Решение № 791 от 15.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110140959 по описа за 2023 година

Предявен е от ищеца М. Т. П. срещу ответника С. О. иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата 200,00 лева, представляваща недължимо събрана глоба, наложена по административен реда на ЗАНН с наказателно постановление ******/27.06.2017 г. Ищецът твърди, че от страна на ответника С. О. като взискател по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие СГС е недължимо събрана чрез принудително изпълнение исковата сума в размер на 200,00 лева – доколкото с влязло в сила Решение от 28.06.2023 г. по гр.д. № 619/2022, СГС, II Б въззивен състав е признато за установена, че глобата е погасена по давност. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът С. о. е депозирал отговор на исковата молба. Навежда доводи за неоснователност на претенцията поради предходно образуваното дело 619/2022 г., по описа на СГС, което е приключило с влязло в сила решение. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Исковата претенцията е за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 200 лв., поради това, че посочената сума е недължимо платена на ответника чрез принудителното й събиране в хода на изпълнително производство, образувано след изтичане на изпълнителската давност на наложеното на ищцата административно наказание "глоба" с посоченото наказателно постановление.

Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.

55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална 1 липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Начална липса на основание е налице също така при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т.н. В този смисъл решение № 93 от 24.09.2019 г по гр. д. № 3221/18 г на ВКС, III ГО.

За уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума в полза на ответника, която е била принудително събрана по посоченото изпълнително дело. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото, а именно че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издаденото наказателно постановление, за което съдът му указва, че не сочи доказателства. В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Между страните е безспорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че въз основа на Наказателното постановление № ******/27.06.2017 г. е образувано на 19.05.2021 г. изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС.

Безспорно е същото така, че с влязло в сила Решение от 28.06.2023 г. по гр.д. № 619/2022, СГС, II Б въззивен състав е признато за установено, че процесната глоба, наложена с наказателно постановление

№

******/27.06.2017 г. е погасена по давност. Съгласно фактическите констатации във влязлото в сила съдебно решение, преди образуване на изпълнителното дело/19.05.2021 г./, давността по чл. 82, ал. 1 ,б. „а“ ЗАНН за глобата е била изтекла.

Със задължителните разяснения в мотивната част на ТР № 2 от 18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020 г. , ОСГТК на ВКС, е прието, че силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие. Обхваща основанието и размера на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може да претендира повече или помалко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решение № 55 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 812/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС е прието, че качеството "пресъдено нещо" на решението по установителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на разрешения спор. Следователно когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по установителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение.

Поради наличието на влязло в сила решение по въпроса дали са погасени по давност вземанията на С. о. по наказателното постановление, 2 настоящият състав не може да пререшава повдигнатия правен спор, нито да преценява правилността или допустимостта му, а е длъжен да го зачете.

Видно от съвкупната преценка на писмените доказателства: покана за доброволно изпълнение и удостоверение по изпълнително дело №

************** на длъжника е наложен запор на осн. чл. 507 ГПК.

Постъпила е сума в размер на 540,79 лв., от които след разпределяне на сумата от 200 лв. в полза на С. о. и разноски по изпълнението, разликата от 155,89 лева е върната на длъжника. Принудително събраните парични суми не представляват доброволно изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, поради което може да се иска тяхното връщане (Решение № 1483 от 1967 г. по гр. д.

№ 977/1967 г. на ВС, I г. о.; Решение № 112 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 179/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г. на ВКС, II т.о., и др.)

Съдът, като взе предвид, че принудителното събиране на глобата в размер на 200 лева е предприето от взискателя след погасяването по давност на сумата/ вземането е било погасено по давност преди образуване на изпълнителното дело/, то същата се явява неоснователно получена от него.

Въведените в отговора на исковата молба доводи за недопустимост на иска поради това, че спорът вече е разрешен с влязло в сила решение са неоснователни. Делата са образувани по искове с различен предмет и не се касае за разрешаване на същия правен спор: искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен иск за недължимост на сума по висящо изпълнително дело поради погасяването й по давност, а искът по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД е осъдителен за заплащане на събрани суми в хода на изпълнителното дело без основание /въз основа на погасени по давност вземания/, което и поражда правото на ищеца да претендира връщането на тази сума, след като принудителното осъществяване на вземането на ответника е реализирано след погасяването му по давност.

С оглед на горното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е основателен.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева държавна такса за исковото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който е минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ (изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за исковото производство, намален на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК поради направено възражение за прекомерност от насрещната страна и предвид това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. О., Булстат ********* да заплати на М. Т. П. ЕГН ********** по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1- во ЗЗД сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща получена без основание сума по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на 3 влязло в сила наказателно постановление ******/27.06.2017 г. на зам. кмета на С. О., с което е наложено административно наказание "глоба".

ОСЪЖДА С. о., ЕИК *********, с адрес: /адрес/ да заплати на основание чл.

78, ал. 1 ГПК М. Т. П., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева (петдесет лева) – държавна такса за исковото производство пред СРС и 400 лева (четиристотин лева) – възнаграждение за един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4