Решение № 18 от 26.03.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Царево, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100534 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Г. Е. К. против „К.“ ***и „А. Т.“ ***субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на суми, за които ищецът твърди, че са недължимо платени при начална липса на основание - поради недействителност на договори, както следва: срещу „К.“ ***- за сума в размер на 500лв., респ. 255,65евро, представляваща платени суми по Договор за потребителски кредит №***/****., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; срещу „А. Т.“ ***- за сума в размер на 1200лв., респ. 613,55евро, представляваща платено възнаграждение за поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от ***., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „К.“ ***е сключен Договор за потребителски кредит №**/***., по силата на който на ищеца е предоставена парична сума в размер на 2800лв. Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, ищецът е следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ***с цел обезпечаване на задълженията по кредита, като на ***. между ищеца и „А. Т.“ ***е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който е уговорено възнаграждение в размер на 2674,60лв. Ищецът твърди, че по Договор за потребителски кредит №***/***. заплатил сумата за лихва в размер на 500лв., а по Договор за предоставяне на поръчителство от ***. платил сума в размер на 1200лв. В исковата молба се поддържа, че договорът за потребителски кредит №***/***. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не били ясно и разбираемо посочени всички разходи, дължими от потребителя, както и методът за формиране на годишния процент на разходите. Наред с това поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и поради липса на посочен действителен размер 1 на ГПР, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Ищецът сочи, че в договора е посочен ГПР, който не включва възнаграждението по договора за поръчителство, като излага подробни съображения защо счита, че същото следва да бъде включено в ГПР на договора за кредит. Твърди се, че по този начин е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда се, че при извършване на справка в ***по партидата на ответните дружества се установява, че същите са свързани лица доколкото едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ***е „К.“ **. Навежда се, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнително оскъпяване на кредита. Ищецът твърди, че с оглед липсата на действително посочен ГПР в договора, договорът за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. По отношение на Договора за предоставяне на поръчителство от ***. се твърди, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, доколкото е налице твърдяна нееквИ.летност на насрещните престации. Сочи се, че кредитополучателят не получава насрещна престация, а дължимата от него сума по този договор води до увеличаване на дължимата сума по кредита с над 40%. Поддържа се, че договорът за поръчителство е нищожен и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР, съответно до заобикаляне на закона на основание чл.26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК като отново се развИ.т съображения, че уговореното възнаграждение за поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да се включи в ГПР. Навежда се, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици на договора. Въз основа на изложеното, ищецът счита, че платените суми по двата договора са извършени без правно основание и подлежат на връщане по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като претендира осъждане на „К.“ ***да заплати сумата от 500лв., както и на „А.Т.“ ***да заплати сумата от 1200лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски. Претендират се разноски.

В подадения отговор ответникът „К.“ **не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №***/****. между него и ищеца, усвояването от страна на ищеца на предоставената заемна сума в размер на 2800лв., както и уговорените по договора срок от **месеца, фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48,21%. Твърди се, че задължението по договора за кредит е погасено предсрочно. „К.“ **сочи, че общата дължима сума по договора за кредит при точно изпълнение на погасителния план е възлизала на 4145,34лв., като предвид предсрочното погасяване ищецът не е заплатил в пълен размер договорната възнаградителна лихва. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че по договора за кредит е заплатил сума в размер на 500лв., респ.

255,65евро, която е разпределена за погасяване на вземания на ответника, различни от главницата. Изрично се прави признание на този факт и се иска същият да бъде обявен за безспорен между страните. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит, като поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК реквизити, включително ясно и разбираемо посочен годишен процент на разходите и обща дължима сума, като допусканията при изчисляването на ГПР са подробно уредени в Общите условия към договора. Ответникът не оспорва, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, дължимо на „А. Т.“ **, не е включено в ГПР, като поддържа, че това възнаграждение не представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Излага становище, че предоставянето на обезпечение, в това число чрез поръчителство, не е задължително условие за получаване на кредита, като кредитополучателят има възможност да кандидатства и за необезпечен кредит, съгласно Общите условия и разпоредбите на 2 договора за кредит. Ответникът оспорва твърдението, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел размера на възнаграждението по бъдещия договор за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че този договор се сключва след подписването на договора за кредит, в самостоятелна електронна среда, по която „К.“ ***не е страна и до която няма достъп. Сочи се, че макар „К.“ ***да е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ***, двете дружества са самостоятелни юридически лица със самостоятелна дейност, като свързаността между тях сама по себе си не обуславя включването на възнаграждението за поръчителство в ГПР. Ответникът поддържа още, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като уговореното по него възнаграждение не представлява общ разход по кредита. Излага и становище, че дори при евентуална недействителност на клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, това не би довело до недействителност на договора за потребителски кредит, нито до отпадане на вземанията на „К.“ ***по него. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В подадения отговор „А. Т.“ ***не оспорва твърденията на ищеца относно сключването на процесните договори, както и че във връзка с обезпечаването на задълженията по кредита е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ***. между ищеца и „А. Т.“ **. Не се оспорва и размерът на предоставената по договора за кредит главница – 2800лв., както и обстоятелството, че договорът за кредит е погасен предсрочно, поради което ищецът не е заплатил в пълен размер договорната възнаградителна лихва, както и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. „А. Т.“ ***поддържа, че между него и ищеца е сключен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, наименован „***“, по силата на който ответникът е поел задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“ ***и да гарантира задълженията на ищеца по договора за кредит. Сочи се, че съгласно погасителния план, представляващ Приложение №**към договора за предоставяне на поръчителство, е уговорено възнаграждение в общ размер на 2674,60лв., разсрочено на **месечни вноски, като поради предсрочното погасяване на кредита ищецът не е заплатил цялото възнаграждение.

Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил сума в размер на 1200лв., респ. 613,55евро, по договора за предоставяне на поръчителство, като изрично заявява признание на този факт и моли същият да бъде обявен за безспорен между страните и да не се събират доказателства за установяването му. В отговора подробно се излага механизмът на кандидатстване за кредит и сключване на договорите чрез електронната платформа, като се поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след подписването на договора за кредит, в самостоятелна електронна среда на „А. Т.“ ***, до която „К.“ ***няма достъп.

Ответникът поддържа, че обезпечаването на кредита чрез поръчителство не е задължително условие за получаването му, като кредитополучателят има възможност да кандидатства и за необезпечен кредит. Ответникът оспорва твърдението, че възнаграждението за поръчителство представлява разход по кредита и следва да бъде включено в годишния процент на разходите, като поддържа, че същото не отговаря на законовата дефиниция за „***“, доколкото сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и възнаграждението по него не е било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит. Оспорват се твърденията за заблуждаваща търговска практика, противоречие с добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като се поддържа, че условията по двата договора са ясно и разбираемо представени на потребителя, включително чрез отделно посочване на вноските по кредита и на възнаграждението за поръчителя. Ответникът сочи, че макар „К.“ **да е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ **, последното е самостоятелно юридическо лице с отделна правосубектност, лиценз и предмет на дейност, като свързаността между дружествата сама по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. Ответникът поддържа, че доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е 3 действителен, платените във връзка с него суми са били дължими и не подлежат на връщане по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове се квалифицират като искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение №**/***. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на **., без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства: сключването на Договор за потребителски кредит №**/***., сключването на Договора за предоставяне на поръчителство от ***., извършването на процесните плащания от страна на ищеца в полза на двете дружества, че при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит не е включено възнаграждението за поръчителство; че "К." **е едноличен собственик на капитала на "А.