Решение № 149 от 21.03.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Казанлък, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.ОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело № 20225510102017 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Ш. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. П. К. от САК, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: ****. Ищецът твърди, че бил брат на загиналия вследствие на ПТП М. А. М., на 31 години. На 10.10.2021 г. около 10:30 ч. по път **** при км. ****+**** м., между гр. К. и с. В.Л. се движил л. а. марка „М.“, модел „****“ с рег. № ****, управляван от виновния водач С. Ш. С., нарушил правилата за движение по пътищата, като се ударил в насрещно движещия се автомобил с рег. № ****, управляван от С. Б.. Вследствие на настъпилото ПТП била причинена смъртта на М. М., пътник в увреждащия автомобил.

Сочи, че по случая било образувано ДП № **** г. на РУ К., пр. пр. № **** г. на ОП-П., което към настоящия момент не било приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на л. а. С. С., нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач С. С. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на М. М..

Твърди, че за увреждащия л. а. „М. ****” с рег. № ****, управляван от С. С., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, з. п. № **** ****, със срок на валидност една година, считано от 27.03.2021 г. до 26.03.2022 г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С.. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети 1 лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С., като били представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 08.11.2021 г. По случая била заведена щета № **** от 26.11.2021 г., по която застрахователят в законоустановения срок не предложил за плащане обезщетение. С оглед на изложеното, в случая били налице предпоставки за ангажиране отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца. Сочи, че ищецът бил по-малък от починалия М. А. М.. Ш. М. и М. израснали заедно, като ищецът се възхищавал на по-големия си брат, приемал го като пример, на който да подражава и който да следва в своето житейско развитие. Загиналият от своя страна с удоволствие помагал на родителите си в гледането на по-малкото си братче, когато те не са имали такава възможност да го правят. Дори и след като М. пораснал връзката му с ищеца не отслабнала. С напредването на времето, когато двамата пораснали и станали пълнолетни, връзката по между им не отслабнала, а тъкмо обратното засилила се, тъй като се чувствали един друг не само като братя, но и като хора, които били най-добри приятели, които живеели в пълна хармония и разбирателство, които можели да се доверят и да разчитат напълно един на друг. М. продължавал да поддържа близки и редовни контакти с него.

Продължили да се грижат един за друг, оказвали са си взаимна помощ и подкрепа, останали силно привързани по между си. С неочакваната смърт ищецът загубил моралната и физическа подкрепа на своя по-голям брат, на своя приятел, която винаги имал и на която разчитал. Смъртта на М. предизвикала значителни по обем и интензитет негативни преживявания в Ш.. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на М. предизвиквали силни емоционални изживявания в ищеца, а от друга страна търпените болки и страдания се отразявали изключително негативно и на здравословното му състояние. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да го съпътстват през целия му живот. Починалият М. бил на 31 години, деен и работлив човек, в добро здравословно състояние. Бил активен, работоспособен, винаги се занимавал с нещо. М. бил опора за родителите си и по-малкия си брат, грижил се всеотдайно за тях и винаги им помагал, когато имали нужда от него. С оглед изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на ищеца следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то можело да обезпечи удовлетворяването на други нужди, което до известна степен можело да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и 2 минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача С. С., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Претендираните суми били съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния син, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. С уточнителна молба от 15.09.2022 г. процесуалният представител на ищеца заявява, че при деликт лихви за забава се дължали от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка следвало да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниквало с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма била чл. 429, ал. 3 КЗ, в която било уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента водачът на л.а. „М.“ било установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниквало задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, както било претендирано в исковата молба - 17.10.21 г. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, гр. С. да заплати на ищеца Ш. А. М., обезщетение в размер на 25 000 лева, след допуснато увеличение на иска, за причинените неимуществени вреди на Ш. А. М. от смъртта на неговия брат М. А. М..

Претендира законна лихва върху сумата, считано от 17.10.2021 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът намери исковата претенция за основателна, моли да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като заявеното с исковата молба искане за репариране на неимуществените вреди било прекомерно завишено и не съответствало, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични 3 случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на реално причинените вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, и от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на загиналия брат ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДВП, както и в разсейване на водача с разговори. На самостоятелно основание твърди, че процесното ПТП настъпило при условията на независимо съизвършителство, както от страна на застрахования в дружеството водач, така и от страна на водача на л. а. ****, с рег. № ****, поради управление на последния с превишена скорост и невъзможност да реагира и спре в случай на възникналата опасност от насрещно идващото МПС. Претендира разноски в производството. Твърди, че липсвало виновно и противоправно поведение от страна на застрахования в ответното дружество водач - С. Ш. С., което от своя страна водело до липса на основание за ангажиране отговорността на дружеството като негов застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ЗЗГОА), доколкото отговорността на застрахователя по ЗЗГОА била функционално обусловена от отговорността на застрахования водач. Претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП от 10.10.2021 г., настъпило на път ****, км ****+****, между гр. К. и с. В.Л., било прекомерно завишено и не представлявало справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинената смърт на брат му. Същото не било съобразено и с приноса на загиналия за настъпване на вредоносните последици от ПТП. В този смисъл и при условие, че предявеният иск бъде приет от съда за основателен, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна на загиналия брат на ищеца, изразяващо се, от една страна, в нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата относно превоз на пътници - чл. 137а ЗДвП, а, от друга страна, в разсейване на водача с разговори, което му попречило да контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и да предприеме спасителна маневра в случай на възникналата опасност от приближаващото МПС. Поради това и при евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено на половина заради наличието на принос в изложените по-горе аспекти. Твърди, че процесията катастрофа настъпила и поради наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л. а. ****, с рег.

№ **** - С. Д. Б., поради управление на последния с превишена и/или несъобразена с конкретните пътни условия скорост, която не му позволила да спре или по друг начин да се опита да предотврати ПТП с идващия насреща лек автомобил. Твърди, че ищецът не бил претърпял изключителни вреди 4 болки и страдания от смъртта на своя брат при процесното ПТП, както и че между тях приживе на съществували изключително близки взаимоотношения, които да обосновават основателност на исковата претенция съгласно мотивите на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва твърдението, че ищецът и загиналия му брат израснали заедно, че загиналият помагал на родителите си в отглеждането на ищеца като по-малкият брат, както и че като израснали, двамата братя продължавали да поддържат редовни и близки контакти, да си оказват взаимна грижа и подкрепа. Твърди, че не били налице дори и типичните, обичайните отношения между братя, още по-малко твърди, че между ищеца и загиналия съществували близки и сърдечни емоционални отношения, които да са довели до претърпени изключителни неимуществени вреди. Липсата на подлежаща на обезщетяване вреда като кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, обосновавало извод за неоснователност на предявения иск по чл. 432 от КЗ, само една от предпоставките за чието уважаване било наличието на непозволено увреждане. В този смисъл били постановените съдебни решения по аналогични претенции, както следва: Решение № 63/25.02.2022 г. по т. д.