Решение № 1182 от 22.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. Пловдив , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20215330203488 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3524939, с който на С.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителнителни мотиви, и чрез процесуалния си представител – адв. Т.Т., в съдебно заседание, оспорва издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се и разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя С.Д.Т., ЕГН:**********, е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба серия К №3524939 за нарушение, извършено на 14.04.2020г. в 13:27ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ №111, посока бул. „Дунав“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 546, за превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч при управление на МПС – лек автомобил джип „Гранд Чероки 3.0 ЦРД“, с рег. №***. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се движело с 84 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 84 км/ч била отчетена от автоматизираното техническо средство, като бил приспаднат толеранс на скоростта от минус 3 км/ч.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движние тип ТFR1-M. Същата е преминала пoследваща проверка, за което по делото има приложен от Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. Било е издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.

На жалбоподателя С.Д.Т., чиято собственост е заснетото в нарушение процесно МПС, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя С.Д.Т. административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 84 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се 2 обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба.

Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна сиистема за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M 546, в клип №11135, в който скоростта била отразена като 87 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел с 84 км/ч. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението.

За конкретното мобилно ATCC, е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало съответната проверка. По отношение на тези обстоятелства, като част от административната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от 24.02.2010г., с валидност до 24.02.2020г., както и Протокол от проверка №4-32-20/13.03.2020г. Следва да се отбележи, че независимо от срока на валидност на удостоверението, се приема, че движението на автомобила е заснето от одобрен тип средство за измерване, тъй като последваща проверка, вече със срок на валидност до 13.03.2021г. /12 месеца от датата на издаване на протокола/ се счита за форма на контрол на средствата за измерване, която удостоверява това съответствие. Поради това и възражението в този смисъл съдът приема за неоснователно.

Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил попълнен протокол. В същия отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното изображение, включително и на полицейския патрул контролирал движението по пътния участък, индивидуализиран с регистрационен номер.

По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението.

Налице е ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения към него клип от радар TFR1-M №546. От протокола за използване на АТСС се установява, че техническото средство е било позиционирано с място на контрол в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до №111. Работата с него е започнала на 14.04.2020г. в 12:20 часа и е приключила в 16:50 часа на 14.04.2020г. За този времеви интервал първото статично изображение е с 3 пореден №11107, а последното с №11156. Процесният клип е с №11135 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. №546 на дата 14.04.2020г. В случая, дори в повече, е приложен и снимков материал на пътния патрул и разположението на уреда в него, тъй като се установява, че АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл.10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч „триножници“.

Протоколът за изпълване на АТСС съдържа всички необходими реквизити, за да обоснове законосъобразно използване на автоматизираното техническо средство. Същият представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Безспорно се установява и мястото на извършеното нарушение, като съдът не споделя наведените възражения в тази посока. Мястото на извършване на нарушението - ул. „Васил Левски“ №111, е еднозначно отразено както в атакувания електронен фиш, така и в приложените по административната преписка Протокол за изпалзване на АТСС и снимка, на която е заснето нарушението. Разминаването в координатите отразени в клипа №11135 и приложената към допълнителните мотиви извадка от „Гугъл мапс“ не може да промени горния извод. Наведените в тази посока възражения за недостатъчно добре индивидуализирано място и неяснота в кооординатите на последното са неоснователни и целят единствено освобождаването на нарушителя от административнонаказателна отговорност на формално основание.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 400 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч.

Същата е превишена с 34 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на корекция от страна на съда.

Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.

Предвид горните съображения и неоснователността на наведените от страна на жалбоподателя възражения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, 4 основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид невисоката фактическата и правна сложност на делото.

Поради това следва да се присъди възнаграждение в минимума от 80 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3524939, с който на С.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Пловдив, БУЛСТАТ №129009870, сумата от 80 /осемдесет/ лева, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5