Решение № 4796 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4796 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветомир М. Минчев

Членове:

Йоанна Н. Станева

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100506705 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20068169 от 22.11.2022г., постановено по гр. дело № 24890/2021г. по описа на СРС, 72-ри състав е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Ю. Т. Ц. дължи сумата от 2684,17 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 419,11 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 16.11.2020г., сумата от 12,02 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед от 16.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 58534/2020г. по описа на СРС като са отхвърлени исковете за признаване съществуването на вземанията до пълния им предявен размер при условията на солидарност с другия ответник, както следва: за топлинна енергия за разликата над 2684,17 лева до 5684,26 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г., за лихва за забава над 419,11 лева до 905,35 лева, иска за цена на дялово разпределение над 12, 02 лева до 25,29 лева и за периода м. 10.2017г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,22 лева за периода от 01.12.2017г. до 16.11.2020г. С решението е признато за установено, по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Х. Г. Ц. дължи сумата от 2684,17 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 1

01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 419,11 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 16.11.2020г., сумата от 12,02 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед от 16.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 58534/2020г. по описа на СРС като са отхвърлени исковете за признаване съществуването на вземанията до пълния им предявен размер при условията на солидарност с другия ответник, както следва: за топлинна енергия за разликата над 2684,17 лева до 5684,26 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г., за лихва за забава над 419,11 лева до 905,35 лева, иска за цена на дялово разпределение над 12, 02 лева до 25,29 лева и за периода м. 10.2017г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,22 лева за периода от 01.12.2017г. до 16.11.2020г. С решението е осъден Ю. Т. Ц. да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 368,15 лева, разноски в исковото производство и сумата от 85,83 лева, разноски в заповедното производство. С решението е осъдена Х. Г. Ц. да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 368,15 лева, разноски в исковото производство и сумата от 85,53 лева, разноски в заповедното производство. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Ю. Т. Ц. и Х. Г. Ц. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 29,46 лева, разноски по делото.

С решение № 20081049 от 27.02.2023г. е отхвърлена молбата на Ю. Т. Ц. и Х. Г. Ц. за допълване на решението по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Х. Г. Ц. и Ю. Т. Ц., с която се обжалва Решение № 20068169 от 22.11.2022г., постановено по гр. дело № 24890/21г. по описа на СРС, 72-ри състав в частта, с която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове по чл. 422 ГПК са уважени. В жалбата са изложени съображения, че по образуваното заповедно производство липсва доказана активна процесуална легитимация на заявителя и процесуална представителна власт на процесуалния му представител. Сочат, че липсвали доказателства за качеството „потребители на топлинна енергия“ на двамата ответници.

Оспорват законосъобразността на учредяването и на извършваните промени, в това число преобразувания и правоприемства и останалите подлежащи на регистрация пред съда и пред АВ промени в дружествата на ищеца и на третото лице-помагач. Поддържат, че изпълнителният директор на дружеството няма право да упълномощава юрисконсулти или други лица да представляват „Топлофикация София“ ЕАД. Оспорват представителната власт на юрисконсултите на дружеството, както и пълномощните на юрк. М.Ш. и юрк. Ц.П..

Твърдят, че правосъдието в СРС било основано на противоконституционни и несъответни на ПЕС Правила за разпределение на делата в СРС, приети на ОС от 01.11.2016г. Сочат, че предварителното формиране на тричленни съдебни състави било незаконно. Оспорват като невярна изложената от ищеца в исковата молба фактология като твърдят, че ищецът не бил 2 имал право да доставя топлинна енергия, че не бил доставял такава, че не бил придобил/не ползвал на годно правно основание/ абонатната станция, находяща се в ЕС на ул. ****, не я бил построил законно и не я бил пуснал в експлоатация, не я бил оборудвал с необходимото за доставка и отчитане на топлинна енергия оборудване; че не бил отчитал, осчетоводявал и остойностявал законосъобразно доставената топлинна енергия, не бил давал информация на ответниците за дължимите от тях суми и не им бил изпращал съобщения, фактури и други документи с описание на потребената топлинна енергия. Твърдят, че не са в договорни отношения с ищеца, нито били страна по Договор № 1927/18.09.2002г. и същият не бил произвел правно действие за тях, тъй като не били поканени и не били взели участие в проведеното на 23.08.2002г. ОС на ЕС. Сочат, че в радиаторите им не влизала топлинна енергия. Обстоятелството, че ответниците не ползвали доставяна от ищеца топлинна енергия се установявало и от формулярите за отчет на „Бруната“, в които било записано „проверка на пломбирани радиатори“, „отопление на ток“, „радиаторите са спрени- кранове пломбирани“, „отопление на ел. енергия“. Твърдят, че били оспорили действието на ОУ, като евентуално заявяват, че ако съдът приемел, че са обвързани от тях, то договорът бил прекратен поради неизпълнение от страна на ищеца на негови основни договорни задължения, посочени в чл. 5 и чл. 3083 от ОУ от 2016г. Изложени са съображения, че по делото не били представени доказателства за вида на ползвания от ищеца счетоводен софтуер и доказателства, че бил разработен при спазване на изискванията на ЗСч, както изисквала разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСч. По делото не били представени доказателства за изпълнение от страна на ищцовото дружество на изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗСч, като по делото не били представени нито акта на изпълнителния директор за утвърждаване на индивидуалния сметкоплан на предприятието по чл. 16, ал. 1 ЗСч, нито заповедта му за организиране текущото счетоводно отчитане в съответствие и за утвърждаване формата на счетоводството съобразно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСч. Поддържат, че в мотивите на решението съдът не бил посочил защо приема заключението на СТЕ и ССчЕ.

Оспорват като неавтентични и неверни представените с исковата молба писмени доказателства за договорни отношения между ищеца и фирмата за дялово разпределение.

Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Изложени са съображения, че решението на СРС е мотивирано и обосновано, както и че е постановено съобразно константната съдебна практика. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/.

На 06.02.2023г. е постъпило допълнение към въззивната жалба, с което е поискано да бъде прогласена нищожността на Заповед № АС- 203/24.08.2009г. на председателя на СРС, с 3 която са въведени за пръв път разпределяне на установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК на съдебния състав, който е издал заповедта за изпълнение чрез „ръчно разпределяне“; на Правила за разпределение на делата в СРС, приети на ОС от 01.11.2016г.; чл. 80, ал. 9 ПАС и чл. 86, ал. 6 ПАС; пар. 2, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С допълнението към въззивната жалба е отправено искане да бъде прогласена нищожността на обжалваното решение, евентуално същото да бъде отменено като неправилно.

По делото е постъпила и въззивна жалба от 24.03.2023г., подадена от Х. Г. Ц. и Ю. Т.

Ц. срещу Решение № 20081049 от 27.02.2023г., постановено по гр. дело № 24890/21г. по описа на СРС, 72-ри състав по реда на чл. 250 ГПК. Изложени са съображения, че в молбата за допълване били направили надлежно обосновано и аргументирано искане по две основни групи въпроси, по които съдът преднамерено не се бил произнесъл, а именно: принципни процесуални въпроси, касаещи основните принципи на правото и конкретни императивни процесуални норми на ГПК, които били погазени преднамерено от незаконно назначения съдия на СРС. Твърдят, че с отказа да бъде допълнено решението се демонстрирало беззаконие и били поставени в невъзможност да разберат логиката и волята на съда в съдебното му решение. Отказът да се допълнело решението било пречка за изготвяне на пълноценна и ефективна касационна жалба и на практика препятствало правото на защита пред ВКС. Искането към съда е да отмени решението и да задължи съда да допълни решението си като изложи надлежни мотиви по всеки един от въпросите, които били изложени в молбата им за допълване на решението.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, както и че било постановено с оглед на събрания доказателствен материал по делото. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Далсия“ ООД.

Решение № 20068169 от 22.11.2022г., постановено по гр. дело № 24890/2021г. по описа на СРС, 72-ри състав в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД срещу Ю. Т. Ц. и Х. Г. Ц. за признаване за установено съществуването на вземанията до пълния им предявен размер при условията на солидарност с другия ответник, както следва: за топлинна енергия за разликата над 2684,17 лева до 5684,26 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г., за лихва за забава над 419,11 лева до 905,35 лева, иска за цена на дялово разпределение над 12, 02 лева до 25,29 лева и за периода м. 10.2017г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,22 лева за периода от 01.12.2017г. до 16.11.2020г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, 4 становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.