Решение № 98 от 30.03.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. П., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. Х. Х. срещу Присъда № 7 от 15.12.2022 г. Постановена по а Наказателно дело от общ характер № 20214420200199 по описа за 2021 година по описа на Районен съд Никопол.

С обжалваната присъда Никополският районен съд е признал подсъдимия М. Х. Х. – роден на **.**.****г. в гр.П., обл.П., живущ в гр.П., местност “***“ №***, българин, български гражданин, със средно специално образование, работи, неженен, осъждан-реабилитиран, ЕГН********** за виновен в това, че през периода от неустановена дата на месец януари 2020г. до **.**.****г. включително при условията на продължавано престъпление, в село ***, обл.П. и в гр.Г., обл.П. се заканил на И. П. Н. от село ***, обл.П. с убийство /казал му, че ще го убие, ще му запали къщата и семейството и направил драскотини по лицето му с контактен ключ за лек автомобил/, като 1 това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, както следва: 1. На неустановена дата през периода от месец януари до месец *** 2020г. включително в село ***, обл.П. се заканил на И. П. Н. от село ***, обл.П. с убийство /казал му, че ще го убие, ще му запали къщата и семейството/, като това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му; 2. На **.**.****г. в град Г., обл.П. се заканил на И. П. Н. от село ***, обл.П. с убийство /казал му, че ще го убие и направил драскотини по лицето му с контактен ключ за лек автомобил/, като това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“, вр. чл.42а, ал.1, ал.2 . т.1 и т.2 от НК от НК му наложил наказание „Пробацията“ със следните пробационни мерки: 1. На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес гр.П., местност “***“ №*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, състояща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО. 2. На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на постановената първоинстанционна присъда. Иска се оправдаване на подсъдимият, поради недоказаност на обвинението. Алтернативно се правят възражения за допуснати процесуални нарушения, както и за липса на мотиви, поради което се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Заинтересованата страна – И. Н. не ангажира конкретно становище както по жалбата, така и по първоинстанционният съдебен акт.

Пред въззивния съд представителят на П.ска окръжна прокуратура посочва, че въззивната жалба е основателна по съображенията посочени в нея относно липсата на мотиви в частта относно доказателствените искания.

П.ският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на 2 изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

През месец ноември 2019 година св. Н. започнал работа на длъжност шофьор на лекотоварен автомобил в ЕООД „***[1]ГХ“ – град П. с управител М. Х.. Организирането на отношенията по повод сключването на трудовият договор Н. реализирал лично и по телефона с И.Г.И. от град П.. Н. първоначално останал с впечатление, че ще работи при св.И.И., но когато отишъл да подпише договора разбрал, че работодателят е ЕООД „***-ГХ“ – град П. с управител М. Х.. И. и Х. били роднини и двамата се занимавали с транспортни услуги, като И. помагал на подсъдимия. На 18.11.2019 година между Н. от една страна, като работник и М. Х. от като работодател бил подписан трудов договор №***/18.11.2019г., като пострадалият бил назначен на длъжност шофьор. След сключването на трудовия договор на Н. бил възложен курс до Австрия. Върнал се в РБългария около месец по късно, като през това време извършвал вътрешни транспортни услуги на територията на Германия. На 07 януари 2020 г. св. Н. поел следващ курс за чужбина, от който се върнал на в края на месец януари 2020 г. След като направил първият си курс с бус в чужбина Н. останал недоволен, тъй като според него по време на международните превози на територията на държавите, до които превозвал и в рамките на които превозвал стоки, се налагало да нарушава законодателството по транспорта и движението по пътищата, от което следвало налагане на административни санкции - глоби. След като се върнал от втория си курс И. Н. оставил буса, с който извършвал международните превози в базата на „***-ГХ“ находяща се в „***“ – град П. и по телефона увеедомил подс.Х., че напуска и е оставил буса в базата на „***“. Х. останал изненадан и след около един час върнал обаждане на св.Н. по телефона, за да му иска обяснение защо ще напуска, дали знаел, че щял да плаща неустойки за неизвършени поети курсове и къде е оставил буса му. На което Н. отвърнал, че буса и ключовете са оставени в на паркинга в „***“, а той не желаел повече да работи за „***-ГХ“. При това обяснение М. Х. реагирал остро, като започнал 3 да го обижда и да го заплашва по телефона. Заплахата се изразявала в това, че му казал, че ще го убие, ще му запали къщата и семейството, с което разговора приключил. След телефонните разговори с М. Х. св. Н. се обадил на И.И. и му споделил, че Х. го заплашва по телефона и ако не спре със заплахите ще подаде жалба в полицията. И. обещал на Н. да говори с подс.Х.. След няколко месеца Х. отново се обадил на Н., като му казал, че го търсят от прокуратурата, тъй като бил направил нещо в Австрия. След това обаждане И.

Н. пуснал жалба в РУ-Г. и било образувано досъдебно производство. Във връзка с разследването на **.**.**** г. св. Н. и подс. Х. били извикани да се явят в сградата на РУ-Г.. След като си тръгвал от сградата на РУ-Г., пред сградата на полицейското управление, И. Н. се срещнал с М. Х., след което се отправил към лекия си автомобил, който бил паркиран пред клон на Банка ДСК, находяща се в близост до полицейското управление. М. Х. го последвал.

Стигайки до автомобила си Н. се качил и седнал на шофьорското място и отворил прозореца на предната, лява врата. Х. се надвесил на прозореца и издърпал контактния ключ за автомобила му и започнал да го удря с ръката си и ключовете в нея по лявата страна на главата, както и да го драска с ключовете по лявата скула и по челюстта. Докато правел това Х. казвал на Н., че ще го убие и искал от него да му подпише някакви документи. След като подсъдимия се отдръпнал от автомобила Н. успял да слезе от колата и веднага отишъл в полицейското управление и се оплакал от случилото се на дежурния към онзи момент полицай при РУ-Г., който излязъл и разговарял с Х. да преустанови агресивното си поведение. За причинените му телесни увреждания на **.**.**** г. св. Н. бил прегледан от лекар при КСМД при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-П. и има издадено съответно съдебномедицинско удостоверение №***/2020г., от което е видно, че по лицето на Н. са установени охлузвания, които са резултат на тъпи травми и може да са получени по начин и време, както се съобщава и които са довели до болка и страдание.

Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Прави впечатление обаче, че в мотивите си съдът се ограничил единствено до механичното изброяване на доказателствата и изводимите от тях факти. Не са обсъдени в тази насока множеството 4 възражения на защитата по отношение на доказателствата, както и тези сочени от страната в неин интерес. Първоинстанционният съд е подходил едностранчИ., като е обсъждал и възприел единствено тези доказателства, които съответстват на обвинителната теза и от които може да се изведе извод за съставомерност и авторство на деянието. Принципно подхода не е погрешен, но може и следва да бъде приложен единствено след като се съпоставят всички доказателствени източници. Дори това да е сторено от първоинстанционният съд в дейността му по формулиране на крайните му изводи по фактите, то това не е намерило отражение в мотивите към присъдата. В тази насока са основателни оплакванията на защитата във връзка с показанията на частния обвинител дадени в различните фази на наказателното производство. Тези възражения са направени в пледоарията по делото, така че районният съд е следвало в мотивите си да отговори, така че да не остава никакво съмнение относно начина на формиране на вътрешното му убеждение и воля във връзка с въпросите относно механизма / съставомерността / на деянието и неговото авторство. Основателни са оплакванията на защитата относно избирателният начин на възприемане на показанията на свидетелите, с които подсъдимият и частният обвинител състоят в особени отношения, като практически с еднакви мотиви едните се възприемат като достоверни, а другите като пристрастни и необективни. След като съдът явно е констатирал протИ.речия е следвало да прояви процесуална активност за отстраняването им посредством способите предвидени в НПК или събирането на нови, които евентуално биха спомогнали за разкриване на обективната истина.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че постановения съдебен акт страда от пороци свързани с формирането на волята на решаващият съд по основните въпроси по чл.301 от НПК, като тези нарушения не могат да бъдат отстранени при въззивната проверка. Районният съд се е ограничил до коментар на всеки един доказателствен източник по отделно, като е коментирал / преразказвал / показанията на свидетелите по делото. По същество няма собствено изложение относно възприетите от съда като установени факти въз основа на които да е направил извода си относно доказаността на обвинението. Липсата на изводи по фактите не може да бъде заместена с преразказ относно показанията на свидетелите по делото Мотивите към съдебния акт не дават ясен отговор на въпросите, визирани в 5 чл.301 от НПК и правят невъзможно проследяването на волята на съда и проверка на неговото вътрешно убеждение. По същество, макар и формално да е налице съдебен акт по смисъла на чл. 34 НПК, то той не съдържа мотиви, които да дадат отговор на въпросите, поставени от страните, и представляващи предмет на въззивното производство - има ли извършено престъпление и каква е неговата правна квалификация. Изводите по тези въпроси не могат да бъдат изолирани, а следва да почиват върху възприетата от съда фактическа обстановка. Така изготвеният акт не дава възможност да се проследи вътрешното убеждение и дали то е формулирано при спазване на принципа на чл. 14 НПК. Районният съд не е изпълнил това свое процесуално задължение обективно, всестранно и пълно да изследва всички обстоятелства по делото. В тази насока са основателни и възраженията на защитата, които се подкрепят дори от прокурора пред въззивната инстанция. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, които следва да се проверят и при необходимост да се съберат нови, така че да не възниква никакво съмнение относно приетите от съда факти при постановяване на присъдата. В тази насока въпреки явните протИ.речия в доказателствените източници не са приложени всички процесуални възможности за тяхното отстраняване. Съобразно константно възприетата практика на ВКС / Решение № 765/28.12.1990 г.,Решение № 457/03.01.1994г./, в правната доктрина се възприема становището, че съществено процесуално нарушение не е само пълната липса на мотиви , но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. В този смисъл основните въпроси, на които следва да отговори съда съобразно императивната разпоредба на чл. 310 ал.І от НПК са тези относно : има ли извършено деяние, извършено ли е то от лицето, срещу което е повдигнато обвинение и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. За да отговори на тези въпроси, съдът следва да посочи в мотивите какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и какви са правните съображения за взетото решение.