Определение № 776 от 16.03.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901221 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на всеки от ответниците „Айсиен Консулт„ООД и „ВМВ ТИМ“ ЕООД против решение № 1064/24.10.2024г. по гр.д.№ 3182/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3573/01.07.2023г. по гр.д.№ 13600/2021г. на

Софийски градски съд, с което са уважени предявените от Т. Г. Т. и Ч. Л. Т. искове против ответниците, с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като е прогласена за тносително недействителна спрямо ищците сключената между ответниците сделка по покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 108, том CХLVІІ, нот. дело № 45209/2020г. на Нотариус Валери Манчев, рег.

№ 053 на НК, с район на действие – Софийски районен съд.

Касаторът „Айсен Консулт„ООД се позовава на недопустимост, в евентуалност – на неправилност на въззивното решение. Недопустимост се обосновава спрямо произнасянето на съда по иска на Ч. Т., поради липса на процесуалноправна легитимация и правен интерес за предявяването му от същия. Липсата на тези процесуални предпоставки за допустимост на иска страната основава на обстоятелството, че предварителният договор за покупко-продажба, с който се легитимират ищците, е сключен само от съпругата Т. Т.. Оттук касаторът обосновава липса на качество „кредитор“ за Ч. Т., тъй като не е легитимиран да предяви иска по чл. 19 , ал. 3 ЗЗД – за обявяване предварителния договор за окончателен, а щом това е така – не обосновава правен интерес от настоящия иск по чл. 135 ЗЗД. Оспорва извода за доказана активна материалноправна легитимация на ищците, като кредитори на „Айсиен Консулт„ ООД, като се позовава на съществени процесуални нарушения на въззивния съд, който: 1/ не е разгледал възражението им за нищожност на предварителния договор за покупкопродажба, с който се легитимират ищците – последното е от естество да 1 квалифицира неправилността на акта като очевидна, по смисъла на чл. 280, ал.

2, пр. трето ГПК; 2/ в решението липсва самостоятелен анализ на доказателствата – поотделно и в съвкупност и извод за установена от същите фактическа обстановка по спора, липсват собствени мотиви, присъщи на инстанция по съществото на спора, а не на контролно-отменителна, препращането към мотивите на първоинстанционния съд е бланкетно и формално – също наведено като довод за очевидна неправилност; 3/ съдът не се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните / без да са конкретизирани от касатора, извън вече посоченото непроизнасяне по възражението за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба, сключен между ищците и „Айсиен Консулт“ ООД; 4/ приемайки за приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, въпреки изричен довод във въззивната жалба на касатора, за непълнота на доклада на първоинстанционния съд, поради неразпределена доказателствена тежест за подлежащите на установяване факти, въззивният съд не е констатирал нарушението и не е дал указания на ответниците, че дължат представяне на доказателства за оборване приложимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Така ответниците са били лишени от право на защита. По начало, обаче, се твърди неправилно приложен материалния закон – презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като е презумирано знание на търговското дружество – приобретател по атакуваната сделка, за увреждащия й ищците ефект, основано на родството между представляващите дружествата прдавач и купувач управители / брат и сестра /, придаващо на самите дружества качество на „свързани лица“, по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ТЗ. Изводът на въззивния съд е довел до недопустимо разширително тълкуване на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Неправилното приложение на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД практически е довело да неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса – съдът е освободил ищците от доказване факта на знание за увреждането от приобретателя по атакуваната сделка, още повече че дължат главно и пълно доказване на този факт.

Касаторът „ВМВ“ ЕООД поддържа довод за недопустимост на въззивното решение по идентични съображения - липса на процесуална легитимация и правен интерес на ищеца Ч. Т., за предявяване на иска, но и предвид обявяване относителна недействителност на покупко-продажбата само в частта й с обект - жилищния имот / апартамента /, без прилежащо към същия избено помещение, доколкото не е упоменато в диспозитива на първоинстанционното решение. Жилищен обект, без прилежащо избено помещение не отговаря на изискванията на действащото законодателство.

Ищците нямат правен интерес от прогласяване относителната недействителност спрямо вещ / апартамент 19 /, която - без прилежащо избено помещение - не би могла да бъде предмет на разпоредителни сделки, респ. на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Иск, основан на тази разпоредба, според касатора е недопустим по отношение на имот, който не отговаря на законовите изисквания. Неправилност на въззивното решение се твърди поради непроизнасяне по всички възражения и писмени доказателства по делото. По отхвърленото възражение за нищожност на договора страната 2 намира,че въззивният съд недопустимо е подменил материализираната в предварителния договор воля на страните относно обекта на бъдещо разпореждане, тълкувайки я въз основа на обстоятелства, осъществили се към 2015г. и като такива неотносими към настоящото производство. Неправилно в тази връзка, въззивният съд не е отчел, че предварителният договор е сключен след, а не преди, одобряване на инвестиционен проект за обекта, в който е ситуиран договорения жилищен имот и преди издадено разрешение за строеж. Одобреният инвестиционен проект и разрешението за строеж установяват дали реално определената част от недвижимия имот, за прехвърлянето на която е постигнато съгласие, към този момент отговаря на действащите строителни правила и норми и е правно възможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. Неправилен в тази връзка е извода на съда, че предварителният договор не е нищожен, като сключен за обекти в УПИ XІ / посочено в договора /, след като събраните по делото писмени доказателства - разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект – касаят обекта, застрояван в УПИ XL

/ посочено в нотариалният акт за атакуваната покупко-продажба /. Според страната, това безспорно доказва наличието на правна пречка за възникване на обектите, като застроими в имот УПИ XІ. Недопустимо, формално основано на тълкуване по чл. 20 ЗЗД , съдът е подменил волята на страните относно обекта на постигнатото съгласие за покупко – продажба, противно на изричното му описание в договора. Ако пък би се касаело за грешка в предмета, като основание за унищожаемост на договора, не би могло чрез тълкуване да се преодолее този му порок, извън производство по предявен иск за унищожаване на сделката. Оспорва се като неправилен – в противоречие с чл. 40 ЗУТ – извода на съда, че за действителността на предварителния договор за покупко-продажба на апартамент не е императивно изискуемо определянето на конкретно избено помещение, стига да е предвидено такова / еднакъв брой на обектите с прилежащо към същите избено помещение , с този на самите избени помещения /. Излагат се аналогични, на съображенията за недопустимост на въззивното решение, поради невъзможен обект на разпореждане – предмет на предварителния договор за покупко-продажба, съображения за неправилност на решението. Поддържат се и идентични на тези на касатора „Айсиен Консулт„ООД доводи за неправилност, поради произнасяне в противоречие с материалния закон – презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Страната акцентира на липсата на каквото и да било доказателство, че управителят й – Р. В. – е знаела за сключения между ищците и праводателя „Айсиен Консулт„ ООД предварителен договор. Липсват и доказателства, извън родството / брат и сестра /, за фактическа близост между представляващия „Айсиен Консулт„ООД В. В. и представляващата „ВМВ ТИМ“ ЕООД Р. В.. Поддържа се и довода за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неразпределена от въззивния съд доказателствена тежест, в частност – с даване указания и предоставяне възможност на ответника „ВМВ ТИМ“ ЕООД да ангажира доказателства, в оборване презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, както и поради несъобразяване на всички доказателства по делото. Изрично се посочва неотчетеното 3 доказателствено значение на протокола от ОС на дружеството – продавач от 08.01.2020г., от който се установява липсата на решение на ОС за разпореждане с имота – обект на предварителния договор, сключен по време, в което управител на дружеството е било лицето В. К., спрямо което не се твърдят и доказват родствени или фактически отношения с представляващия дружеството – приобретател. Това решение касаторът твърди, че е било приложено към документите по атакуваната сделка и е могло да бъде възприето от приобретателя.

Ищците – Т. Т. и Ч. Т. – не са депозирани отговори на касационните жалби.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Ищците са съпрузи, като съпругата Т. Т. е сключила на 02.03.2018г., по време на брака, сключен през 1989г., предварителен договор за покупка на недвижим жилищен имот – апартамент с прилежащо мазе, с продавач ответното дружество „Айсиен Консулт“ ООД. Твърдят, че и до момента не е сключен окончателен договор за имота, въпреки изтеклия срок за това. С предявените искове се атакува сключена между „Айсиен Консулт“ ООД и ответника „ВМВ ТИМ“ ЕООД сделка по покупко-продажба от 15.10.2020г., като ищците твърдят, че същата има за обект жилищния имот – обект и на предварителния договор за покупко-продажба. Като увреждаща ги, в качеството им на кредитори, предвид сключения предварителен договор за покупко-продажба на този имот, атакуват сделкака по реда на чл. 135, ал.

1ЗЗД. Позовават се на родството между управителите на двете дружества / брат и сестра / към момента на сключване на увреждащата сделка : В. В. – едноличен управител на „Айсиен Консулт„ООД от 16.03.2018г. / предходно – съуправител с лицето В. К. / и Р. В. – управител на „ВМВ ТИМ“ ЕООД.

Считат, че по отношение на дружествата ответници и предвид посоченото обстоятелство, намира приложение презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД – за знание на приобретателя „ВМВ ТИМ „ЕООД, за увреждащия ищците, като кредитори на праводателя, характер на сделката. Позовават се и на установени търговски отношения между двете дружества от началото на 2020 г. – сключени два договора за покупко-продажба на обекти в сградата, където се намира и процесния жилищен имот – част от предмета на едната сделка, както и на учредени в полза на „ВМВ ТИМ“ ООД три договорни ипотеки върху обекти в същата сграда. Ищците се съмняват в умишлено симулативно задлъжняване на продавача, като способ за симулативно „освобождаване„ от имуществото си, с прехвърлянето му на „ВМВ ТИМ“ ЕООД. Петитумът на исковете изрично индивидуализира обекта на атакуваната сделка, съгласно предварителния договор, към който момент във фаза на груб строеж, и отделно – по нотариалния акт на ответниците, като се твърди идентичност, независимо от известни различия и се поддържа индивидуализацията по 4 нотариалния акт на ответниците / конкретно – досежно поземления имот в който е застроена самата сграда, в която е разположен имота /.

Ответниците противопоставят еднакви възражения. Оспорват, че имотът – обект на атакуваната покупко-продажба е идентичен с този, за който е сключен предварителния договор, което възражение обосновават с множество доводи, значение от които, с оглед въведените касационни доводи, има единствено този за различна номерация на урегулирания поземлен имот, посочен в предварителния договор като УПИ ХІ, а в нотариалния акт за покупко - продажбата - като УПИ ХL. Твърдят, че всички строителни книжа / одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, разрешение за ползване и пр. / касаят застрояване на УПИ ХL, в който обективно е разположена сградата, в която се намира процесният имот. Останалите индивидуализиращи местонахождението на имота белези съвпадат / по кадастрална основа – пл. № 1426, в кв. 206а, м. Подуяне – Редута, съгласно плана, одобрен със Заповед РД-09-77/12.03.2013г. на Кмета на район Слатина /. Оспорват знанието си за увреждащия характер на сделката. „Айсиен Консулт„ ООД посочва, че към датата на предварителния договор дружеството е еднолично - собственост на В. К., с качество на органен представител на същото. Последващо се преобразува в ООД, с встъпване като съдружник на В. В. / от март 2018 г. /, вкл. като съуправител, ведно с В. К., до 09.06.2020г., от която дата управител на дружеството е единствено В.. Твърди се, че В. не е бил в известност за сключени от К. предварителни договори за обекти в сградата с административен адрес гр. София, ул. „Атанас Узунов“ № 31, доказателство за което е протокол от ОС на дружеството от 08.01.2020г.