Решение № 262905 от 03.12.2021, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№262905/3.12.2021г. гр.***, 03.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - ***, 10-и състав, на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:

Районен съдия: *** при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 1546 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Д.В.С., с адрес *** 17, срещу „Т.х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата сумата от 80 000,00 лв., представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на 30.04.2019г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и причинени емоционални и психически травми, ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука – 30.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: На 01.12.2018г. страните сключили трудов договор, по силата на който ищцата била назначена на длъжност „кондуктор“ в предприятието. На 30.04.2019г., около 10:45 ч., на изхода на с. ***, в посока гр. ***, при извършване на обичайната си работа в движещия се автобус, в изпълнение на трудовите си задължения, ищцата пострадала от ПТП. Автобусът се ударил в мантинелата отдясно на платното за движение и се преобърнал през скат в частна нива извън пътя. В резултат на рязката промяна на посоката на движение ищцата залитнала назад, усетила удар в областта на кръста от тръбите за захващане на пътниците, прекатурила се и след това се ударила в областта между краката в други тръби за захващане. Веднага след това ищцата била закарана по спешност в ***„***“ АД, където след обстоен преглед, рентген и лабораторни изследвания се установило, че получените наранявания се изразявали в двустранно счупване на пубиса, счупване на гръбначния стълб (прешлени от А1 до А4 в поясната област), фрактура на 12то ребро и увреждане на таза. Тези увреждания довели до временна неработоспособност. След преглед в ЛКК били отпуснати помощни средства – инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб, както и стол за баня и тоалет.

Физическото възстановяване отнело много време, като то продължава и към настоящия момент. През първите 5-6 месеца ищцата не можела да ходи и близките й се грижели за нея. Дълго време използвала корсет, имала проблеми с краткотрайната памет. Преживяната травма се отразила много на емоционалното и психическото състояние на ищцата. Станала напрегната, неспокойна и непрекъснато преживявала случилото се. Започнала да получава панически атаки. През целия оздравителен процес работодателят по никакъв начин не се интересувал от състоянието й. Злополуката била призната за трудова от НОИ.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в която се излага следното: Налице е съпричиняване в случая, поради допусната груба небрежност от ищцата, тъй като е стояла права по време на движение. Ищцата е била в болничен по – малко от шест месеца, след което се е върнала на работа и е продължила да изпълнява функциите си. Процесното ПТП не се дължи на виновно поведение от страна на шофьора на автобуса, а на трето за спора лице. В условията на евентуалност се сочи, че размерът на исковата претенция е завишен.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е между страните, а и от приложеното удостоверение по делото, изходящо от ответното дружество се установява, че към момента на злополуката между страните е действал трудов договор, по силата на който ищцата е работила като кондуктор при ответника.

Представен е КП за ПТП с пострадали лица от 30.04.2019г., в който не се посочва да е имало друг участник в ПТП, освен МПС, в което ищцата е упражнявала работната си дейност – автобус „***“, с рег. номер ***, собственост на „***“ КДА.

Безспорно е между страните, а и от разпореждане с номер 5104-03-84 от 15.05.2019г. се установява, че ПТП от 30.04.2019г., в което ищцата е пострадала, се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

В приложените по делото амбулаторни листи от л.6 до л.14 и от л. 19 до л. 24 по делото се установява, че Д.С., в резултат на претърпяната трудова злополука е получила счупване на пубиса, счупване на гръбначен прешлен, счупване на гръбначен стълб в поясна област и счупване на ребро.

Посочено е, че пострадалата се придвижва с помощни средства. Усеща болка при натиск в областта на симфизиката, както и болка в ингвиналната област при пасивна индукция в тазобедрената става.

Издадени са болнични листи за временна неработоспособност, приложени по делото.

Видно от медицински протокол на ЛКК МЦ

„***“ ЕООД към ***„*** – ***“ АД с номер ***от 09.05.2019г. Д.С. е пострадала от ПТП на 30.04.2019г. Получила е контузия на долната част на гърба и таза, фрактура на пубиса. С оглед на това на лицето е отпусната помощ – рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб, както и комбиниран стол за баня и тоалет за постоянно ползване.

По делото бе допусната

СМЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: В резултат на ПТП от 30.04.2019г. ищцата получила следните травматични увреждания – счупване на горно и долно рамо на двете пубисни кости, счупване на 12 ребро в дясно, счупване на страничните израстъци на 1,2,3 и 4 лумбален прешлен, както и контузия на гръдния кош и кръста.

Към момента на изготвяне на заключението няма настъпили усложнения, а счупените кости са зараснали. Трайно възстановяване е настъпило около петия месец. Към момента няма трайни увреждания и няма белези. Възможно е да има болки в кръста при рязка промяна на времето и при по голямо физическо натоварване. Съществуващите начални артрозни промени, описани в КТ, на лумбални прешлени се засилват след такива травми. Към момента ищцата е възстановена напълно. Към момента на ПТП ищцата е била права. В открито съдебно заседание вещото потвърди изложеното в заключението, като посочи, че получените травми са болезнени. Особено болезнено е счупването на ребрата, тъй като няма как да се обездвижат.

При всяко вдишване има разместване на костните краища и те дразнят надкостницата и се получава много силна болка. Продължава около 20 дни.

Препоръчителният режим на легло е 30 дни.

Изготвено е заключение и по допуснатата допълнителна СМЕ, от което се установява, че в спешния кабинет на са били видени счупванията на 12 ребро, страничните израстъци на 1-4 лумбални прешлени и счупванията на пубисната кост, поради това, че костните фрагменти не са били разместени. Отчетена е травма в тази област и счупване на долното рамо на дясна пубисна кост. Това не е повлияло неблагоприятно на хода на оздравителния процес. Няма специфични медикаменти за по – бързо лечение. 30 дни след травмата е направен скенер, който установява детайлно счупванията.

Показано е още костно срастване, което говори за правилно проведено лечение.

Изводът е, че проведеното лечение от оказаната спешна медицинска помощ до края на лечебния процес е проведен съобразно правилата на добрата лекарска практика.

Изготвено е заключение и по допуснатата СПЕ, от което се установява следното: Към датата на изследването получените резултати ориентират с голяма степен на вероятност, че по време и непосредствено след събитието вниманието на ищцата е било ангажирано с негативни преживявания на психичен и емоционален стрес, придружен от силни болки, които са я лишили за известно време от самостоятелно функциониране, обусловило е необходимостта от активна помощ от близките й, за което си спомня и разказва с емоционална натовареност. След ПТП са били засегнати значими за ищцата човешки потребности – от здраве, сигурност, начин на работа, социален и личен живот. Нарушен е бил психичният баланс на личността и възникване на тревожно емоционалната симптоматика: преживяване на негативни настроения и емоции, занижаване на самооценката, повишаване на личностната тревожност, възникване на страхова нагласа при движение с автобус, затруднения в трудовото представяне и планиране на бъдещето. Налице са данни за формирана емоционална психотравма - трайна негативна емоция от реална увреждаща опасност за личността и отговор на индивида, който включва страх, безпомощност или ужас, която се преживява и към настоящия момент. Данните от изследването доказват изживян силен психологичен и емоционален стрес. Допустимо е първоначалният шок, уплаха от преживяното събитие, болките и ограничаването на движенията, подлагането на поредица от процедури за възстановяване, зависимостта от чужда помощ, да са предизвикали дискомфорт, който се е развил до повтарящи се негативни изживявания и задълбочаващ се стрес с голяма емоционална натовареност. Към момента са налице късни последици от психотравмени преживявания, които не са психологично преработени в острия етап, непосредствено след травматичното събитие.

Емоционалната травма се преживява и към момента. Установените симптоми на негативния стрес постоянно се рационализират от ищцата, като се проявяват в маскиран вид, главно в емоционалните й преживявания, като страх за физическото здраве, пристъпи на безпокойство и повишена тревожност, проблеми със съня, чувство на страх при движение на автобус или движещи се автомобили, понижение на интереса или участие в значими преди дейности, тревожно напрежение при трудово или социално представяне, понижаване на самооценката, екзистенциална тъга, защитно бягство от реалността и преосмисляне на житейския път. След специфична терапия има голяма вероятност тревожната симптоматика да се омекоти и в рамките на няколко години психотравмата може да се овладее напълно.

В открито съдебно заседание бе разпитан св. Г.Д., шофьор на МПС-то, в което е била ищцата при ПТП. Същият заяви следното: „Към момента на ПТП в автобуса имаше някъде около седем – осем човека най – много. Не мога да ви кажа дали ищцата е имала възможност да седне в момента на седалката. Пътувахме от Слънчево към *** и на последната спирка, преди да излезем от селото, има ляв завой и аз навлязох в завоя и видях една кола много засилена да идва срещу мен и леко кривнах и избягах, и се ударих в мантинелата. Автобусът не се обърна, а се наклони. В автобуса ищцата трябва да таксува пътниците.“

Ищцата беше изслушана в открито съдебно заседание. Тя заяви, че в автобуса е имало седем – осем човека.

Сподели, че в момента на ПТП обслужвала пътниците.

В открито съдебно заседание бе разпитан св. Надежда С., майка на ищцата. Същата заяви следното: „Някъде към пет месеца продължи възстановяването й. Аз помагах на дъщеря ми в обслужването, както и нейната сестра. Дъщеря ми не можеше да ходи по време на възстановяването си. Лежеше. След месец и половина някъде започна да се предвижва с проходилка.“

Разпитан е и св. ***, сестра на ищцата, която заяви следното: „Тя ми се обади следобяда по телефона, че е претърпяла катастрофа. По най – бързия начин се прибрах вкъщи да набавим памперси, обезболяващи от първа необходимост. В момента, в който я видях, беше като труп. Тя можеше да си мърда само устата. Опитах да я преоблека, но не можех дори да я докосна. Беше унизително за нея физически и психически. Не искаше да вижда никого, дори и дъщеря си. След около месец и половина започнахме да й помагаме да ползва инвалидната тоалетна. Направихме скенер, въпреки безпаричието и от там се видяха счупванията.

До тогава от спешното не беше изписано дори обезболяващо. Виждала съм сестра си да плаче и да се затваря в себе си. Психически и сега изпада в такива ситуации.

Наложи се да работи същата работа. Не може да вдига тежко.“ От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В настоящото производство ищцата следваше да установи в условията на пълно и главно доказаване характера и интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесната трудова злополука.

Ответникът носеше тежестта да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, в т.ч. възражението за съпричиняване.