Решение № 168 от 26.06.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 207/2025
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 01.08.2025
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Граждански процесуален кодекс
- чл.255 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.9а, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Смолян, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение 115/08.04.2025 г. по гр.дело № 1231/2024 г.
Смолянският районен съд отхвърля предявения от К. Г. Т. иск против Районен съд - Чепеларе за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 000 лева главница, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които били последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 207/2024 г. по описа на Районен съдЧепеларе в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-09.09.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
На следващо място, Смолянският районен съд осъжда К. Г. Т. да заплати по сметка на РС-Смолян държавна такса, дължима за образуване на делото по предявения иск, в размер на 10 лв.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от К.
Г. Т. с искане да бъде обезсилено, респ. - отменено и искът му – уважен 1 изцяло. Претендира и да му бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият ЧЕПЕЛАРСКИ РАЙОНЕН СЪД, представляван от председателя С.Г., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не изпраща представител. От председателя му С.Г. жалбата продължава да се оспорва с изпратена писмена молба.
За Окръжна прокуратура-Смолян, редовно призована, прокурор Г.Х. дава становище за правилност на обжалваното решение и предлага жалбата на К. Т. да се остави без уважение.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
Липсва каквото и да е основание за съмнение в безпристрастието по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК на състава, постановил обжалваното решение. Във въззивната жалба не са и посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се формира съмнение за пристрастие – не се сочи за кои факти по делото и по какъв точно начин съдебният състав се е ангажирал със становище преди постановяване на обжалваното решение.
Последното е допустимо, постановено е при участието на прокурор, съгласно повелителната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗОДОВ. На съдебното заседание от 12.02.2025 г. не е даден ход на делото именно поради неучастието на Районна прокуратура-Смолян, каквото възражение е направено обаче не от ищеца Т., а от ответника. Делото е отсрочено, като е разпоредено да бъде призована РП-Смолян, както и да и се връчат препис от исковата молба и от отговора на ответника, което е изпълнено. На съдебното заседание от 24.02.2025 г. за РП-Смолян пред съда се явява прокурор Е.С. като не прави възражение за неспазване срока за призоваване и иска да бъде даден ход на делото. Такъв е даден, извършени са съответните процесуални действия 2 с участието на представителя на РП-Смолян, и делото отново е отложено – за 19.03.2025 г. за разпит на свидетелите на ищеца. За тях, съгласно молбата на К.
Т. по становище вх.№ 1309/12.02.2025 г., е постановено да бъдат призовани, а не при режим на довеждане от него, като му е указано и да внесе 150 лв. за разноски на свидетелите за явяване; както и да представи в неговата цялост ЕР на ТЕЛК, представено със същото становище.
На 17.03.2025 г. е подадена от ищеца Т. молба до Окръжен съд-Смолян по чл.255 и сл.ГПК с вх.№ 2353 за даване подходящ срок на съда по гр.дело № 1231/2024 г. на РС-Смолян да конституира като страна Прокуратурата на РБ. По молбата е образувано гр.дело № 123/2025 г. на Смолянския окръжен съд. По него с определение № 133/18.03.2025 г. СмОС приема, че на проведеното на 12.02.2025 г. открито съдебно заседание съдът е постановил РП-Смолян да бъде призована за следващото съдебно заседание, като и бъдат връчени преписи от исковата молба и от отговора, но изрично конституиране на РП-Смолян като контролираща страна по делото с нарочен диспозитив на определение в този смисъл липсва. Затова определя срок за конституирането на РП-Смолян като такава страна преди даване ход на делото в насроченото за 19.03.2025 г. от 13.30 часа открито съдебно заседание.
С протоколно определение от 19.03.2025 г. Смолянският районен съд изрично конституира РП-Смолян като контролираща страна по делото. За нея като представител на заседанието се явява отново прокурор Е.С. и с нейно участие са извършени всички съдопроизводствени действия, тя излага становище и по съществото на спора. На РП-Смолян е връчен и препис от обжалваното решение.
Не се установяват пороци на определение № 58/21.10.2025 г., с което от РС-Смолян е изготвен доклад по чл.146 ГПК. Оплакванията в тази насока във въззивната жалба са общи, не е конкретизирано кои точно действия/бездействия на съда са довели до това ищецът да не може да докаже претенциите си. Уважени са всички доказателствени искания на ищеца – приети са представените от него справки, допуснати са до разпит двамата посочени в исковата молба свидетели Е.Д. и Й.Й., за които първоначално ищецът заявява, че ще доведе на съдебно заседание, а впоследствие моли да бъдат призовани от съда, което искане също е уважено и в тази връзка му е указано и да внесе 150 лв. разноски за тези свидетели; изискано е и е прието 3 копие от гр.дело № 207/2024 г. на Районен съд.Чепеларе. Ищецът обаче не се е възползвал от дадените му възможности – не е внесъл в определения срок сумата от 150 лв. за свидетелите, които е поискал да бъдат призовани и разпитани от съда, и чийто разпит е допуснат, без да сочи каквато и да е причина за това свое поведение. Също така, ищецът не е представил, въпреки, че му е било указано, в цялост ЕР на ТЕЛК, приложено към становището му с вх.№ 1309/12.02.2025 г.
Както е видно обаче от мотивите на обжалваното решение, Смолянският районен съд приема, с оглед критериите по чл.2б ЗОДОВ за преценка дали е нарушен принципът на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, че ответникът Чепеларски районен съд не е станал причина за забавяне на производството по делото, т.е., такова забавяне няма. Този извод напълно се подкрепя от събраните доказателства – Чепеларският районен съд правилно не се е произнесъл по направеното от К. Т. в исковата молба по гр.дело № 207/24 г. искане за обезпечение на доказателства, тъй като самата искова молба и това искане не са били редовни. Наред с това, видно от ръкописна резолюция от 09.09.2024 г. на съдията върху молбата-електронен пакет на К. Т. с вх.№ 2321/09.09.2024 г., му се разрешава на същата дата електронен достъп до делото.
В искането на К. Т. за обезпечение на гласните доказателства се сочи само цифрово разпоредбата на чл.207 ГПК, без ищецът да е изложил каквито и да е твърдения дали съществува и в какво се изразява опасността показанията на свидетелите В.К. и С.Н. да се изгубят или събирането им да се затрудни, по смисъла на чл.207 ГПК.
И сковата молба е подадена на 09.09.2024 г., веднага същия ден по нея е образувано гр.дело № 207/2024 г. и с разпореждане от същата дата 09.09.2024 г. с № 357 е оставена без движение с редица указания, сред които по т.2 - и да уточни дали прави искане за предварителен разпит на сочените двама свидетели, съответно – да обоснове необходимостта от извършването на тези действия, или това са доказателствени искания в хода на производството.
Служебно известно на страните и на съда е, че впоследствие исковата молба отново е оставяна без движение и, поради неотстраняване от ищеца на пороците и, съгласно разпорежданията на съда, исковата молба е 4 върната на К. Т. и гр.дело № 207/2024 г. по описа на Чепеларския районен съд е прекратено с определение № 118/29.04.2025 г. След това, поради отводи на всички съдии в Чепеларския районен съд, гр.дело № 207/24 г. е изпратено по реда на чл.23 ГПК за разглеждане на Смолянския районен съд, пред когото е образувано като гр.дело № 735/2025 г. и частната жалба на К. Т. срещу прекратителното определение предстои да бъде администрирана от Смолянския районен съд.
Потвърждаващи липсата на каквато и да е вреда за ищеца са и следните обстоятелства - че гр.д.№ 207/2024 г. по описа на РС-Чепеларе е образувано на 09.09.2025 г. - 11:39 ч., по постъпилата същия ден в 09:59 ч искова молба; разпореждането с № 357 за оставяне на ИМ без движение е постановено в 12:12 часа, а разрешението за ел.достъп от същата дата е дадено след 13:51 часа; на ищеца е пратено на посочения от него ел.адрес в 14:10 часа копие от разпореждане № 357/09.09.24 г., но то не е получено от него.
Същевременно, исковата молба с вх.№ 2325, по която ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от ответника РС-Чепеларе за нарушаване на правото му за разглеждане на онова дело в разумен срок, е подадена пред РС-Чепеларе на същата дата 09.09.24 г. в 16:14 ч. и по нея е било образувано гр.д.№ 208/2024 г., което, поради отвод на съдиите от онзи съд е изпратено за разглеждане от РС-Смолян и е образувано делото, по което е постановено сега обжалваното решение. Т.е., исковата молба, по която е образувано гр.дело № 208/2024 г., е подадена пред РС-Чепеларе същия ден, само няколко часа сред образуване на гр.д.№ 207/2024 г. на РС-Чепеларе, както правилно е отбелязал РС-Смолян.
Макар и към 26.06.2025 г. да не се открива името на ищеца К.
Т. да фигурира в регистрите на никоя адвокатска колегия в страната, към 09.09.2024 г. ищецът К. Т. все още е адвокат към Адвокатска колегия–Велико Търново, с първоначално вписване от 14.01.2010 г., съгласно Регистъра на Адвокатска колегия-Велико Търново. Това му качество към 09.09.2024 г., означаващо и че е напълно запознат с работата на съдилищата и изискванията на процесуалните закони, включително ГПК, съчетано с описаното поведение, води до категоричния за настоящия състав извод, че ищецът-жалбоподател изобщо не е претърпял твърдените от него вреди.
Не се сочи във въззивната жалба каква, според К. Т., би 5 следвало да е вярната правна квалификация на предявения иск, а и въззивният съд не установява да е дадена от РС-Смолян неправилна правна квалификация на претенциите му и подобна неправилност да му е попречила да ги докаже.
Оплакванията на стр.4 и 5 от въззивната жалба се основават на това, че ищецът –жалбоподател, незнайно защо, счита, че ответник по делото е Апелативен съд-Пловдив, поради което развива доводи, касаещи наличието на основания за отвод на съдебния състав. Пределно ясно е обаче, че ответник по гр.дело № 1231/2024 г. по описа на Смолянския районен съд, по което е постановено обжалваното решение, е само и единствено Чепеларският районен съд. Съдебният състав на Смолянския районен съд, постановил атакуваното сега решение, не се намира в подчинено положение спрямо когото и да е от съдиите в ответния Чепеларски районен съд. Ето защо тези оплаквания са лишени от основание.
На осн.чл.77 ГПК във вр. с чл.9а, ал.1 ЗОДОВ и чл.2а,т. 1 и чл.18, ал.1 от Тарифата таксите, събирани от съдилищата по ГПК, ищецътжалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса от 5 лв. по въззивната жалба.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115/08.04.2025 г. по гр.дело
№ 1231/2024 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Елена, ул.Костовска № 9А, обл.Велико Търново, да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса по въззивната му жалба в размер на 5 лв./пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, което за жалбоподателя К. Т. да се извърши чрез ССЕВ и на посочения от него във въззивната жалба ел.адрес.