Решение № 587 от 06.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. *, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500479 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 6948/04.04.2023г., подадена от В. С. И., ЕГН ********** и Б. Н. И., ЕГН **********, и двете с адрес гр. *., ул. „*“ № *, ет.*, ап. *, чрез адв. Д. Д., със съдебен адрес гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, насочена срещу Решение № 83/21.02.2023г., постановено по гр. д. № 1011/2022г. по описа на РС *.

С жалбата са наведени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстационния съд, които са довели до погрешни правни изводи, както и оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон.

Изведено е с жалбата оплакване от въззивната страна за недопустимост на обжалваното Решение № 83/21.02.2023г., по гр. д. № 1011/2022г. по описа на РС *, тъй като същото е постановено по недопустима искова молба. Навадени са доводи за наличието на отрицателна процесуална предпоставка- сила на пресъдено нещо, доколкото поддържа се че искане със същото правно основание, между същите страни и за същите претендирани суми, е било предмет на разглеждане от съда, макар и отхвърлено като неоснователно, по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС *, постановено по предявен иск за делба на съсобствения недвижим имот. Поддържа се, че съдът по реда на чл. 246 ал.2 от ГПК се е произнесъл по искане което е идентично на иска предявен по реда на чл. 31 ал.2 от ЗС по настоящото гр.д.

1

№ 1011/2022г. по описа на РС *, като се поддържа че между двете искания е налице обективен и субективен идентитет- между едни и същи страни, за един и същи период и на едно и също правно основание. Поради изложеното иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение като недопустимо.

Във връзка с наведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилните изводи на съда за решението по делото, сочи се че първоинстанционният съд не е обсъдил направените от ответниците възражения, напълно е игнорирал съдебно оценителната експертиза, изготвена от вещото лице П. Т., без да изложи задълбочени мотиви поради какви причини не кредитира същата, като съставът на РС * не е допуснал поисканите от ответниците допълнителни въпроси към съдебно оценителната експертиза.

Оспорват се с въззивната жалба правните изводи на първоинстационния съд, на което основание се поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивната страна мотивира тези оплаквания, с доводи че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Възразява се, че първоинстанционният съд се е позовал на заключението на експерта инж. Х. Г., без да изложи аргументи поради каква причина кредитира точно това заключение, въпреки че същото е непрецизно и неточно, вещото лице е използвало само пазарни аналози, като при това е прилагало различни по вид коефициенти, което е процесуално недопустимо. От въззивната страна се оспорва заключението на вещото лице Х. Г. и поради това, че същият е дал заключение за размера на месечния наем, ведно с обзавеждането на процесния апартамент. Така поддържат се доводи за неоснователно обогатяване на ищцата за сметка на ответниците, доколкото наред с наема за апартамента, вещото лице е дало заключение за размера на обезщетението и поради лишаване на страната от ползването на намиращото се в апартамента обзавеждане. Съдът е отклонил поставянето на вещото лице на въпроси за размера на месечния пазарен наем, без извършените от ищците подобрения, които подробно са описани в отговора на ИМ пред РС *.

При изложените с жалбата доводи, иска се от въззивния съд- да отмени решението на РС * като неправилно.

С жалбата е направено от въззивната страна доказателствено искане- на експерта инж. П. Т. да бъде поставена допълнителна задача- да даде заключение за размера на месечния наем за процесния апартамент, за същия период, но без извършените в имота подобрения, т.е. във вида, в който е бил към датата на откриване на наследството.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна жалба, депозиран е такъв пред съда от В. Г. Г., чрез пълномощника и адв. П. С., с който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но по съществото си неоснователна.

Поддържа се от въззиваемата страна че обжалваното решение на РС * е правилно, законосъобразно и обосновано, като първоинстационният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събрания доказателствен материал и при напълно изяснена фактическа обстановка е формирал верни правни изводи, за което е изложил подробни мотиви.

2

Оспорват се с писмения отговор на жалбата твърденията на въззивната страна, че съдът не се е произнесъл по всички възражения, наведени от ответната страна с отговора на исковата молба, като изцяло се поддържа становището на първоинстационния съд, че не е налице сила на пресъдено нещо и предявения за разглеждан иск по чл. 31 ал.2 от ЗС не е процесуално недопустим.

С отговора на въззивната жалба се оспорва твърдението на жалбоподателя чрез неговия пълномощник за това, че първоинстационният съд не е уважил искането на ответника и не е допуснал поисканите от ответната страна допълнителни въпроси към съдебно оценителната експертиза. В този смисъл сочи се, че пред първоинстанционния съд са изготвени две експертизи, като по едната от тях е дадено заключение за месечния пазарен наем за процесния апартамент като за обзаведен такъв, а в другата месечния пазарен наем за необзаведен апартамент. С писмения отговор на въззивната жалба, акцентира се че жалбоподателят- ответник пред РС *, чрез своя пълномощник е оспорил и двете заключения на експертите, приети от съда по делото. Поддържа се от въззиваемата страна, че първоинстанционният съд подборно и аргументирано се е обосновал поради какви съображения поддържа писменото заключение на експерта инж. Х. Г. и не кредитира заключението на експерта инж. П. Т..

Оспорват се с отговора на въззивната жалба и твърденията на въззивната страна за това, че обзавеждането в процесния апартамент е изключителна собственост на ответниците. Сочи се, че тези подобрения са предмет на разглеждане по друго гражданско дело № 304/2018г. по описа на РС * между същите страни, с предмет съдебна делба, като същите не могат да бъдат разглеждани в производството по настоящото дело.

Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че съставът на РС *, след задълбочен анализ на събраните доказателства, е стигнал до правилния извод за наличието на кумулативните предпоставки за уважаването на предявения иск по чл. 31 ал.2 от ЗС като основателенбезспорно установеното че през процесния период, имота се ползва изцяло от ответниците, ведно с прилежащите мазета и тавани и ищцата няма достъп до ползването на съсобствения недвижим имот, като ищцата има правото да претендира заплащане на обезщетение за времето след отправената нотариална покана, през което е била лишена от възможността да ползва съсобствения недвижим имот, поради което иска правилно е бил уважен като основателен. Уважаването от съда на главния иск води до основателност и на предявения акцесорен иск за лихви дължими от датата на предявяване на исковата молба пред съда, до окончателното заплащане на дължимото.

При изложените съображения, иска се с писмения отговор на въззивната жалба, да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение на РС Благовеград, като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила.

Претендират се разноските пред настоящата съдебна инстанция.

С писмения отговор се възразява срещу искането за допускане на допълнителна експертиза, която да се възложи на експерта П. Т., като се възразява че не са уточнени направените 3 подобрения в съсобствения имот, а отделно въпроса за подобренията е предмет на разглеждане по гр.д. № 304/2018г. по описа на РС *, между същите страни и във втората фаза на делбата, поради което същите не могат да бъдат разглеждани по настоящото производство.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 67 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на неизгодното за нея съдебно решение.

Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона.

Депозираният писмен отговор е подаден от насрещната страна, в срока установен от закона, като е редовен с оглед на неговото съдържание, поради което следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на съдебния акт.

С разпореждането си от закрито съдебно заседание по делото, по реда на чл. 267 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането за допускане на допълнителна съдебно оценителна експертиза, с която на вещото лице да бъде поставена допълнителна задача- да даде заключение за размера на месечния наем за процесния апартамент за периода, посочен в ИМ по делото, без да са направени подобрения в имота и във вида в който същият се е намирал към момента на откриване на наследството. Въззивният съд е изложил доводи че отказва да уважи така направеното искане, тъй като въпроса за това какви подобрения са направени в имота, кога и от кого е поставен на разглеждане във втората фаза на производството по извършване на съдебна делба, като е предмет на висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС *, което не е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт по същинското извършване на съдебната делба. В този смисъл обективно невъзможно е вещото лице да установи какво е било състоянието на апартамента към момента на откриване на наследството и преди извършването на подобренията в имота.

В пледоариите си при устните състезания пред въззивния съд, пълномощникът на въззивниците- адв. Д., поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи като основателна.

Поддържа се възражението за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради наличие на СПН по отношение на предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, тъй като същият е бил предмет на разглеждане в първата фаза на съдебната делба по образуването между същите страни- гр. дело № 304/2018год., по описа на РС *, като с влязъл в законна сила съдебен акт, съдът е отхвърли така предявения иск за същия период- от 05.02.2018г. до 13.06.2021г., като неоснователен. Поддържа се в случай че въззивният съд не намери основания да приеме че е налице СПН, то тогава да обезсили обжалваното първоинстанционно решение и да прекрати гр.д. № 1011/2022г. по описа на РС *, тъй като са налице основанията по чл. 126 от ГПК и производството по настоящото дело е между същите страни, на същото основание и за същото искане, което е предмет на разглеждане и по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС */което се развива във втората фаза на съдебната делба/, поради което по- късно образуваното гражданско дело следва да бъде прекратено от съда.

Поддържат се от пълномощникът на въззивниците- адв. Д. и наведените с въззивната жалба 4 оплаквания за необоснованост на обжалваното решение на РС *. Същите са основани и на доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, доколкото първоинстационния съд без да изложи мотиви, е отказал да кредитира заключението на вещото лице П. Т., а не е изложил съображения защо кредитира експертизата на вещото лице Х. Г.. Оспорва се от въззивната страна заключението на вещото лице Г., като се възразява че същата е непрецизна и неточна- вещото лице е изготвило същата за обзаведен апартамент, без да съобрази че подобренията в съсобствения недвижим имот са извършени единствено и само със средствата на ответниците- В. С. И. и Б. Н. И.. Поддържа се от адв. Д. че обжалваното решение е необосновано, тъй като неправило е определен размера на дължимия наем за процесния период. Излагат се доводи, че в експертното си заключение инж. Х. е прилагал само пазарни аналози, при това е използвал различни корекционни коефициенти, поради което и заключението му е било оспорено от ищцовата страна пред РС *. Поддържа се от пълномощникът на въззивниците че относим към въпроса за определянето по размера на обезщетението за неползване на съсобствения имот е и въпроса за направените подобрения в имота. Сочи се, че в апартамента са направени от въззивниците съществени подобрения, които са увеличили стойността на недвижимия имот/апартамент/, обстоятелство което при всички случаи води до увеличаване на наемната цена на жилището през процесния имот и в този смисъл налице е неоснователно обогатяване на ищцата В. Г. Г., която получава поголямо обезщетение именно поради това, че в имота са извършени подобрения.