Решение № 208 от 17.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000501416 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 260858 от 28.10.2020 г. по гр.д. 1158/2018 г. по описа на СГС, I-20 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. Г. А. с ЕГН:

**********, гр. *** дължи на „Юробанк България” АД с ЕИК: 000694749, гр. София следните суми:

- на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 20 366.70 швейцарски франка, равняващи се на 23 841.26 лева (по курс към 22.11.2007 г. - 1,1706 лева за швейцарски франк) – главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., представляваща сбора от главницата,включени в месечните вноски с падеж до 22.06.2017 г. и главницата, която е обявена за предсрочно изискуема, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2017 г. до окончателното плащане, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, сумата от 1238.95 швейцарски франка, равняващи се на 1450.32 лева (по курс към 22.11.2007 г. - 1,1706 лева за швейцарски франк) – договорна (възнаградителна) лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., включена в месечните анюитетните вноски, за периода от 22.08.2015 г. до 14.06.2017 г., сумата от 1538.04 швейцарски франка, равняващи се на 1800.43 лева - обезщетение за забава по чл. 3, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г. до 24.07.2017 г., 1 на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 49.54 швейцарски франка, равняващи се на 57.99 лева – такса по чл. 4, т. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.11.2015 г. до 24.07.2017 г., както и

- на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, сумата от 63.60 лева – платена нотариална такса.

Градският съд е отхвърлил предявените от страна на банката спрямо А. искове, като неоснователни, както следва: иска по чл. 430, ал.1 ТЗ, за разликата над 20 366.70 CHF до пълния предявен размер от 24 570.52 CHF – главница, иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ, за разликата над 1238.95 CHF до пълния предявен размер от 2 340.81 CHF – възнаградителна лихва, иска за заплащане на разлитата над 1538.04 CHF до пълния предявен размер от 2 389.21 CHF - обезщетение за забава по чл. 3, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г. до 24.07.2017 г., иска по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во

ЗЗД, за разиката над 49.54 CHF до пълния предявен размер от 142.40 CHF – такса по чл. 4, т.

2 от договора, и иска по чл. 430, ал.1 ТЗ, за заплащане на сумата от 165.42 CHF – застраховки по чл. 14 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 14.12.2015 г. до 24.07.2017 г., за които посочени парични суми в производството по ч.гр.д. № 51172/2017 г. по описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

При този изход в производството, както и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, страните са осъдени взаимно да си заплатят дължимите съдебно-деловодни разноски, както следва: А. да заплати на търговското дружество - сумата от 1444.75 лева – разноски в исковото производство и сумата от 2055.52 лева – разноски в заповедното производство, а банката да заплати на физическото лице - сумата от 491.70 лева – разноски в исковото производство и сумата от 305.58 лева – разноски в заповедното производство.

С Допълнително решение 260571 от 25.01.2021 г. по същото дело, СГС е оставил без уважение молба с вх. № 289838/19.11.2020 г. на Е. Г. А. по чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК за изменение в частта за разноските, както и за допълване на решение № 260858 от 28.10.2020 г. по гр. д. № 1158/2018 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав.

Посочените съдебни актове на Софийския градски съд, са обжалвани със самостоятелни редовни и допустими жалби от ответницата Е. Г. А. (чрез адв. Д. от САК) с подробно релевирани доводи за недопустимост, респ. неправилност, като към САС се отправя искане за отмяна на решенията и цялостно отхвърляне на исковете на кредитната институция към въззивницата. Претендират се разноски.

2

С писмени отговори и на двете жалби, процесуален представител на „Юробанк България” АД оспорва същите като неоснователни и счита, че атакуваните решения следвало да се потвърдят.

Във втората инстанция не са искани и не са събирани служебно от съда други доказателства, извън тези, ангажирани по делото пред СГС.

Апелативен съд – София намери следното от материалите по делото:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх. № 11990/26.01.2018 г., уточнена с молба от 23.06.2020 г. от „Юробанк България” АД с ЕИК:

000694749 против Е. Г. А. с ЕГН: ********** със следните твърдения: сочи се, че на 04.10.2007 г., ищецът (с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД) сключил с ответницата договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007г., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лева или 51 256 CHF по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – 22.11.2017 г.

Ищецът твърди, че на 06.12.2007 г., е сключил Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата но който е прехвърлил на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД всички вземания по процесния договор, заедно с всички обезпечения и принадлежности.

На 18.02.2010 г., страните предоговорили условията по отпуснатия кредит, като бил въведен дванадесет месечен период на облекчено погасяване на кредита.

По силата на договор за цесия от 17.12.2014 г., „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило обратно на „Юробанк България” АД всички свои вземания, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., заедно с всички обезпечения и принадлежности.

Ищецът твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 22.07.2015 г. и изпаднал в забава и по отношение на 22 месечни погасителни вноски за договорни лихви и главница, дължими за периоди от 22.08.2015 г. до 22.05.2017 г. С оглед на това и на основание чл. 18, ал. 1 от договора за банков кредит , ищецът обявил вземанията по него за предсрочно изискуеми.

С нотариална покана от 30.06.2017 г., ищецът уведомил кредитополучателя за договорите за цесия и за обявената предсрочна изискуемост. Поканата била получена от ответницата на 05.07.2017 г.

За търсените и претендирани и с исковата молба парични суми по процесния договор за кредит, на 26.07.2017 г., „Юробанк България“ АД подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. №51172/2017 г. по описа на СРС, 24 състав, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК, ответницата предявила възражение по чл. 414 ГПК.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде 3 установено, че ответницата му дължи посочените суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2017 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Ответницата не оспорва, че е сключила с ищеца Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г. с твърдяното в исковата молба съдържание. Ответницата оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално неоснователни. Заявява, че процесният договор е нищожен в цялост на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Евентуално, договорът бил унищожаем на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД, поради въвеждане в заблуждение (измама) на кредитополучателя, а именно, че дължи да върне разрешената, усвоена и ползвана сума от 60 000 лева ведно с договорната лихва.

Ответницата излага съображения, че сумата по кредита е била изплатена на ответника в левове, погасяването на кредита също било уговорено в левове, задължение за заплащане на франкове не било договаряно, поради което и претенцията за заплащане на франкове била неоснователна. Твърди и, че процесния договор и допълнителното споразумение са изцяло нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителя, тъй като противоречат на чл. 143 от него.

Евентуално, ответницата твърди, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 12 от процесния договор за нищожни, тъй като са неравноправни, като попадащи в приложното поле на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Излага съображения, че те давали възможност на банката за произволно изменение на БЛП, като компонент на лихвата, в своя полза, без да се съобразява с каквито и да е заложени в договора основания и обективни критерии.

Оспорените клаузи противоречали и на Директива 93/1 З/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, отнасяща се и за финансовите услуги, която била част от вътрешното законодателство от момента на влизане в сила на ЗЗП.

Ответникът твърди, след подписването на последното допълнително споразумение към процесния договор, не му е бил предоставен погасителен план, което представлявало съществено нарушение на договора от страна на банката. По този начин тя била в забава, поради което и длъжникът се освобождавал от последиците на своето неизпълнение. За ответника била налице обективна невъзможност да заплаща анюитетни вноски, тъй като не е разполагал с информация за техния размер. Ответникът излага съображения, че банката е поставила условия за предоставяне на кредит, които не са подлежали на договаряне. В договора отсъствали каквито и да е фиксирани условия и показатели, които да са налице, за да обуславят правото на банката да промени лихвения процент. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

Страните не са подавали допълнителна искова молба, респ. отговор на допълнителна искова молба, а след събиране на множество писмени доказателства и приемане на съдебно4 счетоводна експертиза (ССчЕ), съдът е постановил обжалваните пред настоящата инстанция решения.

В рамките на правомощията си по чл. 269-271 ГПК, САС намира следното:

Постановеното решение на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно неговата правилност САС е обвързан от оплакванията в жалбите съгласно чл. 269, изр.второ ГПК и на тях следва да даде отговори в настоящия съдебен акт.

Тези оплаквания са следните:

По жалба с вх.номер 291957/24.11.20 г. против решение 260858 от 28.10.20 г.:

Първото е за недопустимостта на решението. Твърди се, че СГС се е произнесъл по непредявен иск. Заповедта за изпълнение е издадена за швейцарски франкове, а в същата валута били предявени и претенциите по чл. 422 ГПК от страна на банката. Сочи се, че вземането било установено в швейцарски франкове, равняващо се на сума в лева по курс към 22.11.2007 г. по исторически курс, който не е съществувал. Това било недопустимо и в разрез с диспозитивното начало в гражданския процес.

Оплакването е неоснователно.

Ищецът (заявител в заповедното производство) „Юробанк България” АД е претендирал вземания, произтичащи от договор за банков кредит. Търсената валута, както в заповедното заявление, така и в исковата молба, е „швейцарски франкове”. В такава валута са установени вземанията и в диспозитива на обжалваното решение. Няма нарушение на диспозитивното начало, а от там и недопустимост на решението. Забележката в жалбата, че дължимата валута е посочена и в левове по курс „лев-франк” към 22.11.2007 г., какъвто курс сега не съществувал, се дължи на простото обстоятелство, че курсът „лев-франк” е плаващ, а не фиксиран, както и във връзка със специфичните уговорки между страните по договора за кредит (чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от сделката). Те гласят, че банката отпуска на А. кредитен лимит във франкове, но сумата се усвоява в левове. Задължението за кредитополучателката А. е да връща заетите суми във франкове, а не в левове – това са факти, по които страните не спорят помежду си.

Разпечатката съдържа 46 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/633195a2-11c9-479a-bb3b-562f0c2b99d8