Определение № 621 от 07.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. Плевен, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500342 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпило възражение по реда на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, депозирано от адв. М. Б. в качеството й на процесуален представител на Т. В. Г., ЕГН:**********.

В частната жалба се излага становище, че жалбоподателката Т. В. Г., ЕГН:********** не е била надлежно уведомена за издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№7228/2011 год. по описа на PC-Плевен, поради което същата не е могла да узнае своевременно за заповедта по чл.410 от ГПК и да възрази срещу нея в законоустановения срок. Сочи се, че за процесната заповед за изпълнение жалбоподателката е разбрала при връчване на покана за доброволно изпълнение с изх. №27367/30.07.2021 год. и изпълнителен лист от 16.01.2012 год., която е връчена на 27.11.2025 год. на процесуалния представител адв. Б..

Излага се становище, че съобщението за издадената заповед за изпълнение не е редовно връчено на длъжника в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Развити са доводи, че до изменението на разпоредбата със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) в практиката на ВКС са утвърдени практическите критерии, на които следва да отговаря търсенето на адресата, за да се прецени, че той всъщност е престанал да живее на адреса, който е посочил пред администрацията за свой постоянен или настоящ адрес, като връчителят трябва да потърси сведения от съседи дали лицето не е напуснало адреса за по-продължителен период, а ако такива данни липсват, длъжностното лице е длъжно да посети адреса не по-малко от три пъти в различно време на денонощието, включително и в обичайното време на пребиваване на адреса /привечер или в почивни дни/, като опитите за търсене на лицето следва да продължат повече от месец. Посочва се съдебна практика. Направено е искане на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро ГПК съдът да спре изпълнението на 1

Заповед за изпълнение № 5223/14.11.2011 год. по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. 7228/11 г на Районен съд Плевен. В заключение се прави искане съдът да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството с указания по чл. 415 ГПК на основание чл. 423, ал. 4 ГПК.

Ответникът по възражението „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК: *** е подал писмен отговор, в който се изразява становище за недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност на възражението по чл.423 от ГПК. Сочи се, че длъжникът е бил надлежно уведомен за издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, както и за поканата за доброволно изпълнение, връчени по реда на чл.47 от ГПК. Прави се искане съдът да остави без уважение възражението. Претендират се разноски.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Възражението е подадено в срока по чл. 423, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, поради което е ДОПУСТИМО.

Съдът не възприема доводите на ответника по възражението за недопустимост на възражение поради изтекъл преклузивен срок по чл. 423, ал.1 ГПК, тъй като частната жалбоподателка е посочило кога е научила за издаването на заповедта – на дата 27.11.2025г., която е отбелязана на поканата за доброволно изпълнение, получена от процесуалния й представител адв. Б., която дата не е оспорена надлежно от ответника.

Разгледано по същество, ВЪЗРАЖЕНИЕТО е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Въз основа на заявление, депозирано „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: ***, е образувано ч. гр. д. № 7228/2011г. по описа на РС Плевен и е издадена Заповед № 5223/14.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК срещу жалбоподателката за суми (главница и лихви), като вземането произтича от Договор за потребителски паричен кредит от 19.01.2009г.

Заповедта е била връчена на длъжника Т. В. Г., ЕГН:********** по реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление. В него призовкар е отразил, че на 13.12.2011г. длъжникът не е намерен на посочения в заявлението адрес, поради което е залепил уведомление на входната врата. С уведомлението длъжникът е уведомен, че в двуседмичен срок от 13.12.2011г. следва да се яви в канцеларията на РС-Плевен за получаване на книжа по ч.гр.д.№7228/2011г. Длъжникът е уведомен, че ако не се яви в посочения срок за получаване на книжата по делото, последните ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

Съгласно чл. 38 от ГПК в редакция от 14.01.2011 г., бр.5 на ДВ, действаща към датата на уведомяването – 13.12.2011г., съобщенията до страните се връчват на адреса, посочен в исковата молба, или на настоящия им адрес, или на постоянния им адрес. Длъжницата първоначално е призована на посочения в заявлението адрес гр. Плевен, ж.к. ***, който видно от служебно извършената проверка е нейният постоянен и настоящ адрес към датата на 2 изпращане на съобщението. На 13.12.2011 г., когато адресът е посетен от призовкаря, длъжницата е намерена на адреса, като не са намерени и близки на този адрес, на които да се връчи съобщението. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, в редакция от 14.01.2011 г., бр.5 на ДВ, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Съгласно чл.47, ал.2 от ГПК, в редакция от 14.01.2011 г., бр.5 на ДВ, в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. В съответствие със законовите изисквания връчителят е залепил уведомлението на входната врата, видно от отбелязването върху призовката.

В конкретната хипотеза заявителят в подаденото заявление е посочил адрес на длъжника, на който връчителят е установил, че длъжникът не пребивава. Съгласно приложената по делото справка, длъжникът няма други адреси, на които да бъде призован, поради което се явява безпредметно даването на указания по реда на чл.47. ал.4 от ГПК, в редакция от 14.01.2011 г., бр.5 на ДВ, регламентираща, че когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1.

Неоснователни са възраженията, релевирани в настоящото възражение, че призовкарят следва да посети адресът поне три пъти, преди да пристъпи към залепване на уведомление, което е наложило съдебната практика. На първо място, разпоредбата на чл.47 от ГПК, уреждаща връчването на съобщения, когато лицето не е намерено на адреса, в редакцията, действаща към датата на уведомяването, не регламентира такова изискване за редовност на връчването.

Цитираните от частния жалбоподател решения на ВКС, в частност Решение № 298 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г., IV г. о., ГК, касаят приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК, респ. чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), но не приложението на чл.47 от ГПК. Останалите цитирани решения се отнасят до новата разпоредба на чл.47, ал.1 от ГПК, в редакцията й с ДВ бр.86/2017г., когато е въведено изискването за посещение поне три пъти в рамките на един месец. В практиката на ВКС, относима към настоящия случай към дата 13.12.2011г., се приема еднозначно, че за да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление, следва да са налице двете кумулативно предвидени условия: връчителят не може да намери адресата, т. е. лицето на което следва да се връчи съобщението на посочения по делото адрес и няма лице по чл. 42, ал. 2, което е съгласно да получи съобщението, какъвто е настоящият случай, както и че само при невъзможност за връчване в тази предвидена от закона, като гаранция за сигурността на призоваването /в общия случай съобщавани и връчване на книжа/ последователност, връчителят може да залепи 3 уведомление, каквото е сторил /в този смисъл са и Решение № 141 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 56/2011 г., I г. о., ГК; Решение № 107 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 44/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 565 от 28.10.2009 г. по ч. гр. д. № 577/2009 г. на ВКС, III г. о. и др./ С оглед гореизложеното, съдът приема, че връчването на съобщението на регистрирания настоящ адрес на длъжника не се явява съществено процесуално нарушение на общите правила за връчване на книжа и съобщения. Ето защо заповедта следва да се счита за надлежно връчена на настоящия адрес на длъжника, който адрес е посочен и в настоящото възражение по чл.423 от ГПК.

Предвид извода, че възражението не следва да се приема, съдът счита за неоснователна и молбата за спиране на изпълнението по реда на чл.423 ал.2 от ГПК и същата следва да се остави без уважение, още повече, че с произнасянето по същество на спора се приключва и производството пред съда.

С оглед изхода на делото право на разноски възниква за насрещната страна „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК: ***, като правоприемник на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: ***, на които следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8, вр.чл.23 от ЗПП в размер на 100 евро.

По изложените съображения и на осн. 432 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл.423 ал.1 от ГПК, подадено от Т. В. Г., ЕГН:********** чрез процесуалния й представител адвокат М. Б. срещу Заповед № 5223/14.11.2011г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№7228/2011г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от длъжника Т. В. Г., ЕГН:********** чрез процесуалния й представител адвокат М. Б. за спиране на изпълнението по Заповед № 5223/14.11.2011г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№7228/2011г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Т. В. Г., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК: *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5