Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 493 от 14.02.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11862/2019
Вид
Решение № 493
Подписан
14.02.2020
В сила
01.04.2021
Състав
АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 510 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ № 493 гр. Пловдив, 14.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11862 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Ю.В.А. против „Банка ДСК“ ЕАД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 25.02.2010 г. по ч.гр.д. № 2433/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив, както следва: сумата от 19 166 лв. - главница по договор за кредит № ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2010 г., до окончателното й изплащане; сумата от 1 562, 84 лв. - лихва за периода от 16.03.2010 г. до 24.02.2010 г., както и сумата от 414, 58 лв., представляващи разноски по делото и сумата от 657, 29 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано ****и район на действие - Окръжен съд - Пловдив, поради погасяването им по давност.

Ищцата твърди, че против нея е издаден изпълнителен лист от 25.02.2010 г. по ч.гр.д. № 2433/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив въз основа на Заповед № 1306/25.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника на 11.03.2010 г. и влязла в сила на 26.03.2010 г., тъй като против последната не е депозирано възражение. Твърди, че на основание издадения изпълнителен лист било образувано на 09.03.2010 г. ****и район на действие - Окръжен съд - Пловдив. По изпълнителното дело били осъществени изпълнителни действия, като последното валидно изпълнително действие било предприето на 05.08.2013 г. с налагането на възбрана. Поддържа, че в периода от 05.08.2013 г. до 05.08.2015 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, поради което и всички изпълнителни действия, предприети след 05.08.2015 г. не са довели до прекъсване на давността. Счита, че давността за главницата е започнала да тече на 05.08.2013 г. и е изтекла на 05.08.2018 г., а вземането за лихва се е погасило на 05.08.2016 г. с изтичане на тригодишния давностен срок. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове.

Ответникът

„Банка ДСК“ ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Поддържа, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, тъй като заявеното искане не съответства на обстоятелствата изложени в исковата молба за погасяване на вземането по давност. Поддържа, че ако се приеме, че искът е такъв с правно основание чл. 439 ГПК, последният е недопустим, в който смисъл се позовава на практика на съдилищата. Счита предявените искове за неоснователни, тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителните действия, които следва да бъдат предприети от съдебния изпълнител, включително и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при Кооперация РПК „Наркооп“ - Пловдив. Запорът е действал до момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на 02.10.2014 г., като всеки месец от работодателя са постъпвали суми по сметката на съдебния изпълнител, които след разпределение са превеждани към взискателя. Счита, че всяко плащане от третото задължено лице представлява отделно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността. Твърди, че на 10.09.2015 г. била депозирана нова молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, като такъв е наложен върху последното, получавано при „Тракия Билд“ – гр. Пловдив и запорът се е изпълнявал за периода от 2015 г. до 2018 г. Освен тези изпълнителни действия била наложена възбрана на 03.07.2013 г. по искане на взискателя. Посочва и други изпълнителни действия, които са били предприети, поради което счита, че давността в изпълнителното производство е била прекъсвана многократно. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиаран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.

Установява се, че с изпълнителен лист от 25.02.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 2433/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищцата е осъдена да заплати солидарно с „Ленора“ ЕООД в полза на ответника “Банка ДСК” ЕАД сумата от 19 166 лв. - главница по договор за кредит № ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2010 г., до окончателното й изплащане; сумата от 1 562, 84 лв. - лихва за периода от 16.03.2010 г. до 24.02.2010 г., както и сумата от 414, 58 лв., представляващи разноски по делото и сумата от 657, 29 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Между страните в производството не е спорно обстоятелството, че изпълнителното основание е издадено по силата на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2433/2010 г. по описа на Районен съд –

Пловдив, против която не е било депозирано възражение в установения за това срок.

За принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от 25.02.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 2433/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив е било образувано ****и район на действие - Окръжен съд - Пловдив.

От материалите по приложеното по делото изп.д. ****и район на действие - Окръжен съд - Пловдив, се установява, че изпълнителното производство е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител по молба на взискателя от 09.03.2010 г. В молбата на взискателя са посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния изпълнител. Върху молбата е поставен печат от частния съдебен изпълнител, в който е отбелязано, приложение на разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ, поради което и съдебният изпълнител следва да се счита за овластен да предприема изпълнителни действия от името на взискателя.

С разпореждане от

30.04.2010 г. е постановено да бъде наложен запор върху собственото на длъжника моторно превозно средство – „Сеат Толедо“ с ****, като последният следва да се счита наложен на 08.07.2010 г., видно от отбелязването върху съобщението, изпратено до Сектор „Пътна полиция“, КАТ при ОДП – Пловдив.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 23.08.2010 г. е постановено налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при Районна потребителна кооперация „Наркооп“. Запорното съобщение е получено от работодателя – в качеството му на трето задължено лице – на 14.09.2010 г., който с молба от 20.09.2010 г. е уведомил съдебния изпълнител, че признава вземането, като по отношение на трудовото възнаграждение на ищцата няма други наложени запора или претенции от трети лица.

По така наложения запор са постъпвали ежемесечно суми по изпълнителното дело, които за разпределяни от съдебния изпълнител, и след установяване на дължимите такси по изпълнителното производство, постъпилите суми са превеждани по сметката на взискателя. Първото плащане от третото задължено лице е постъпило на 27.10.2010 г. По така наложения запор са постъпвали ежемесечно суми до 22.12.2014 г. – до момента, в който по делото е постъпило уведомление от работодателя на ищцата, че трудовото правоотношение на длъжника е прекратено (л. 416).

С разпореждане от

10.04.2013 г. и на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена като взискател в изпълнителното производство.

С молба от 03.07.2013 г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана по отношение на собствения на ищцата Ю.А. недвижим имот, която е наложена с разпореждане на съдебния изпълнител от 31.07.2013 г. Възбраната върху ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ****, представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ул. ****, е вписана в Служба по вписванията – гр. Пловдив на 05.08.2013 г. с ****.

В изпълнителното производство е постъпила молба от длъжника Ю.А. от 23.10.2013 г, с която се моли да бъде изготвена сметка за размера на дълга, доколкото по сметката на взискателя била постъпила сумата от 13 830, 78 лв. от „Българска банка за развитие“ АД, която молба е изпратена до взискателя с разпореждане на съдебния изпълнител от 28.10.2013 г. В отговор е постъпило уведомление от „Банка ДСК“ ЕАД, в което посочва актуалния размер на вземането си към 25.11.2013 г., а именно 8 243, 60 лв. На 15.05.2014 г. е депозирана нова молба от длъжника, в която посочва, че уведомлението от кредитора е останало неясно за последния, поради което и по делото е постъпило ново уведомление за размера на дълга от страна на „Банка ДСК“ ЕАД от 30.05.2014 г., в което е посочен размер на задължението от 8 327, 83 лв.

На 10.09.2015 г. е постъпила молба на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано при „Тракия Билд“ ЕООД, чието налагане е постановено с разпореждане на съдебния изпълнител от 15.09.2015 г. Запорното съобщение е получено от третото лице – работодател, на 23.09.2015 г., който с молба от 01.10.2015 г. признава вземането и посочва сумата, която следва да бъде ежемесечно удържана от трудовото възнаграждение на длъжника. Първото плащане от работодателя по изпълнителното производство е постъпило на 26.10.2015 г., а последното на 26.01.2018 г., като постъпилите суми са разпределяни от съдебния изпълнител в полза на взискателя, след удържане на дължимите в изпълнителното производство разноски. Плащанията от работодателя са постъпвали до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с длъжника – служител на 17.02.2018 г., за което съдебният изпълнител е уведомен с молба от третото лице, депозирана на 08.03.2018 г.

На 03.08.2017 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху вземането на ищцата по договор за наем от 12.04.2017 г., чието налагане е постановено с разпореждане на съдебния изпълнител от 28.08.2017 г. Запорното съобщение е получено от ****на 02.09.2017 г., в който момент запорът върху вземането на длъжника следва да се счита наложен.

На 23.11.2017 г. е депозирана нова молба от взискателя за проучване на имуществото на длъжника и предприемане на съответните изпълнителни действия чрез налагане на възбрана върху установено недвижимо имущество и запор върху вземания на длъжника.

По молба на взискателя от

10.05.2018 г. е наложен с разпореждане от 14.05.2018 г. запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при „Аракс – 90“ ООД. Запорното съобщение е получено от работодателя на 16.05.2018 г., който е депозирал уведомление до съдебния изпълнител от 22.05.2018 г. за предстоящо прекратяване на трудовото правоотношение с този служител.