Определение № 2745 от 10.03.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2745

Пловдив, 10.03.2026 г.

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА като разгледа докладваното от съдията Анелия Харитева административно дело № 677/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 166 АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. Ц. от село Брестовица срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-001038 от 27.02.2026 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на Д. С. Ц. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. “л“ ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от един месец, с която жалба е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като жалбоподателят ежедневно управлява МПС, за да се придвижва от и до работа, както и за изпълнение на трудовите му задължения.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка и предварителното изпълнение на оспорената заповед настъпва по силата на закона.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Следователно за настоящия случай се прилага чл. 166, ал. 2 АПК, която норма допуска спиране на предварителното изпълнение само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и въз основа на нови обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта.

В случая не се доказва наличието на нито една от двете кумулативни предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК. Не се доказва, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Временното спиране от движение на автомобила не влияе по никакъв начин върху изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя и не препятства извършването на трудова дейност по принцип, както и осъществяване на грижите за малолетното дете. След като само вероятността от предварителното изпълнение да последва значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя е единственият стандарт, критерий при решаване на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, се налага изводът, че в случая изпълнението на оспорената заповед не създава непосредствени опасности за жалбоподателя и не налага то да бъде незабавно спряно. Напротив, незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не може да бъде противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

Настъпването на реални, значителни и трудно поправими вреди, които да са основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, следва да се заяви и докаже от жалбоподателя. В негова тежест е да докаже също настъпването на вредите да е достатъчно вероятно, а самите вреди следва да са определени по вид и размер. В случая липсват каквито и да било твърдения и доказателства, от които да е видно, че от изпълнението на оспорената заповед могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, доколкото заявените такива са общи и неконкретизирани, а невъзможността да се управлява конкретното МПС не представлява нито значителна, нито трудно поправима вреда предвид алтернативните възможности за придвижване при нужда с обществен транспорт.

Предпоставката, при която съдът може да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение, е значителната или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства, осъществили се след издаването на заповедта. В случая нови факти не се твърдят и не се доказват. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата е на оспорващия, тъй като става въпрос за изключение от принципа, че тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. В случая не се доказват такива нови факти и обстоятелства, защото невъзможността жалбоподателят да управлява процесното МПС е резултат от правното действие на самата оспорена заповед.

Останалите възражения на жалбоподателя касаят законосъобразността на оспорената заповед, които ще бъдат коментирани при произнасянето на съда по съществото на спора.

Тъй като в случая не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, съдът намира, че искането като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли. Затова и на основание чл. 166, ал. 4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. Ц., [ЕГН], от село Брестовица, община Родопи, област Пловдив, [улица], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-001038 от 27.02.2026 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: