Решение № 1797 от 30.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24801/2024
- Вид
- Решение № 1797
- Подписан
- 30.01.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1797 гр. София, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110124801 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД срещу С. Н. А., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 59,54 лв. - дължими месечни и еднократно такси /абонаменти, доп. пакети/ за период 07.10.2021 г. - 04.01.2022 г. по договор за мобилни услуги от 07.10.2021 г. с предпочетен номер ************, клиентски номер ********; 62,19 лв.
- дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни такси по договор за мобилни услуги от 07.10.2021 г.с предпочетен номер ************, клиентски номер ********; 30, 91 лв. - дължими месечни и еднократно такси /абонаменти, доп. пакети/ за период 01.07.2021г. - 31.10.2021г. по Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********, клиентски номер ********; 57,06 лв. - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни такси по Приложение към договор за мобилни услуги с за предпочетен номер ***********, клиентски номер ********; 423, 83 лв. - дължими месечни и еднократно такси /абонаменти, доп. пакети/ за период 07.10.2021г. - 04.01.2022 г. по договор за мобилни услуги от 07.10.2021г. с предпочетен номер ************, клиентски номер ********; 62,19 лв. - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни такси по договор за мобилни услуги от 07.10.2021г. с предпочетен номер 1
************, клиентски номер ********; 164,14 лв. - дължими месечни и еднократно такси /абонаменти, доп. пакети/ за период 11.10.2021 г. - 04.01.2022 г. по договор за мобилни услуги от 07.10.2021г. с предпочетен номер ************, клиентски номер ********; 140, 10 лв. - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни такси по договор за мобилни услуги от 07.10.2021г. с предпочетен номер ************, клиентски номер ********, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 17.11.2023г. по ч.гр.д. № 58395/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
В исковата молба се твърди, че между „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) и С. Н. А. били сключени договори за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 07.10.2021 г. и с предпочетен номер *********** – двата за клиентски номер ********, с предпочетен номер ************ от 07.10.2021 за клиентски номер ******** и с предпочетен номер ************ от 07.10.2021 г. за клиентски номер ********. Твърди се, че С. Н. А. не е изпълнила задълженията си по договорите и същите били прекратени едностранно от мобилния оператор. С оглед предсрочното прекратяване на договорите на потребителя били начислени неустойки съгласно уговорките в сключените договори. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответната страна адв. В. Й.. Исковете се оспорват по основание и по размер като недоказани. Поддържа, че договорът за мобилни услуги не е прекратен предсрочно. Оспорва въобще да е било налице облигационно отношение между страните, както и че договорите от 07.10.2021 г. и общите условия са подписани от ответника. Оспорва издадените фактури за месечно потребление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните писмени доказателства е видно, че на 07.10.2021 г. между С. Н. А. и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер *********** при промоционален месечен абонамент от 13,99 лeва и стандартен месечен абонамент от 18,99 лева за срок от 24 месеца, считано от 07.10.2021 г. до 07.10.202 3г. Уговорено е, че след изчерпването на включените в абонаментния план обем услуги потребителят дължи заплащането на потребените мобилни услуги съгласно ценовата листа на мобилния оператор. Отбелязано е, че фактурите се издават на 5-то число на съответния месец.
Установява се, че на същата дата с приложение към договор за мобилни услуги ответницата и „Теленор България“ ЕАД са постигнали съгласие за предоставяне на мобилен интернет на мобилен номер *********** при първоначален месечен абонамент от 9,99 лв. и стандартен месечен абонамент от 15,99 лева след изтичане на първоначалния срок на 2 договора – 24 месеца. На 07.10.2021 г. е депозирано и заявление от С. Н. А. за активиране на услугата „Онлайн защита в мобилната мрежа“ за мобилните номера *********** и *********** при промоционална цена от 0,00 лв. за първите три месеца, а след изтичането на срока – по 1,20 лв. Като писмено доказателство по делото е представена декларация-съгласие на абоната, че е получил екземпляр от общите условия, запознат е с тяхното съдържание и се е съгласил с тях, както и че му е предоставена преддоговорна информация по чл. 4, ал. 1 ЗЗП.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 07.10.2021 г. между съдоговарящите е сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** при месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 13,99 лв., а след изтичането на 24 месеца при месечен абонамент от 18,99 лв. Предвидено е, че месечните фактури за дължимите суми се издават на 5-то число.
На същата дата С. Н. А. и „Теленор България“ ЕАД са сключили и последващ договор за мобилни услуги за предпочетен номер *********** при промоционална цена на месечната абонаментна такса от 29,99 лв. и стандартна МАТ от 41,99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 07.10.2021г. до 07.10.2023г. Датата на издаване на месечната фактура е 5-то число на месеца.
Като писмени доказателства са приети Фактура № 7327558134 от 05.11.2021г. за клиентски № ******** на стойност от 50,76 лв. с вкл. ДДС за отчетния период от 07.10.2021г. до 04.11.2021г. с посочен срок за плащане 20.11.2021г., Фактура № 7328795100 от 05.12.2021г. за клиентски № ******** на стойност от 74,81 лв. с вкл.
ДДС за отчетния период от 05.11.2021г. до 04.12.2021г. с падеж 20.12.2021г., Фактура № 7330139345 от 05.01.2022г. на стойност 98,95 лв. с вкл. ДДС за отчетния период от 05.12.2021г. до 04.01.2022г., както и Фактура № ********** от 05.03.2022г. на стойност от 209,70 лв. с вкл. ДДС за отчетния период от 05.02.2022г. до 04.03.2022г.
По делото е представена и покана от 05.02.2022 г. от „Теленор България“ ЕАД до С. А., с която на последната е предоставен 10-дневен срок за доброволно плащане на сумата от 678,75 лв. с вкл. ДДС за предоставените услуги. В нейното съдържание е посочено, че при неизпълнение на задължението, договорът за предоставяне на мобилни услуги ще бъде прекратен, достъпът до съответната мрежа – невъзможна, в негова тежест ще бъде начислена неустойка, а дължимите лизингови вноски – предсрочно изискуеми. Не са ангажирани доказателства, удостоверяващи получаването на процесната покана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното 3 упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, респективно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, които намират правната си квалификация в чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 92 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена, а по договора за лизинг – че двустранна сделка е валидно сключена, че е изпълнил задълженията си по него – в частност, че е предал лизинговата вещ. Съобразно общото правило на чл. 154 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да осъществи насрещно доказване на посочените обстоятелства, както и че е заплатил претендираните суми.
Първият спорен въпрос по делото е съществуването на валидна договорна връзка между „Йеттел България“ ЕАД и С. Н. А.. В подкрепа на твърденията за съществуваща облигационна връзка между страните са представени Договори за мобилни услуги, подписани от абоната и представител на ищцовото дружество. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ответникът не е оспорил истинността на тези документи, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила досежно авторството на обективираните в тях изявления – арг. от чл. 180 ГПК. При това положение, настоящият състав счита, че страните са обвързани от валидни облигационни правоотношения.
От съдържанието на приетите писмени доказателства – в частност договорите за предоставяне на мобилни услуги и приложенията към тях, е видно, че е предвидено заплащането на два вида цена – за абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги извън абонамента. Съобразно общите условия, включени в процесните договори, задължението за заплащане на абонаментни такси възниква срещу предоставен достъп до мрежата на мобилния оператор и се предплаща ежемесечно от потребителя с оглед избрания абонаментен план, а това за заплащане на такси за потребление на мобилни услуги извън абонамента – съобразно месечните цени за ползвани услуги. В този смисъл абонаментната такса е дължима, за да бъде осигурен достъп на потребителя по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗЕС до съответната 4 електро-съобщителна мрежа. Абонаментната такса включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съобразно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали ще се възползва от предоставения достъп и ще ползва услугите на оператора или не, като неползването на такива не го освобождава от задължението за заплати уговорената абонаментна такса /в този смисъл Решение № 4092 от 20.07.2023г. по в.гр. д. № 5912/2023г. на СГС, Решение № 1115 от 25.02.2025г. по в.гр. д. № 12819/2023г. на СГС, Решение № 3573 от 09.06.2025г. по в.гр. д. № 13583/2025г. на СГС/. Съобразявайки гореизложените съждения, неоснователни се явяват доводите на ответника за недължимост на въпросните месечни абонаментни такси. Правно ирелевантно е дали абонатът се е възползвал от възможността да ползва мобилната мрежа. Отделно от това, по делото не се съдържат нито твърдения, нито са ангажирани доказателства достъпът на потребителя до съответната електронна съобщителна мрежа да е бил възпрепятстван.
При това положение и като се държи сметка за естеството на задължението за заплащане на абонаментна такса, следва да се приеме, че ищцовото дружество изпълнявало задълженията си по договора съобразно дължимото по чл. 63, ал. 1 ЗЗД, поради което предвид синалагматичния характер на договора в тежест на ответницата се е породило задължението да заплати дължимите абонаментни такси.
С оглед многобройността на уговорените мобилни услуги и за яснота и прецизност на изложението въпросът за размера на дължимите суми ще бъде разгледан поотделно.
Разпечатката съдържа 28 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/632fdac6-b1b3-4ed9-a186-75b0193a63aa