Определение № 1977 от 26.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1977 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20261100603209 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на Г.М.Н.-В., в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син Д. Д. М., чрез адв. Е.Ф. срещу определение на СРС, НО, 12 състав от 02.02.2026 година по НЧД № 1130/26 година по описа на СРС, с което е било потвърдено постановление на СРП от 23.12.25 година, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 765/24 година по описа на СДВР, пр. пр. № 5586/24 година по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.296 ал.1 НК.

В жалбата се излагат доводи, че определението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изтъква се, че проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно. Сочи се, че първоинстанционният съд е приел неправилно, че по делото са събрани всички възможни и относими доказателства. Иска се отмяната както на определението на СРС, така и на постановлението на СРП.

Съдът като обсъди обжалваното определение на СРС, доводите в жалбата, както и съдържащите се по делото доказателства, намира за 1 установено следното:

Жалбата е процесуално недопустима, тъй като изхожда от лице без правен интерес, което не е процесуалноправно легитимирано да обжалва както постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, така и актовете на съда във връзка с контрола на това прекратяване.

Жалбоподателката, в частност нейният син, когото представлява, няма качеството на пострадал във връзка с деянието, за което е било водено разследването по досъдебното производство. Това е така, тъй като става дума за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК , което е в гл. VIII "Престъпления против дейността на държавните органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", респ. раздел III "престъпления против правосъдието". Обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи и в частност на съдебните такива, респ. обществените отношения, гарантиращи спазването от страна на гражданите и другите субекти на актовете, постановени от тези органи, доколкото единствено и само така може да бъде гарантирано освен върховенството на закона, още и равнопоставеността на гражданите и другите субекти пред закона.

Престъплението по чл.296 ал.1 от НК не е насочено срещу личността и правата на отделни граждани, а има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с нормалната дейност и функциониране на съдебните органи. В този смисъл от този вид престъпление не може да има пострадал.

Същевременно единствено обвиняемият, пострадалият и неговите наследница, респ. ощетеното юридическо лице са сред лимитативно изброените субекти, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото на прокурора съгласно изричната разпоредба на чл.243 ал.3 от НПК. При това положение жалбоподателката не попада сред нито един от тези субекти, поради което и жалбата й е недопустима, поради което е следвало да бъде оставена без разглеждане от първостепенния съд.

2

Няма спор в съдебната практика, а и теория, че единствено и само лицето, което търпи вреди от деяние, имащо характер на престъпление, предвидени като съставомерен резултат от това деяние, може да има качеството на пострадал по смисъла на чл.74 от НПК. Това лице може да упражни своите права в наказателния процес единствено и само във връзка с тези съставомерни вреди, съответно може да се конституира като ЧО и ГР единствено и само във връзка със съставомерните вредни последици от престъплението. Дори от последното да са възникнали и други несъставомерни вредни последици - т.е. такива, които не са предвидени като резултат в състава на самото престъпление, то и ако има някакви претенции във връзка с обезщетяването на същите, за това лице остава открит пътя на гражданския процес. Недопустимо е обаче конституирането на това лице като страна по делото, респ. недопустимо е признаване на качеството му на пострадал от инкриминираното деяние по смисъла на чл. 74 от НПК, ако то претендира да е претърпяло други несъставомерни вредни последици.

В случаите, когато поведението на дееца осъществява едновременно състав на две различни по вид престъпления, имащи различен обект на засягане, то тогава очевидно е налице идеална съвкупност от престъпления, като е възможно в този случай от едното престъпление да има пострадал, а от другото - не, с оглед на това, че самата наказателно правна норма не предвижда настъпването на съставомерни вреди последици за конкретен субект на правото като елемент от фактическия състава на едното престъпление. Така възможно е нарушаването на забраната за защита от домашно насилие, да е било реализирано чрез активно поведение на дееца изразяващо се например в нанасянето на телесна повреда на лицето, в чиято полза е издадена заповедта, в отправянето на заплахи срещу това лице, дори и в опит за убийството му. В този случай и ако се установи, че има издадена такава заповед и тя не е била изпълнена, респ. нарушена от дееца умишлено ще е налице съвкупност от няколко престъпления - едното по чл. 296, ал. 1 от НК, а другото - с оглед на конкретните дадени примери може да е телесна повреда - т.е. да е престъпление по чл. 128, чл. 129 или чл. 130 от НК, или може да е такова по чл. 144, ал. 3 от НК , респ. по чл. 115 и. сл. вр. чл. 18 от 3

НК. Тогава и доколкото освен престъпление против правосъдието , ще има извършено едновременно и друго престъпление - в случая такова против личността, то ще е налице пострадал, но не от престъплението против правосъдието - т.е. не от престъплението по чл.296 ал.1 от НК, а от това против личността. В конкретния случай обаче наказателното производство е било образувано и водено единствено и само във връзка с данни за евентуално извършено престъпление по чл.296 ал. 1 от НК, а не и друго такова против личността.

С оглед на всичко изложено настоящият въззивен състав счита, че доколкото в случая производството е водено единствено и само за престъпление по чл.296 ал.1 от НК, то от същото и с оглед обекта на засягане на това престъпление - обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на правосъдните органи няма пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК. Ето защо и жалбоподателката не разполага с право да обжалва постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото по реда на чл.243 от НПК, тъй като не попада сред лимитативно изброените лица имащи право да обжалват този акт. Разбира се пред нея и към настоящия момент стои отворена възможността да обжалва това постановление пред горестоящия прокурор по пътя на инстанционния контрол.

Така мотивиран и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 12 състав от 02.02.2026 година по НЧД № 1130/26 година по описа на СРС, с което е било потвърдено постановление на СРП от 23.12.25 година, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 765/24 година по описа на СДВР, пр. пр. № 5586/24 година по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.296 ал.1 НК.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Г.М.Н.-В., в качеството й на 4 майка и законен представител на малолетния й син Д. Д. М. срещу постановление на СРП от 23.12.25 година, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 765/24 година по описа на СДВР, пр. пр. № 5586/24 година по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.296 ал.1 НК.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД № 3209/26 година на СГС, НО, 2 въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5