Определение № 415 от 17.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500568 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. От ГПК.

Образувано е по жалба на Г. С. Б. и В. Г. Б. против Определение № 2140/ 15.09.2023 г. по гр. д. № 1583/ 2022 г. ОС Пловдив е прогласил, че не е компетентен да разгледа спора, предмет на делото и е прекратил производството по делото.

В жалбата се твърди,че обжалваното определение противоречи на практиката на СЕС, поради което се иска да бъде отменено и делото се върне на ОС – Пловдив за разглеждането му по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от К.Н.В.А. и Б. Е. Ф. чрез пълномощника им адв. А. В., с който оспорват жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 1583/ 2022 г. на ОС Пловдив е образувано по предявени от Г. С. Б. и В. Г. Б. срещу К.Н.В.А. и Б. Е. Ф. субективно и обективно съединени искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 150 000 лв. за всеки един от тях.

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2018 г. на строителна площадка в гр. Й., К.Н. по вина на Б. Е. Ф. при изпълнение на възложената му от К.Н.В.А. била причинена смъртта на Х.И.В. – син на ищците.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К.Н.В.А. и Б. Е. Ф., с който оспорват международната компетентност на Окръжен съд – Пловдив, като излагат съображения, че на основание чл. 5, § 3 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 30.10.2007 г. исковете следва да се разгледат от компетентния съд в К.Н., където са настъпили преките последици от деликта - смъртта на сина на ищците.

За да постанови, че не е компетентен да разгледа предявените искове, окръжният съд е приел, че се касае за спор с международен елемент, спрямо 1 който е приложима разпоредбата на чл. 5, § 3 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 30.10.2007 г., според която по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict, исковете се предявяват в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за законосъобразно. Тъй като в случая се касае за правен спор с международен елемент, доколкото страните са граждани на различни държани – ищците на Р.Б., а ответниците - на К.Н., и вредоносното събитие е настъпило на територията на К.Н., компетентния да разгледа претенцията за обезвреда на ищците съд следва да се определи съобразно правилата на Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 30.10.2007 г. (Конвенция от Лугано), страни по която са Европейската общност, Република Исландия, К.Н. и Конфедерация Швейцария. Конвенцията съдържа общи и специални правила, уреждащи компетентността на съдилищата на държавите, които са обвързани от нея, да разгледат исковете срещу лица с местоживеене на тяхната територия. В чл. 2, § 1 е уредено общото правило, че исковете срещу лицата, които имат местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенция, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава. Същевременно в чл. 3, § 1 е предвидено, че отклонение от уредената в чл. 2 обща компетентност е допустимо само по силата на правилата, установени в раздел 2 и 7 от настоящия дял (дял II). Такова изключение е установено в чл. 5, § 3, според което по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict исковете се предявяват в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.

Основен критерий за определяне на компетентния съд е мястото на настъпване на преките вреди или на извършване на вредоносното деяние, като мястото, където са настъпили т. нар. „непреки последици“, е без правно значение. Относно мястото на настъпване на вредата следва да се съобрази решението по дело С – 350/ 14, в което е дадено тълкувание на понятието „непреки последици“ по чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения, като е посочено, че вредите на наследниците от смъртта на лице, настъпила в друга държава на ЕС, нямат отношение към мястото на настъпване на вредата - смъртта на лицето. Т. е. лицето, което е претърпяло вреди от смъртта на негов близък, ще може да предяви иска не по своето местоживеене, а при условията на алтернативност – по мястото, където са настъпили преките последици от деликта или по мястото на събитието, което ги е предизвикало (дело С – 21/ 76 на СЕС). В случая предвид твърденията в исковата молба, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила на територията на К.Н., което съвпада с мястото на вредоносното деяние, по силата на чл. 5, § 3 от Конвенцията от Лугано компетентен да разгледа предявените искове е съответният норвежки съд, а не съдът по местоживеенето на неговите наследници - Окръжен съд – Пловдив.

Цитираните в частната жалба дела на Съда на ЕС касаят съвсем други хипотези, нямат отношение към повдигнатият въпрос и не могат да доведат да извод в желания от жалбоподателите смисъл.

Предвид изложеното, като е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса на компетентност, окръжният съд е постановил 2 законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2140/ 15.09.202 3 г. по гр. д. № 1583/ 2022 г. ОС Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3