Решение № 717 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000732 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е въззивнa жалбa на ответника „Свинекомплекс Дунавци” ЕООД срещу решение № 343 от 01.04.2022г. по т.д. 1024/2021г. по описа на СГС, ТО, VI- 4 с-в, поправено с решение № 698/10.06.2022г., и изменено в частта за разноските с определение № 1924/10.06.2022г., с което са уважени предявените от “Вианд” ЕАД обективно съединени искове по чл. 327 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД за дължима цена на доставени стоки по фактура № 2920024300/23.02.2021г. и фактура № 2920024327/25.02.2021г. за сумата общо 33 119,52 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.06.2021г. до окончателното и изплащане, и са присъдени разноски по делото в тежест на ответника.

Жалбоподателят поддържа решението да е неправилно предвид неговата необоснованост и предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения във връзка с отказа да бъде допусната повторна СЕ. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява съществено отклонение в качеството на продадените от ищеца стоки, което да води до пълната им негодност за ползване по предназначение, респективно, че не са налице недостатъци, които да намаляват съществено цената или качеството на стоките. Сочи за последната група факти да е прието заключение по СЕ, с което е доказано да има разминаване в стойностите между дадените от ищеца декларации за съответствие и тези по протоколите за изпитване. Излага вещото лице, обаче, да е дало необоснован извод разминаванията да са минимални, като при обясненията му в о.с.з. изрично е заявило, че разминаване с повече от 5 % процента ще е съществено.

1

Поддържа видно от данните за извършени изследвания от лаборатория „Алиманти – Омнилаб“ отклоненията по отношение на повечето от добавките да е по-голямо от 5 % от декларираните стойности. Оспорва като необоснован и извода на съда, че последните изследвания не са извършени в съответствие с нормативната уредба, като излага лабораторията да е сертифицирана, а от показанията на разпитания свидетел да се установява, че пробите са взети от процесната стока. Излага необосновано съдът да е приел да липсва незабавно уведомяване от страна на купувача на продавача за недостатъците, като поддържа разпитаният свидетел да е дал показания за водени непрекъснато разговори межди страните във връзка с доставените стоки и по причина на липса на резултат от последните да е изпратено приложеното по делото писмо до електронната поща на ищеца. По изложените доводи моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, „Вианд“ ЕАД, оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Излага от събраните по делото доказателства безспорно да се установява точното изпълнение на договора от ищеца и извършването на доставки по процесните фактури след заявка на ответника. Оспорва като недоказани твърденията на ответника доставените фуражи да не отговарят на нормативните изисквания за качеството им като поддържа за установяване на последното да е събрано заключение по СТЕ. Излага жалбоподателят да се опитва да изопачи дадените пояснения от вещото лице при приемане на заключението му като вместо, както е посочило вещото лице, да прибави 5% към декларираните проценти на съдържание на вещества, които стойности вещото лице сочи за съществено отклонение, изчислява 5% от зададения процент на съдържание и така достига до абсурдни твърдения за разминаване в 50 %, което не кореспондира с изводите на специалиста. Поддържа противно на оплакванията по жалбата на ответника от събраните по делото доказателства безспорно да се доказва, че доставените фуражи отговарят на нормативно установените изисквания за качество, съобразно Регламент (ЕО) 767/2009 на ЕП и Съвета от 13.07.2009г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи. Оспорва като необосновани доводите по жалбата, че се доказва по делото надлежно вземане на пробите, изпратени за изследване в лаборатория „Алименти Омнилаб“, като сочи доведеният от ответника свидетел да е дал показания пробите да са изпратени за изследване един месец след доставката, а промените в поведението и здравето на животните да датират отпреди доставката на процесните стоки.

Поддържа да е обоснован и изводът на съда да липса на изискуемото от закона незабавно уведомяване на продавача за евентуално откритите недостатъци от купувача, доколкото видно от представените от ответника протоколи за изследване същите предхождат значително по време писмото на ответника, с което го уведомява за твърдяното неточно изпълнение. По изложените доводи моли за потвърждаване на решението. Претендира присъждането на разноски, сторени пред въззивната инстанция.

Подадена е частна жалба от ищеца „Вианд“ ЕАД срещу постановеното от първоинстанционния съд определение № 1924/10.06.2022г. по реда на чл. 248 ГПК, която ще 2 бъде разгледана от съда заедно с въззивната жалба на насрещната страна с настоящото решение, при зачитане на константната съдебна практика и обусловеността на изводите на съда по двете жалби. Частният жалбоподател поддържа обжалваното определение да е неправилно като съдът неправилно е намалил заплатения разход за адвокат в развилото се производство по обезпечаване на бъдещ иск, без да отчете, че адвокатът е извършил голяма по обем работа по изследване на съдебната практика в аналогични случаи. Сочи обезпечението да е допуснато едва на въззивна инстанция след подадена частна жалба, при изготвянето на която адвокатът също е положил труд. Поддържа горното установено по делото развитие на обезпечителното производство да изключва извода за липса на правна и фактическа сложност на делото, респективно не оправдава намаляване на договореното възнаграждение до установения в Наредба 1/2004г. минимум. По тези мотиви моли обжалваното определение да бъде отменено и на ищеца да бъдат присъдени всички сторени в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск разноски.

Ответникът по частната жалба, „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД, оспорва частната жалба като неоснователна. Излага да не е участвал в производството пред СГС, в което молбата на ищеца за допускане на обезпечение на бъдещи искове е отхвърлена, предвид на което не може да носи последиците от преценката на съдебния състав, че молбата е неоснователна. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

По депозираната въззивна жалба съдът съобразява следното:

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят да са постигнали съгласие по заявка на ответника ищецът да достави и продаде на ищеца стоки – фуражи от вида и в количествата, съобразно представените по делото две фактури № 2920024300/23.02.2021г. и фактура № 2920024327/25.02.2 0 2 1 г. при договорена цена общо в размер на 33 119,52 лв. Страните не спорят и стоки в договорените количества да са доставени, за които доставки са съставени и осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества процесните фактура № 2920024300/23.02.2021г. и фактура № 2920024327/25.02.2021г., като дългът за цена на стоките в общ размер на 33 119,52 лв. не е погасен с плащане.

Въведеното с писмения отговор на исковата молба възражение от 3 ответника, поддържано и пред въззивния съд с жалбата му, е за недължимост на претендираната цена по причина недостатъци в продадените стоки, които ги правят негодни за употреба и от които недостатъци е претърпял вреди – болести по отглежданите от него и консумирали от фуража на ищеца животни. Соченият недостатък на стоките е отклонение в химическия състав на фуража от декларирания в съпровождащите стоката декларации.

Възражението е оспорено от ищеца.

Твърдените недостатъци, както правилно е приела първата инстанция, са скрити такива, доколкото не биха могли да бъдат установени при простото преглеждане на стоката при получаването

- чл. 324 ТЗ и чл. 194, ал. 1, изречение 2 ЗЗД.

В този смисъл и приемането на стоките и осчетоводяването на съпровождащите ги фактури от ответника не изключват по-късното упражняване на права по чл. 195 ЗЗД - разваляне на договора по причина на пълното му неизпълнение – доставка на стоки, напълно негодни за договорената и обикновената им употреба, при доказаност на състава на последната норма.

Предвид нормата на чл. 154 ГПК доказателствената тежест за въведената с възражението на ответника спорна група факти е за ползващата се от тях страна – ответника.

В подкрепа на възражението си ответникът е представил по делото протоколи от изпитване, издадени от лаборатория „Алименти – Омнилаб“ при „Ди енд ви консулт“ ООД от 05.04.2021г. и от 08.04.2021г., в които твърди да са отразени резултатите от изследване на проби от доставените стоки с процесната фактура № 2920024300/23.02.2021г.

Насрещната страна изрично е оспорила така въведените твърдения с доводи дадената за изследване проба да не се установява да е взета от доставените от него фуражи.

Видно от записа в края на горецитираните два протокола изрично е удостоверено пробовземането да е извършено от клиента „Акма трейд лимитид“ ЕООД, със сегашно наименование „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД, и лабораторията да не носи отговорност за представителност на пробата, както и за достоверността на подадените от клиента данни с 4 придружаващото пробата писмо.

По делото е разпитан по искане на ищеца св. С., който работи при ответника „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД като ветеринар от 2019г. Дава показания ищецът ежеседмично да е доставял на ответника фуражи, като стоката винаги е била придружавана от декларация за съответствие на суровината. Излага при доставките да са предоставяни и проби в затворен плик, който при съмнение в качеството на стоките предоставяли за изследване. Дава показания периодично – веднъж на два месеца, да са извършвали такива изследвания. Спомня си и за процесния случай. Усъмнили се, защото още преди това се появили промени в състоянието на животните масово разстройство и канибализъм. Пробите изпратили с куриерска фирма около месец след получаването на стоките в лаборатория „Алименти“.

Резултатите показали разминаване, за което уведомил управителя на ответното дружество.

За спорната група факти по искане на страните по делото са събрани основно и допълнително заключение по Съдебна ветеринарно – хранителна експертиза, изпълнена от вещо лице д-р Т. – К..

В основното си заключение вещото лице е обосновало изводите си като е взело данните от извършено изпитване в „Юрофинс Хос Тестинг България“, Централната лаборатория за зърно и фуражи към БАБХ, по причина, че само в последното са отразени отклонения при самия метод на изследване, каквито са добрите практики, както и защото само последните проби са взети от официалния контрол – БАБХ, съгласно изискванията на Закон за фуражите, рег. 882/2004 и рег. 152/2009. Изхождайки от тези данни вещото лице е дало отговор да се установяват минимални различия в аналитичния състав на изследваните фуражи, с изключение на витамин А, който е по-малко с 3000 МЕ/кг. от отразеното в Декларация № 0281/04.02.2021г. и да не влияят на здравето на животните. Изрично вещото лице е потвърдило разминаванията да са толкова минимални, че да не повдигат въпрос за промяна на паричния еквивалент на стоките, както и фуражите да отговарят на всички изисквания, въведени законодателно в областта на фуражите. Обосновало е и категоричен извод доставените от ищеца на ответника стоки по процесните фактури да са годни и да могат да се използват по предназначение съгласно Регламент № 767/2009г. на ЕП и на Съвета и да не крият риск за здравето на животните.