Решение № 192 от 22.09.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Исперих, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243310100898 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Образувано е по постъпила искова молба от Ф. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. С., обл. Р., ул. „Ц. К.“ № .., чрез адв. Ф. С. от АК – Р., против „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ (ЦНСТПЛУИ), БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление с. С., общ. С., обл. Р., ул. Д., № ..., представлявано от управителя Ю. М. А.а, като моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му, обективирано в Заповед № 172/31.10.2024г. на управителя Ю. М. А., за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната му работа на длъжност „санитар“ и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 9853,80 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение, считано от 01.11.2024г., но не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че е полагал труд при ответника от 07.05.2013г., на длъжност „санитар“, до 01.12.2024г., когато със заповед № 172/31.10.2024г. трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Поддържа, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение незаконосъобразно, като сочи, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си по трудовия договор. Твърди, че притежава необходимите качества да заема длъжността „санитар“. Твърди, че процесната заповед не е мотивирана съобразно изискванията на закона. Сочи, че не е изпълнена процедурата по чл.

193 от КТ.

Претендира разноски в производството.

1

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Ф. С., който поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения в представените писмени бележки.

Ответникът в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. като поддържа, че е упражнил законосъобразно потестативното право с едностранно волеизявление да прекрати процесното трудово правоотношение. Сочи, че в последната година служителя е занижил качеството на изпълнение на задълженията си. Твърди, че системно не изпълнява разпорежданията на социалния работник и на управителя на центъра. Твърди, че ищецът няма умения за работа с лежащо болни хора. Намира иска за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Прилага заверено копие от трудовото досие на ищеца.

В съдебно заседание ответника се представлява от адв. М. И. от АК – Р., която поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в приложени писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на ищеца и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединение искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и чл. 225 КТ.

От допълнително споразумение към трудов договор № 5/02.01.2024г., се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагала труд в ЦНСТПЛУИ с. С. на длъжност „санитар“, с уговорено място на работа ЦНСТПЛУИ с. С., при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 1493 лева.

От предизвестие с изх. № 76/01.11.2024г. се установява, че работодателя е отправил до ищеца едностранно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение считано от на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, така както предписва правната норма, регламентирана в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ и чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ. В предизвестието е посочено, че трудовия договор между страните ще се счита за прекратен след изтичане на 30 дневен срок. Посочено е, че при неспазване на срока на предизвестието, на работника ще бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Това предизвестие е връчено на уволнения служител на 01.11.2024г., поради което трудовото правоотношение е следвало да бъде прекратено на 01.12.2024г.

От заповед № 172/31.10.2024г., издадена от управителя на ЦНСТПЛУИ с.

С., се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено чрез упражняване на потестативното право на работодателя, на основание чл.

328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от 01.11.2024г.

С оглед наведените фактическа твърдения на страните съдът с определение, постановено по реда на чл. 140 от ГПК е обявил за безспорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен от него месец преди процесното уволнение е било в размер на сумата от 1642,30лв.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните 2 от настоящата инстанция доказателствени средства, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 225 КТ.

Тъй като тежестта за установяване на законността на уволнението носи работодателя, е необходимо да се очертаят всички предпоставки, който трябва да бъдат налице при законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради обективна липса на качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ се обуславя от проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган да е издал заповедта за прекратяване на правоотношението; 2. ищеца да е бил в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на неговото безвиновно поведение, на обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3. заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.

Не се спори, че компетентен орган е издал процесната заповед за уволнение.

Предметното съдържание на уреденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ безвиновно уволнително основание е общо и широко формулирано. Липсата на качества на работника или служителя може да се изразява в липсата както на професионални, така и на личностни качества. Непритежаването на професионални качества може да се дължи на недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици. Липсата на качества означава недостиг на тези качества, необходими за ефективно, резултатно изпълнение на конкретно възложената работа и трябва да изразява едно трайно състояние на работника или служителя. Изложеното налага извода, че в рамките на съдебното производство относно законността на уволнението по един убедителен и категоричен начин съдът трябва да установи обективната невъзможност служителят успешно да се справя с възложените му задачи в сравнително продължителен период от време. Тежестта за доказването на твърдените факти е за работодателя.

Тъй като това безвиновно уволнително основание е твърде общо формулирано в КТ, за да може съдът да извърши контрол относно законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, следва в уволнителния акт да са очертани фактическите основания, мотивите, които са обосновали преценката на органа на работодателска власт, че ищеца не притежава съответните качества за ефективно изпълнение на възложената му работа. При неизпълненото задължение на работодателя да мотивира заповедта, след като прекратяването на трудовия договор е извършено на уреденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ обективното основание, без да са конкретизирани качествата на работника, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции, е невъзможно извършването на преценка дали са налице основанията на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Липсата на мотиви в издадената заповед не може да се преодолее чрез въвеждането им 3 при разглеждане на трудовия спор, тъй като законосъобразността на уволнението се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а писмената форма е условие за действителност на волеизявлението на работодателя.

Тъй като нито в процесното предизвестие, нито в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е изложил конкретни фактически и правни основания, обосноваващи взетото решение за упражняване на потестативното право с едностранно волеизявление да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, процесното уволнение следва да бъде отменено само на това основание.

Поради тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със Заповед № 172/31.10.2024г., издадена от управителя на ЦНСТПЛУИ с. С., е незаконосъобразна, както и оглед обстоятелството, че Ф. А. Р. е полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.11.2024г., по безсрочно трудово правоотношение, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият служител следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „санитар“, с място на работа „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ (ЦНСТПЛУИ) с. С..

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

С този иск се цели обезвреда на претърпените вреди под формата на пропуснати ползи от оставането на уволнения служител без работа в периода 01.11.2024г. – 01.04.2025г. причинени от незаконното уволнение, в размер от 9853,80 лева. По делото се установи, че след уволнението му, ищецът не е започвал работа по ново трудово правоотношение за исковия период от време.

Към настоящия момента са изминали шест месеца от дата на уволението – 01.11.2024г., поради което на ищеца следва да се присъди обезщетени за максималния предвиден в закона период от 6 месеца. При реализирано от него брутно трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението, обявено за безспорно между страните, в размер на 1642,30 лв., на ищеца се следва обезщетение в размер съгласно условията на чл. 225, ал. 1 и чл. 228 от КТ за шест месеца в размер на 9853,80 лв.

Предвид изхода на делото ответникът дължи на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в производството съдебни и деловодни разноски съобразно на уважената част от иска. В случая ищецът е направил деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева и ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.

Съгласно чл. 359 от КТ ищецът е освободен от заплащане на дължими такси и разноски към съда, като на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – И. държавна такса върху размера на присъденото обезщетение – сумата от 358,32 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Ф. А. Р., ЕГН

**********, с постоянен адрес с. С., общ. С., обл. Р., ул. „Ц. К.“ №..., извършено със заповед Заповед № 172/31.10.2024г. от управителя на „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ (ЦНСТПЛУИ), БУЛСТАТ ............., със седалище и адрес на управление с. С., общ. С., обл. Р., ул. Д., №.., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ф. А. Р., ЕГН **********, на длъжността „санитар“ в „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ (ЦНСТПЛУИ), БУЛСТАТ 000505928, със седалище и адрес на управление с. С., общ. С., обл. Р., ул. Д., №..., по иск с правно основание чл.