Решение № 316 от 27.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Плевен, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500547 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 260424 от 10.06.2021 г по гр. дело № 5244/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от ИВ. Й. Г., ЕГН**********, гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, вх.В, ет.1, ап.10 срещу ЧСИ В.С., рег.№*** на КЧСИ, гр.Плевен, ул.*** № 27, ет.5, офис *** иск с правно основание чл.441 ГПК за заплащане на сумата от 269,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно изпълнение по изп.д.№ *** като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛИЛ е също така предявения от ИВ. Й. Г.,

ЕГН********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С., ул.*** № 21, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 269,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в резултат на превеждане на сумата от 269,78 лв., получена по набирателната сметка по Затвора-Плевен на основание Запорно съобщение изх.№ 4135/15.04.2020г. по ИД *** по описа на ЧСИ В.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

1

ОТХВЪРЛИЛ Е СЪЩО ТАКА предявения от ИВ. Й. Г.,

ЕГН**********, гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, вх.В, ет.1, ап.10 срещу ЧСИ В.С., рег.№*** на КЧСИ, гр.Плевен, ул.*** № 27, ет.5, офис *** иск с правно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 лв. лихва за забава върху сумата от 269,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно изпълнение по изп.д.№ *** като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛИЛ е и предявения от ИВ. Й. Г., ЕГН********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С., ул.*** № 21, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 30 лв. лихва за забава върху сумата от 269,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в резултат на превеждане на сумата от 269,78 лв., получена по набирателната сметка по Затвора-Плевен на основание Запорно съобщение изх.№ 4135/15.04.2020г. по ИД *** по описа на ЧСИ В.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от ИВ. Й. Г. ,в която се възразява, че решението е незаконосъобразно. Възразява се ,че европейските закони забраняват конфискация на обезщетение.Възразява се ,че отнетата сума е под минималната работна заплата, а по това време въззивникът е бил лишен от свобода и е имал нужди като диабетно болен за закупуване на храна от магазина на затвора. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове. Процесуалният представител на въззивника адв. Ф. П., определена по реда за предоставяне на правна помощ, е заявила в писмено становище до Пл ОС, че не може да подкрепи въззивната жалба за неправилно първоинстанционно решение и въззивната жалба е подадена лично от въззивника.

Въззиваемата страна ГД „Изпълнение на наказанията“ оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изтъкнати в писмения отговор като се възразява, че сумата не е била несеквестируема и се цитират разпоредбите на чл. 446 от ГПК. Възразява се ,че не са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на главната дирекция.

Претендира се потвърждаване на решението.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

2

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за ангажиране на отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията“ и ЧСЕ В.С. за обезщетяване на причинени вреди на ИВ. Й. Г.

ПлРС е приел за установено от запорно съобщение до ЗатвораПлевен по изп.д. № ***, изх.№ 4135/15.04.2020г., заведено с вх.№ В4596/15.07.2020г в Затвора- Плевен, че ЧСИ В.С. е наложил запор върху персоналната партида на лицето ИВ. Й. Г. по карта за разплащане в качеството му на лишен от свобода. Посочено е, че изпълнителното дело е образувано срещу длъжника ИВ. Й. Г. въз основа на изпълнителни листи от 17.07.2018г. на Административен съд- С. град, ИЛ от 08.07.2019г. на PCПлевен и ИЛ от 03.07.2019г. на Адиминстративен съд-Монтана за общата сума от 2082,34 лв., от които 450 лв.присъдени разноски, 50 лв. разноски по изпълнителното дело, 439,26 такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1143,08 лв., дължими в полза на взискателите ТД на НАП и ГД Изпълнение на наказанията. Постановено е да бъдат спазени разпоредбите на чл.446 от ГПК и следващите относно несеквестируемостта. В случай, че не оспорва вземането Затвора-Плевен да преведе сумите по посочената сметка на ЧСИ В.С..

Видно е било от платежно нареждане от 11.09.2020г.,че Затворът Плевен е превел по сметка на ЧСИ В.С. сумата от 269,78 лв. по изпълнително дело № *** с длъжник ИВ. Й. Г., ЕГН**********.

Не е било спорно между страните и се установява от Справка от Затвора- Плевен, според РС, че в периода от 18.01.2005г. до 07.10.2020г. ИВ.

Й. Г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Плевен.

От Справки с движения по партидата на И.Г. при Затвора Плевен се установява, че на 10.09.2020г. е постъпила сумата от 269,78 лв., която на същата дата 10.09.2020г. е преведена по запорно съобщение.

С решение от 09.11.2020г., постановено по гр.д.№ 769/2020г. по описа на ОС-Плевен, е оставена без уважение жалбата на ИВ. Й. Г. срещу действията на ЧСИ Виктор Г. по посоченото изпълнително дело, с което е отказано спирането на изпълнението поради липса на основанията, посочени в чл. 432 ГПК.

Според РС – Плевен по реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да 3 отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда, според РС, означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При искът, предявен на основание чл.441 ГПК, вр.чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия /или бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е посочена от РС задължителната практика на ВКС - решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д.

№ 474/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 120/08.07.2011 г. по т.д.

№ 1123/2010 г. на ВКС, II т.о; решение №281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, I г.о. Задължителна практика на ВКС е постановена и по въпроса дали решението, постановено по жалба против действия на съдебния изпълнител е обвързващо за съда, разглеждащ деликтния иск решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС, III г.о. Там се приема, според РС, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.

РС – Плевен е приел, че съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, т.е ЧСИ носи имуществена отговорност за вредите причинени от негови действия или бездействия извършени в нарушение на императивни норми на закона, без правно основание и виновно.

Фактическия състав се свежда до - действие или бездействие, вреда, • противоправност на деянието, причинната връзка и вина, като последният елемент се предполага до доказване на противното.

В процесния случай, според РС, не се установява противоправно действие или бездействие на ЧСИ В.С. по изп.д.№ ***. Видно е , според РС, от гореописаното, че на ЧСИ В.С. са представени от ГД Изпълнение на наказанията три изпълнителни листа, съгласно които ИВ. Й. Г. е осъден да заплати на ГД ИН-С., описаните в тях суми, които заедно с вземането на присъединения взискател ТД на НАП Плевен са общо 1143,08 лв. Направено е искане за образуване на изпълнително дело и за събиране на вземането по издадените изпълнителни листи. Съгласно чл.458 ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща 4 съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съдебният изпълнител е изпълнил задължението си и е постановил присъединяването на държавата като взискател по делото за вземането си от ИВ. Й. Г..

РС е приел за неснователни възраженията на ищеца за незаконосъбразно съдебно изпълнение, тъй като събраната сума е несеквестируема, поради факта, че представлява обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от лошите условия в затвора. На първо място, въпреки, че носи доказателствената тежест за това, ищецът, според РС, не е ангажирал доказателства за твърденията си за произхода на сумата.

Въпреки това съдът е приел , доколкото този факт не е оспорен от ответниците, че сумата от 269,78 лв. е получена от ИВ. Й. Г. именно като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от битовите условия в Затвора-Плевен. Това, според РС, не прави сумата несеквестируема на основание чл.446а ГПК. Съгласно посочената норма, несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не порано от един месец преди налагане на запора. Запорното съобщение не поражда действие по/ отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Според РС когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа. В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК. Видно е от цитираната разпоредба на закона, целта е несеквестируемостта на доходите, съобразно ГПК и другите специални закони, където има уредена такава, да се запази и за суми, постъпващи в банкова сметка. Както е посочено, несеквестируемостта на доходите по чл.

446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка. Чл.446 визира несеквестируемостта на вземания за трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В разпоредбата не е уредена несеквестируемост на каквито и да било обезщетения. Изпълнението е насочено срещу обезщетение, получено от ищеца на посоченото основаниепретърпени неимуществени вреди от битовите условия в Затвора-Плевен.