Определение № 35618 от 30.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35618 гр. София, 30.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110143444 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 167723/11.08.2022 г., предявена от името на „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт Г. И. П., срещу А. И.

А., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че А.

И. А., ЕГН ********** дължи в полза на „/.../“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018, сключен между „/.../“ ЕООД, в качеството на заемодател и И.

Н. М. /наследодател на А. И. А., ЕГН **********/, в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 13.07.2021г. до изплащане на вземането ; 2/ сумата от 378,34 лв., представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на А. И. А., ЕГН ********** да заплати на „/.../“ ЕООД сумата от 389,64 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, сключено между „/.../“ ЕООД и И. Н. М. /наследодател на А. И. А., ЕГН **********/, ведно със законна лихва от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането.

Със заявление вх. № 26327/13.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН

********** и М. И. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3000,00 л в . , представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018; 2/ сумата от 2270,04 лв., представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г. ; 3/ сумата от 2337,84 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 4/ сумата от 30,00 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането; 5/ сумата от 1

12,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г.-15.01.2021 г.

Направено е искане за присъждане на разноски. С молба вх. № 35802/02.08.2021 г. е направено уточнението, че от длъжниците се претендира по 1/6 част от горепосочените суми.

С Разпореждане № 10670/10.08.2021 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „/.../” ЕООД, ЕИК /.../ против Е.

С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И.

А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 2337,84 лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и съразмерно в частта за разноските.

На 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН

**********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН ********** , съгласно която последните следва да заплатят на „/.../” ЕООД по 1/6 част от следните суми: 1/ сумата от 3000,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018, сключен между „/.../“ ЕООД, в качеството на заемодател и И.

Н. М. /наследодател на Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********/, в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 13.07.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 12,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 3/ сумата от 2270,04 лева, представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 4/ сумата от 174,70 лв., представляваща разноски по делото, от които 105,65 лева – държавна такса и 69,05 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжниците Е. С. М., ЕГН ********** и Е. И. М., ЕГН **********, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са подали възражение, поради което и на основание чл. 416 ГПК срещу тях съдът е издал 2 броя изпълнителни листове в полза на „/.../“ ЕООД.

Заповедта е връчена на длъжниците Т. И. М., ЕГН ********** , М. И. М., ЕГН ********** и Г. И. М., ЕГН ********** по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждания №№ 57299, 57297 и 57298 от 25.06.2022 г. , постановени по ч.гр.д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за възможността да предяви искове за установяване на вземанията си срещу горепосочените лица, като му е указано, че в случай, че не представи доказателства, че е предявил искове срещу съответните длъжници в едномесечен срок от получаване на съобщението, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ще бъде обезсилена в частта относно сумите, припадащи се на длъжниците Т. И. М., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН ********** и Г. И. М., ЕГН **********. Посочените разпореждания са връчени на ищеца на 11.07.2022 г., като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК не е подадена искова молба срещу Т. И. М., ЕГН ********** , М. И. М., ЕГН ********** и 2

Г. И. М., ЕГН **********. С оглед изложеното, издадената на 10.08.2021 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160, подлежи на обезсилване в съответните части, което следва да бъде извършено от заповедния съд.

Заповедта е връчена на ответницата А. И. А., ЕГН **********, като в законоустановения срок същата е депозирала възражение срещу издадената заповед.

Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 11.07.2022 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 10.08.2022 г. /дата на пощенското клеймо/, е предявил искове за част от вземанията, за които на 10.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на исковата молба, не е предяван иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г. - 15.01.2021 г., за която на 10.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160 състав. Предвид горното, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване и в частта за сумата от 2,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г. - 15.01.2021 г., припадаща се на длъжника А. И. А.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 41065/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 2,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г. - 1 5.01.2021 г., припадаща се на длъжника А. И. А., ЕГН **********.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

3

Със заявление вх. № 26327/13.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН

********** и М. И. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3000,00 л в . , представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018; 2/ сумата от 2270,04 лв., представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г. ; 3/ сумата от 2337,84 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 4/ сумата от 30,00 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането; 5/ сумата от 12,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г.-15.01.2021 г.

Направено е искане за присъждане на разноски. С молба вх. № 35802/02.08.2021 г. е направено уточнението, че от длъжниците се претендира по 1/6 част от горепосочените суми.

С Разпореждане № 10670/10.08.2021 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „/.../” ЕООД, ЕИК /.../ против Е.

С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И.

А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 2337,84 лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и съразмерно в частта за разноските.

На 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците Е. С. М., ЕГН **********, Г. И.

М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М.,

ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, съгласно която последните следва да заплатят на „/.../” ЕООД по 1/6 част от следните суми: 1/ сумата от 3000,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит

№

3027035744/02.01.2018, сключен между „/.../“ ЕООД, в качеството на заемодател и И.

Н. М. /наследодател на Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********/, в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 13.07.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 12,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 3/ сумата от 2270,04 лева, представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № 3027035744/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 4/ сумата от 174,70 лв., представляваща разноски по делото, от които 105,65 лева – държавна такса и 69,05 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на ответницата А. И. А., ЕГН **********, като в законоустановения срок същата е депозирала възражение срещу издадената заповед.

Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 11.07.2022 г. Исковата молба е подадена на 11.08.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски кредит № 4

3027035744 от 02.01.2018 г. е предоставил на И. Н. М. заем в размер на 3000 лв.

Поддържа, че срокът на договора бил 36 месеца, считано от датата на сключването, респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 15.01.2021 г. Посочва, че страните се договорили заемът да се погасява на месечни вноски с падеж 15-то число на съответния месец, като в същия срок следвало да се заплаща и съответна част от договорено между страните възнаграждение. Сочи, че по договора не били извършвани никакви погасителни плащания, поради което счита, че следвало де му се заплати заетата сума от 3000 лв., както и да му се изплати договореното възнаграждение в размер на 2270,04 лв. за периода 15.02.2018 г.15.01.2021 г. Излага съображения, че съгласно сключено с И. Н. М. Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия към договора за потребителски кредит следвало да се заплати възнаграждение в размер на 2337,84 лв. за предоставени на заемополучателя допълнителни услуги, посочени в исковата молба, като такова плащане не било извършено. Ищецът твърди, че кредитополучателят И. Н. М. починал, като ответницата А. И. А. била негов наследник по закон, поради което за нея съществувало задължение да заплати на ищцовата стрА.