Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1474 от 16.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1649/2023
Вид
Определение № 1474
Подписан
16.06.2023
В сила
22.11.2023
Състав
Таня Яворова Букова

Цитирани разпоредби

  • чл. 114, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1474 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300101649 по описа за 2023 година и като обсъди наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове намира следното :

Делото е образувано по подадена от адвокат Р. Д. в качеството му на пълномощник на ищцата К. Й. М. с ЕГН **********, от гр. ******, ул. „*****“ № *, в това число и в качеството й на едноличен търговец с фирма „******.“, ЕИК 205484906, със седалище в гр. ******и адрес на управление – ул. „Лясковец“ № 2, искова молба, с която са предявени против „ЛЕНО“ АД, ЕИК 2032167465, със седалище в гр. София и адрес на упавление – бул. „Цариградско шосе“ 96, ет. 7, главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение второ, чл. 26, ал. 1, предложение трето и чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД за : прогласяване на сключения помежду им на 06.04.2021 г. Договор за заем „Бизнес кредит“ № *** за нищожен, тъй като заобикаля закона, противоречи на добрите нрави и е привиден; прогласяване на сключения помежду им на 28.01.2019 г. Договор за заем „Бизнес кредит“ № **** за нищожен, тъй като заобикаля закона, противоречи на добрите нрави и е привиден, а също и евентуални искове с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на Договор за заем „Бизнес кредит“ № ****** г. и на Договор за заем „Бизнес кредит“ № ****** г., тъй като ищцата е била въведена в заблуждение да ги сключи като едноличен търговец; съответно евентуални искове с правно основание чл. 28 ЗЗД за унищожаване на Договор за заем „Бизнес кредит“ № ****** г. и на Договор за заем „Бизнес кредит“ № ****** г., тъй като ищцата ги е сключила като едноличен търговец поради грешка и евентуални искове с правно основание чл. 33 ЗЗД за унищожаване на Договор за заем „Бизнес кредит“ № ****** г. и на Договор за заем „Бизнес кредит“ № ******г., тъй като са сключени при явно неизгодни условия.

Съобразно чл. 14, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 ГПК, за да възникне спрямо съда в полза на определено лице право на иск следва да се е породил правен спор между правоспособни лица, подведомствен на съда, да е налице интерес от търсената с иска защита и искът да е предявен в предвидения в закона преклузивен срок.

Видно от приложенията към исковата молба и от служебно изисканите за послужване по делото ч. гр. д. №№ 20225330116800 и 20225330116800 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г. :

1 за вземания по Договор за заем „Бизнес кредит“ № ****** г. и по Договор за заем „Бизнес кредит“ № ******* г., страни по които са ищцата, в това число и в качеството й на едноличен търговец с фирма „******.“, ЕИК 205484906 кредитополучател и „солидарен и ипотекарен длъжник“, третото лице М. Б. М. – солидарен и ипотекарен длъжник, от една страна и от друга „Лено“ АД – кредитор, прогласяването на чиято нищожност се претендира в настоящото производство, съответно унищожаването им, дружеството се е снабдило с изпълнителни листове въз основа на допуснато от Районен съд – Пловдив незабавно изпълнение на издадени по ч. гр. д. №№ 20225330116800/2022 г. и 20225330116801/2022 г. заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК; преписи на издадените по ч. гр. д. №№ 20225330116800/2022 г. и 20225330116801/2022 г. заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК са връчени на ищцата на 13.03.2023 г. видно от приложената към ч. гр. д. №№ 20225330116800 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г.

Разписка към документ с изх. № 21088/02.03.2023 г. /лист 43 от делото/; в 1-месечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 14.04.2023 г., ищцата не е подала възражения срещу издадените по по ч. гр. д. №№ 20225330116800/2022 г. и 20225330116801/2022 г. заповеди за изпълнение.

А съгласно чл. 416, изречение първо ГПК, когато възражение не е подадено в срок заповедта за изпълнение влиза в сила, като според трайната съдебна практика във всички хипотези на посочената норма /неподаване на възражение срещу заповедта за изпълнение или оттеглянето му, влизане в сила на съдебното решение по иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение/, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно и след този момент възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на везамането се преклудира, освен в хипотезите на чл.

424 ГПК и чл. 439 ГПК, каквито факти в настоящия случай не се твърдят /решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 12 от 2010 г.; решение № 6 от 21.0.2016 г. на ВКС, ТК, І т. о. по т. д. № 1562 от 2015 г.; решение № 207 на ВКС, ІV г. о. по гр. д.

№ 7030 от 2014 г.; определение № 913 от 28.04.2023 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 3973 от 2022 г./

Предвид гореизложеното, тъй като с исковата молба са наведени правоизключващи и правоунищожаващи възражения, които не само е могло, но и съгласно чл. 114, ал. 1 ГПК/чл. 133 ГПК е следвало да бъдат предявени в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, съответно в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземането по заповедта, то след изтичането на тези срокове се е преклудирала възможността на ищцата да ги наведе в отделно исково производство.

Следователно предявените искове са недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, с оглед на което съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на К. Й. М. с ЕГН **********, от гр. ******, ул.

„****“ № *, в това число и в качеството й на едноличен търговец с фирма „*****.“, ЕИК 205484906, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Лясковец“ № 2, против „ЛЕНО“ АД, ЕИК 2032167465, със седалище в гр. София и адрес на 2 упавление – бул. „Цариградско шосе“ 96, ет. 7, по която е образувано гр. д. № 20235300101649 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 година.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3