй като е полицейски служител, който споделя възприятията си относно изпълняваните от него служебни задължения. Няма данни за лични отношения като познанство или приятелство между свидетеля и страните. По тази причина не може да се счита за предубеден от изхода на производството. Показанията му са логични, последователни и нестрадащи от вътрешни противоречия, с оглед на което трябва да бъдат кредитирани в цялост. Не могат да бъдат споделени възраженията на молителя Б. срещу достоверността на показанията на свид. К. в смисъл, че секира не е намерена, тъй като не е направена проверка от полицейските служители на една от стаите. Подобно твърдение е нелогично, тъй като след като молителят е присъствал по време на проверката - бил е на площадката пред апартамента и е възприемал случилото се, видно от показанията на свид. К., е необяснимо защо не е посочил на полицейските служители къде се намира секирата, с която той и молителката Б. са били заплашвани, след като е знаел точното ѝ местонахождение.

Съдът не кредитира в цялост показанията на свид. Б.. Същата е дъщеря на молителите, с оглед на което е заинтересована от изхода на делото. В този смисъл тя има интерес да излага твърдения, съвпадащи с тезата на своите родители - молителите. Показанията ѝ не намират подкрепа в останалите доказателства, а са косвено опровергани. Това е така доколкото от показанията на свид К. не се установява при полицейската проверка, осъществена малко след като свидетелката се е прибрала в дома си, ответникът да е бил агресивен и/или да е имал секира, с която да заплашва молителите. На следващо място, свидетелката Б. не е възприела началото на инцидента. Молителите не доказват как е започнал конфликтът, кой е бил неговият инициатор, а тя също не свидетелства в тази посока. Твърденето на свидетелката Б., че само ответникът е бил агресивен и е отправял заплахи, държейки брадва, а молителите единствено са го призовавали да се успокои, са категорично опровергани от показанията на свид. К.. Последният недвусмислено сочи че и молителят Б. и ответникът са отправяли обидни думи и реплики един към друг. Свидетелства още, че молителят Б. е направил опит да влезе в апартамента на ответника и е бил спрян от полицейските служители.

Подобно поведение няма никакво обяснение, освен необективност и едностранчивост на показанията на свид. Б., тъй като ако твърденията ѝ са достоверни, няма разумна причина поради която един уплашен от нападателя си човек да иска да влезе в апартамента на последния, поради което да трябва да бъде спиран от дошлите на място полицейски служители. Не следва да се игнорира фактът, че ответникът е бил сам по време на процесната ситуация, поради което практически е лишен от процесуална възможност да обори твърденията на молителите, което налага изключително внимателно съпоставяне на показанията на свидетелите, които не са заинтересовани от изхода на делото. В случая поради констатираните противоречия достоверността на показанията на свидетелката в частта, в която твърди, че ответникът е казал на родителите ѝ „Ще ви убия“, както и че ги е заплашвал чрез секира, не следва да бъдат кредитирани.