Решение № 305 от 20.03.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Кюстендил, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520102218 по описа за 2022 година

Б. О. Б.,ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Ст. пл.“№ **, съдебен адрес-гр.К., ул.“Г..Кр. Л.“№ * чрез адв.А. В. от Адвокатска колегия-Кюстендил,е предявил против К. З. Ц.,ЕГН ********** от гр.К.,ул“Ап**“ и В. Н. Б.,ЕГН ********** от гр.Б., обл.Бл., ул.“Т. е.“№ *,ет.*,ап.№*,искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците ,че ищецът е собственик по завещение от Д. З.Н.,ЕГН **********,починала на 01.11.2022 год., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,да се отмени нот.акт за замяна на недвижими имоти № 25,том II,рег.№ 2596,дело № 425/2022 год. на Нотариус М. М. с рег.№ 603 при Нотариална камараСофия,да бъде осъдена ответницата В. Б.,да му предаде владението на 2/3 ид.части от гореописаният недвижим имот.

Ответниците оспорват исковете и правят възражение,че саморъчното завещание,от което ищецът претендира да черпи права е нищожно,евентуално унищожаемо,поради грешка или измама,като развиват подробни съображения в тази насока.Ответниците оспорват да се намират във владение на поцесният недвижим имот.

1

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

Видно от препис-извлечение на акт за смърт,изд.на 01.11.2022 год./л.9/ е това,че Д. З. Н.,ЕГН ********** е починала на 01.11.2022 год. в гр.К.,КАТО СЪГЛАСНО УДОСТОВЕРЕНИЕ за наследници № 1842/22.11.2022 год./л.11/ е оставила за наследници роднини по съребрена линия от трета степен,племенници,измежду които ответникът К. Ц. и сестра му М. Ц., като деца на починалата на 26.10.2022 год. Д. Ц.,сестра на Д. Н..

Приживе Д. Н. закупила с договор,/л.13/ по реда на Наредбата за държавните имоти,на 23.02.1999 год./л.13-14/,ап.№ 12 от вход А на жилищната сграда-блок № 3,находящ се на ул.“П.Е.“ в гр.К..няма доказателства към датата на смъртта на горната същата да е притежавала и други невижими имоти.

От показанията на свидетелите Н. М. и С. Ч./срвн.протокола от о.с.з.на 07.02.2024 год.-л.138-140/ се установява,че двамата са познавали покойната Д. Н.,като от нея са узнали,че ищецът и е оказвал финансова помощ ,а свидетелите са и помагали в ежедневното обслужване,като са и пазарували и помагали в домакинството.Свидетелите знаят,че Н. оставила завещание в полза на ищеца.От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот/л.90/от 18.02.2020 год. се установява,че Д. З. Н. като продавач се съгласила да прехвърли на ищеца като купувач собствеността на описаният в горният договор апартамент срещу задължението на последният да й заплаща в периода от 01.03.2020 год. до 01.03.2031 год. месечна издръжка в размер на 200-евро месечно,платими от първо до петнадесето число на месеца. От съдържанието на договора не се установява крайна дата за прехвърляне на собствеността в нотариална форма,било уговорено владението на имота да премине в лицето на ищеца след смъртта на продавача,а по силата на чл.6,ал.3 от него последната се задължила да депозира пред нотариус М. Ма. с рег.№ 696 саморъчно завещание,с което завещава имота предмет на договора на купувача.

На 18.02.2020 год.Д. Н. изготвила саморъчно завещание/л.6/ от съдържанието на което е видно,че се е разпоредила за след смъртта си всички нейни движими вещи и недвижими имоти,които притежава към момента на смъртта си,в полза на ищеца,като описала изрично апартамента и посочила и 2 банковите си сметки във всички банки.Завещанието не съдържа изричен мотив за изготвянето му. Завещанието,видно от протокол за отваряне на саморъчно завещание от 02.11.2022 год. на Нотариус М. М. с рег.№ 696 в регистъра на НК-София,било обявено по молба на отв.Ц..От извлечение от банкова сметка № BG09UBBS80021091708130 /л.115-136/се установява,че ищецът през 2020 год.на датите 06.03., 10.03., 06.04., 14.04., 06.05., 11.05.,08.06.,10.06.,06.07.,10.07.,06.08.,12.08.,07.09.,10.09.,06.10.,12.10.,06.11.,10.11.,07 на Н. суми,всяка в размер на 195,00 лв.,през 2021 год. на датите 06.01. и 11.01.,08.02.и 10.02.,08.03.и 10.03.,0.04. и 12.04.,06.05. и 10.05.,сума всяка в размер на 195,00 лв.,на 19.08.2021 г.-1 170,00 лв.,на 19.08.21 г.-136,50 лв.,на 20.09.21 г.-300,00 лв.,на 04.10.21 г.-390,00 лв.,на 02.11.2021 год.-390,00 лв.,03.12.2021 г.-390,00 лв.,а през 2022 год. до крайна дата 03.10.2022 год. ежемесечно по 390,00 лв.

С договор за дарение,оформен в нот.акт № 24, том III,рег.№ 2590,дело № 424/2022 год. на Нотариус М. М. с рег.№ 603,ответницата В. М. получила собствеността на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Р.Гр.,като видно от договор за замяна на недвижими имоти,оформен в нот.акт № 25,том III,рег.№ 2596,дело № 425/2022 год. на Нотариус М. М. с рег.№ 603,е това,че ответникът К. Ц. и сестра му М. Ц.А прехвърлили на ответницата В. Н. Б. –М.

2/3-две трети ид.части от правото на собственост на процесният апартамент,срещу което последната им прехвърлила собствеността ПИ с иденитификатор ***,представляващ нива на площ от 1132 кв.м. в землището на с.Р. Гр.,Кюст.област.

Ищецът ,чрез процесуалният си представител ,в съдебното заседание по делото,проведено на 09.11.2023 год./срвн.протокола на л.91-93/,уточнява и признава,че ответницата М. не се намира във владение на апартамента,тъй като ключът от същият е в домоуправителката.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

В настоящото производство ищецът следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата,от които претендира да черпи права-по установитеният иск,предявен против двамата ответници,че е собственик на основание саморъчно завещание на процесният апартамент,а по иска с пр.осн.чл.108 ЗС,освен това,че ответницата М. не е собственик на апартамента на 3 придобивното основание,за което притежава титул за собственост,както и че владее имота.По иска с пр.осн.чл.108 ЗС съдът дължи произнасяне с установителен и осъдителен диспозитив-първият за това кому принадлежи правото на собственост, а с вторият дипсозитив-по предаване на владението на имота,ако искът е уважен в установителната му част.

В процеса ищеца твърди,че е собственик на процесният недвижим имот на основание изготвено в негова полза саморъчно завещание от бившият собственик на апартамента Д. Н..Безспорно се установи,че посочената Д. Н. е била собственик на апартамента на основание транслативна сделка-договор за покупко-продажба в писмена форма,сключен по реда на Наредба за държавните имоти.Няма спор,както и доказателства,за това към датата на смъртта на горната тя да е притежавала и други недвижими имоти.Доказа се,че завещателката Д. Н. е изготвила на 18.02.2020 год. саморъчното завещание,което оставила на съхранение в нотариус

М.

М..Ответниците,единият от които е такъв по закон на Д. Н.-ответникът К. З.

Ц.,оспорват изрично завещанието,навеждайки доводи за нищожността му.

Завещанието е едностранен, личен, формален, отменим / от завещателя по всяко време до смъртта му- т. е. ще важи последното негово волеизявление/, безвъзмездно имуществено разпоредителен и облагодетелстващ/ при заветите това е сигурно, стига завещателят да е собственик на определената вещ – чл.

19, ал. 1 от ЗН / лицето, в чиято полза е направен, но за след смъртта на завещателя, правен акт – характеристики, изведени от тълкувателния прочит на чл. 14, ал. 1, чл. 15, чл. 16, ал. 1, ал. 2, чл. 20, чл. 22, чл. 25, ал. 1, чл. 38, чл.

39, чл. 40, чл. 42, б. "б" и б. "в" от ЗН.

Съгласно чл. 42, б."б" и "в" ЗН и чл. 43, ал.1, б."б", предложение първо и трето ЗН, приложими в конкретния казус, завещанието е нищожно, когато не са спазени разпорежданията на чл. 25, ал.1 ЗН, както и когато изразеният в завещанието мотив е противен на закона, а същото е унищожаемо, когато е направено поради грешка или измама.

Оспроването авторството на завещанието,практически не е сторено от ответниците,въпреки изразеното им противно схващане в писмената им защита.С отговора на ИМ ответниците поддържат нищожност на други основания,конкретно за това че завещанието няма безвъзмезден характер,поради и което съдът разпределяйки доказателствената тежест не 4 вмени в задължение на ищеца да докаже истинността на авторството на завещанието чрез доказателствени средства,например съдебно-графологична експертиза.Процесното завещание е изготвено саморъчно,,съдържанието му е съответно на чл.25,ал.1 ЗН,оставено е на съхранение у нотариус,поради което изискванията на чл.24 и 25 ЗН са спазени.

По делото не се установява да е налице грешка при формиране на мотива на завещателното разпореждане.Такава би била налице,ако действителната воля на завещателя не съответства на материализираната в завещанието. Грешката е основание за унищожаване, когато се отнася до негови съществени елементи и лицето не би направило завещателното разпореждане, ако знаеше действителното положение. Грешка в мотива е релевантна, когато той е изразен в завещанието и единствено поради него е направено разпореждането. В конкретното завещание изрично изразен мотив няма.

По делото не е установено и завещателят да е бил измамен при формиране мотива на завещанието. Измама в конкретния случай би била налице, когато у завещателя умишлено е създадена невярна представа, която го поставя в заблуждение, решаващо за извършване на завещателното разпореждане.Няма доказателства и в тази насока.

Ако самото завещание като едностранна правна сделка или изразеният в него мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществени ред и на добрите нрави, последицата е нищожност – чл. 42, б. "б" от ЗН.

В казуса е видно от текста на саморъчното завещание,че в същото няма изразен никакъв мотив за изготвянето му.Само ако имаше такъв ясно изразен мотив и той е единствен,би могло да се разсъждава за евентуална възмездност на завещателното разпореждане,въобще да се преценява дали то е нищожно.В казуса това не е така,поради което възражението на ответниците е неоснователно.За яснота на изложението: Мотивът,ако такъв е изразен в завещателното разпореждане, би бил с правно значение, само когато той е обективиран в самото завещателно разпореждане и е решаващ за него,като не може да се извежда от факти,стоящи извън тази формална сделка.Едно завещание,като разрешен /правомерен/от закона юридически факт,съдържа изявление-разпореждане на завещателя с имуществото си за след 5 смъртта.Като такъв акт волеизявлението се предхожда от формиране на мотива за изготвянето му,обусловен от анализа на определени вече възникнали в действителността факти,за да се постигне конкретна цел.Волеизявлението е резултата на формираното вътрешно убеждение и желание.

Принципно, за да се обезпечи правната сигурност в гражданския оборот, мотивите, въз основа на които се формира правнорелевантната воля, не са предмет на изследване от правото,но само като изключение ,основно при безвъзмездните сделки/завещание,дарение / в чието основание по необходимост не се включва поемане на насрещна престация, законът, за да гарантира в цялост приложението на основния принцип на частното право, че волеизявленията не могат да противоречат на закона и добрите нрави, придава правно значение на изразеното намерение за извършване на съответното разпоредително волеизявление.В този смисъл нормата на чл. 42, б. "в" ЗНаследството изрично постановява,че правнорелевантен е само този мотив, който изрично е "изразен в завещанието".По идентичен начин е уреден и институтът на унищожаването на завещанието, когато е налице грешка в мотива, но само ако "мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането" (арг. чл. 43, ал. 2 ЗН).

Завещанието е формална сделка, за чиято действителност не се изисква нито мотивите за едностранното разпореждане, нито определени модалитети (условия и тежести) да се обективирани в нейното предметно съдържание.

Следователно, намерението за извършване на завещателното разпореждане не е негов съществен елемент и тази формална сделка би била действителна и без то изрично да е изразено в нея. Но тъй като завещанието притежава отчуждително действие и чрез него се изменят наследствените дялове (вкл. и на т. нар. необходими наследници) или трети облагодетелствани лица биват предпочитани от последната воля на наследодателя да получат оставените към момента на неговата смърт имуществени права и задължения (при универсалните завещания) или само отделни имуществени права (при частните завещания), за да се обезпечи правната сигурност, законодателят е придал правно значение на мотивите, формиращи завещателното разпореждане, но само ако те са обективирани ("изразени") в самото завещание. Тъй като завещанието е сделка mortis causa (то ще породи правно действие след смъртта на завещателя), в отлика с други правни сделки, вкл. и 6 безвъзмездни починалият завещател не може да препотвърди своята воля (да състави ново завещание), ако тя е била опорочена към момента на съставяне на завещанието, поради което мотивите за извършване на тази едностранна формална разпоредителна сделка са релевантни, само когато те са обективирани в завещанието.