Решение № 632 от 16.05.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Плевен, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430106523 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „А. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК ***, чрез юрк. П.Б., против П. М. Н., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата в общ размер от 619,96лв., от която: главница в размер на 500лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 33,73лв., за периода 26.03.2019г.-26.06.2019г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 86,23лв., за периода 26.06.2019г.- 29.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №***/26.03.2019г, сключен между „Сити Кеш“ ООД, и ответника, за които суми има издадена заповед за изпълнение

№3239/17.10.2023г. по ч.гр.д.№5779/2023г. на ПлРС. Твърди се, че на 26.03.2019г, между отв. П. М. Н., като заемател и „СИТИ КЕШ“ ООД- като заемодател е сключен Договор за потребителски кредит №***, за сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и ГПР от 48,63 %. Твърди се, че заемът е следвало да бъде върнат на три вноски, в срок до 26.06.2019г. Твърди се, че с чл. 31, ал. 3 от ОУ, страните се съгласили, че заемателят ще дължи обезщетение за забава, в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди се, че с чл. 33, ал. 2 от ОУ е уговорено, заемодателя да уведомява заемателя чрез писма, покани, 1 съобщения или други документи, които ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на имейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Твърди се, че при сключването на процесния договор, на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Посочва се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди се, че сумата по заема е предоставена на ответника- заемател. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г., заемодателят „Сити Кеш“ ООД, като цедент, е прехвърлил своите вземания към ответника по процесния договор за потребителски кредит, на цесионера „А. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- ищец по делото. Твърди се, че ответникът е уведомен за цесията, на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Евентуално моли съда, да приеме, че уведомлението за станалата цесия е надлежно връчено на ответника, с исковата молба. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора и е настъпил крайния падеж на договора. Представят се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. П. М. Н., чрез адв. М. И., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца. Твърди се, че ответникът не е уведомен за станалата цесия, както и за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по договора. Твърди се, че задължението по договора е изцяло погасено чрез плащане. Твърди се, че в договора се съдържат неравноправни клаузи, както и че не се установява по какъв начин и формиран ГПР. Твърди се, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на чл. 10, а1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20, и ал.2, чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №3239/17.10.2023г. по ч.гр.д.№5779/2023г. на ПлРС, против която е депозирано възражение от страна на длъжника, чрез адв. М. И.. В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява факта на сключване на договор за потребителски кредит №***/26.03.2019г, сключен между „Сити Кеш“ ООДкато заемодател и ответника- като заемател, със следните параметри: предоставен заем от 500лв, за срок от 3 месеца, при ГПР 47,47% и фиксиран ГЛП от 40,05%; общ размер на всички плащания- 533,73, при месечна вноска 2 от 177,91лв и падеж на последната вноска- 26.06.2019г. по погасителен план, инкорпориран в договора. Съдът констатира, че в договора е уговорено- чл.

6- предоставяне на обезпечение от заемателя и съответно- неустойка при неизпълнение от 207,27лв. С определение №11735/17.10.2024г., влязло в сила, съдът по ч.гр.д.№5779/2023г. на ПлРС е отказал издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми за неустойка и същите не са предмет на настоящето производство. По делото са представени и Общите условия към договора.

По делото се установява също факта на сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г, въз основа на който заемодателя Сити Кеш ООД- като цедент, е прехвърлил на ищеца А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД- като цесионер, вземанията по анекс –1 към договора. По делото няма доказателства за връчване на уведомление за станалата цесия на ответника, но съдът приема, че същото е редовно връчено на същия, с връчването на преписите от ИМ и приложенията й.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: размерът на предоставеният заем от 500лв е усвоен от ответника чрез превод в системата на Изипей, срещу разписка от 26.03.2019г.

ВЛ е установило, че съобразно уговореното в договора, задължението за неустойка е включено в погасителната вноска и същата е била в общ размер от 247лв. ВЛ е установило, че от страна на ответника има извършени плащания: на 27.09.2019- на сума от 160лв., с която е погасени такси и на 23.12.2020- на сума от 60лв., с която са погасени такси от 21,9+9лв. и част от неустойката от 38,01лв. ВЛ е посочило, че по предоставена справка от ищеца А. Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, размерът на задължението на ответницата е 500лв.- главница, 33,73лв.- договорна лихва, за периода 26.03.201926.06.2019г. е 86,23лв.- лихва за забава, за периода 26.06.2019-29.08.2023г. ВЛ е посочило също, че при включване на неустойката от 207,27лв., ГПР по договора ще възлиза над 100 %. В с.з., при изслушване на ВЛ, същото посочва, че е установило две плащания от ответника към заемодателя СИТИ КЕШ ООД, общо сумата от 220лв, което е отразено по техните регистри.

Посочва също, че заключението е изготвено след проверка в счетоводството, както на СИТИ КЕШ, така и на ищеца А. Е. Б., като няма установени други плащания. ВЛ уточнява, че сумата от 160лв съставлява такси по ОУ- при просрочие и неустойка за забава от 74,10лв, като сумата от 160лв е общо. ВЛ посочва, че със сумата от 220лв не е погасявана главницата и договорната лихва. ВЛ посочва, че след датата на цесията няма плащания към новия кредитор.

По делото, от страна на ответника, в подкрепа на твърденията за пълно плащане на задълженията по процесния кредит са представени: договор за кредит №256120/08.01.2019г, сключен между отв. Н.- като заемател и СИТИ КЕШ ООД, за сумата от 1500лв, ГПР от 49,87% и обща сума за погасяване1642,94лв, ведно с погасителен план към него, в който е посочена като обща сума за плащане 2415лв, както и 14 бр. ПКО за заплатени суми по сметка на 3

СИТИ КЕШ. По делото е изискана служебно справка от ИЗИПЕЙ, за периода 26.03.2019-001.08.2023г, за всички извършени плащания от ответника Н.. От съдържанието на същите, съдът намира, че не се установява да е извършвано плащане по процесния договор за заем от страна на ответника. Видно от представените ПКО, в същите, като основание за плащане е посочен договор №256120, поради което съдът приема, че плащанията касаят именно погасяване на задължението по този договор и нямат отношение към процесния. Твърденията на ответника, че е допуснал грешка при плащането и посочване на номера на договора са ирелевантни, доколкото всеки длъжник е длъжен да положи дължимата грижа при плащане –арг. чл. 63 от ЗЗД. Съдът изцяло кредитира заключението на ВЛ по ССЕ, което сочи, че други плащания, освен посочената сума от общо 220лв, по процесния договор, няма извършвани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.

Заемодателят- цедент „СИТИ КЕШ“ ЕООД, е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.

Както бе посочено по- горе, като установено от фактическа страна, по делото няма спор, че заемната сума по договора е получена от страна на ответника- заемател.

Съдът приема за установено също, съобразно събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че ищецът в настоящето производство има качеството на кредитор спрямо ответника, въз основа на сключеният договор за цесия от 13.01.2022г. Действително, по делото не е представено нарочно уведомление за цесията, изпратено, респ. връчено на ответника, доколкото възраженията на ответника са в тази насока, но съдът приема, че същият е редовно уведомен за цесията, най- късно с връчването на ИМ и приложенията й за отговор по чл. 131 от ГПК. Съобразно нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. В случая, по делото се установи, че от страна на 4 ответника, след цесията няма плащане- нито в полза на стария, нито в полза на новия кредитор, като съдът съобразява и обстоятелството, че експертизата е изготвена след съответна проверка в счетоводствата на двете дружества. С оглед на изложеното, съдът приема, че е установено качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника.

Следва да се посочи също, че в случая ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на задължението по кредита, а на настъпил краен падеж на договора, с което задължението по кредита е изцяло изискуемо и ликвидно.

По отношение на действителността на процесния договор за заем, съобразно направените от ответника възражения, а и установеното от съда служебно, съдът приема за установено следното:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът – като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно. Съдът приема, че клаузата по чл. 6 от договора за заем е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Налице е уговорка- чл. 6,2 от договора, с която изначално се определя размер на неустойката за неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от погасителната вноска. Съдът намира, че тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Уговорената и 5 дължима неустойка, по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,47% т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно уговорената неустойка по чл.6,2 от Договора. Съобразно заключението на ВЛ, ако бъде включена и тази сума в ГПР, същият ще надвиши 100%. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.