Решение № 3911 от 17.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5630/2022
- Вид
- Решение № 3911
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 17.07.2023
- Състав
- Татяна Димитрова, Темислав Малинов Димитров, Калина Венциславова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 435 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3911 гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Темислав М. Димитров
Калина В. Станчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100505630 по описа за 2022 година
Претенцията е с правна квалификация чл. 435 КЗ, съобразно който законов текст Право на застрахования
Чл. 435. Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува застрахователно правоотношение, за което била издадена застрахователна полица и в срока на застрахователното покритие на договора настъпило застрахователно събитие – проникване на емигранти в ремарке, посочено, установило се, че в ППС се намирали неоторизирани лица емигранти, които увредили част от стоката. Ищецът е заплатил на австрийското дружество обезщетение за нанесените вреди, съгласно сключен договор за превоз, като въз основа на това за ищеца възникнал правен интерес за възстановяване на платеното обезщетение към неговия застраховател. Ответникът отказал, тъй като това събитие не било покрит риск. Предявен е иск за 4420.98 евро на основание чл. 435 КЗ.
Ответникът оспорва иска в отговор на исковата молба, не е налице застрахователно правоотношение, не е доказано ищецът да е удовлетворил увреденото лице и че събитието представлява изключено от застрахователното покритие риск. Оспорва размера на иска.
В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като 1 постановено при неправилно преценяване на събраните по делото доказателства, вследствие на което е достигнато до неправилни изводи, при които районният съдия е постановил решението си в нарушение на материалния закон.
Преповтарят се твърденията с исковата молба. За проникването на емигрантите не е налице непреодолима сила, според решението, което е неправилно. Стойността на причинените по отношение на стоката вреди е силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение надвишава действително претърпените вреди.
Иска се отмяна на решението за главница и законна лихва, считано от 18. 10. 2019 год.
Претендират се разноски.
Тоест поддържа се неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, в едностранчива и превратна преценка на приобщените към делото доказателства, включително за необоснованост.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СРС.
Пред настоящата инстанция не са заявени от страните нови доказателства.
Софийски градски съд, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното :
СРС е бил сезиран с предявен иск с правно основание по чл. 435 КЗ от Ф.Т. ЕООД срещу ЗАД Б. В.И.Г. с цена на иска 8646.68 лева.
Моли се съдът, като съобрази изложеното, да постанови решение, с което да се осъди дружеството застраховател да заплати на ищеца дружество сумата в размер на 4420.98 евро 9 левова равностойност 8646.68 лева, представляваща размера на погасеното от ищеца чуждо задължение, възникнало в тежест на застрахователя ответник по договор за застраховка, сключен със застрахователна полица за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка за настъпило на 29. 11. 2018 год. във Франция застрахователно събитие – проникване на емигранти в камиона, в който са превозвани стоки от ищеца до Великобритания по договор за превоз, за който е издадена и товарителница – ЧМР – ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до плащането.
Тоест моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявената сума – претендирана сума по застрахователната полица, л. 77 от делото на СРС, ведно с направените по това дело разноски.
В срока за отговор ответникът не спори допустимостта на иска.
Оспорва неговата основателност.
Събраните по делото доказателства, неоспорени по надлежен за това ред и кредитирани от районния съдия, удостоверяват приетата за безспорно установена фактическа обстановка, към която и СГС се придържа по аргумент от чл. 272 ГПК.
2
Твърдения от рода на, че в настоящия случай вредите, представляващи заплатени разходи на тази фирма, представляват вреди за самия ищец, а не за трети лица, са несъстоятелни, с оглед на горното.
Съгласно чл. 429 КЗ
ЗАСТРАХОВАНЕ НА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Общи положения
Чл. 429. (1) С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;
2. може да се задължи да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
(2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
(3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
(4) За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят може да осигури покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено друго.
(5) Застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса.
(6) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) За договора за застраховка "Гражданска отговорност" се прилага съответно чл. 454.
Съгласно закона, по тази застраховка е застрахована гражданската отговорност на ФЛ и ЮЛ за причинени на трети лица вреди, свързани с притежаваното и/или използваното ППС, за които вреди застрахователят отговаря съгласно българското законодателство или 3 законодателството на държавата, в която е настъпило събитието – вредата.
Ето защо ответникът твърди, че направените от ищеца разходи за репариране на вредите по стоките, вследствие на нахлуването на емигранти в ремарке, посочено, не се обхващат от застраховката ГО. В случая не се касае за вреди на трети лица, а за вреди, настъпили за самия ищец.
Не е налице увреждане на чуждо имущество, вследствие на произшествието, като оспорва и дружеството ищец да е понесло тези разходи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: придържа се към установената безспорна фактическа обстановка от районния съдия.
Съобразно договора обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованото ЮЛ за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаваните или използваните МПС, за които вреди застрахователите отговорят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
По отношение на застрахователната сума (лимит на отговорността) е прието, че тя е съгласно разпоредбите на КЗ към датата на възникване на застрахователното събитие.
Въз основа на събраните по делото доказателства, пред въззивния съд нови доказателства не са заявени от страните – съдът достига до следните изводи :
Исковата претенция на ищеца намира правното си основание в правната норма на чл. 435 КЗ.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по отношение на застрахованото лице по смисъла на чл. 435 КЗ следва да бъде изпълнен фактическия състав, съдържащ кумулативно следните елементи: 1./ наличие на валидно застрахователно правоотношение;
2./ сключен договор за превоз; 3./ настъпило застрахователно събитие; 4./ изправност на застрахования превозвач; 5./ увредено трето лице от застрахователното събитие и 6./ увреденото лице да е удовлетворено от застрахования.
Ищецът следва да докаже горните елементи в цялост на фактическия състав, съобразно указанията на съда, дадени по реда на чл. 146 ГПК, касателно доказателствената тежест, който ищецът носи в това производство.
В настоящия случай се установява наличие на всички предпоставки на този сложен фактически състав, което води до ангажиране на отговорността на застрахователя.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл. 435 КЗ се явява доказан и следователно, основателно предявен, поради което следва да бъде уважен.
При този извод разноските по делото следва да се разпределят на основание чл. 78 ГПК.
Наред с мотивите на районния съдия, към които се препраща, както по отношение на фактическата обстановка, така и спрямо сторените въз основа на тях правни изводи и следното :
4
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.