Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 861 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4057/2023
Вид
Решение № 861
Подписан
17.06.2024
В сила
09.07.2024
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Е. Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330204057 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 5551998 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Г.

С. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. С. Г. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния фиш по същество с аргумент за приложение на принципа „non bis in idem“. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски. Възразява алтернативно за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Г. С. Г., за това, че на 08.01.2022г. в 21:44 часа в гр.Пловдив, бул.Кукленско шосе срещу номер 3 в посока ул.Скопие, е установено нарушение с АТСС CORDON-М2 MD1196, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. С МПС АУДИ С 8, вид лек автомобил с рег. № ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство MD1196, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 71 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан Г. С. Г. и на същия била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения се установяват в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП п ри избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.

Въпреки горното обаче процесният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като съображенията за това са следните:

Атакуваният електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя срещу разписка от служител на РУ Труд при ОДМВР Пловдив – ** Х.Д.. Това е 2 било сторено на 13.06.2023г., видно от приложената разписка. На същата е било отразено, че електронният фиш е връчен на 17.05.23г. чрез НСОД и е обжалван на 30.05.23г. От приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. Електронен фиш Серия К № 5551998, издаден от ОДМВР Пловдив, се установява, че срещу жалбоподателя междувременно е бил издаден електронен фиш срещу същия жалбоподател за същото нарушение, извършено на същата дата, час, място и при същите обстоятелства.

Нарушението е било установено и санкционирано с ЕФ със същата серия и номер, който документ е бил издаден и отпечатан от електронно устройство – таблетно устройство, на контролен орган, който е бил връчен лично на жалбоподателя на 17.05.23г. Именно този – първоначално отпечатан и връчен, ЕФ е бил обжалван пред Районен съд Пловдив, където е било образувано АНД № 3434/2023г. и с Решение № 1554/05.09.2023г., в сила на 28.09.2023г., същият е бил потвърден. Тоест наказващият орган е издал два еднакви електронни фиша срещу жалбоподателя Г. за едно и също нарушение, първият от които е бил потвърден със влязъл в сила съдебен акт. При това положение е нарушен принципът „non bis in idem“ /Не два пъти за едно и също нещо/, установяващ забрана за двойна наказуемост на едно и също лице, за едно и също деяние, което влече незаконосъобразност на процесния ЕФ и е абсолютно отменително основание за същия.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 5551998 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Г. С. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП , следва да бъде ОТМЕНЕН като незаконосъобразен.

По отношение на разноските, на основание на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесния електронен фиш, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема претенцията му за основателна, поради което и следва същите да му бъдат 3 присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5551998 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Г.

С. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в рамките на производството пред РС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4