Решение № 9 от 28.01.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Шумен, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20243600500479 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №409/11.06.2024г. по гр.д.№147/2024г. по описа на ШРС, поправено с решение №699/19.09.2024г. по гр.д.№147/2024г. по описа на ШРС , съдът е осъдил „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „.....“ № 51Г, ап. офис 32, представлявано от Р.Н.Т. да заплати на Й. М. Й., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.....“ № 9, ет. 2, ап. 7, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „....” № 44, ет. 4, офис 6, чрез адв. П. Н. от АК – Варна, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД, по банкова сметка BG23 ВРВI79451069803601 сума в размер на 56.27 лв. /петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ – получена сума без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане, осъдил е „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530 да заплати на Й. М. Й., ЕГН ********** сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща направените от ищеца разноски за държавна такса за водене на делото, осъдил е „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530 да заплати на адв. П. Н. от Адвокатска кантора – Варна, личен № 1300140490, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „....” № 44, ет. 4, офис 6 сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

Решението е обжалвано от ответника „Кредито“ ЕООД гр.София , , действащо ,чрез пълномощника си адв.Т. К. от САК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и 1 вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявения иск като погасен ,чрез извършено плащане на 21.02.2024г. и да му се заплатят разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Й. М. Й., действащ, чрез пълномощника си адв.П. Й. Н. от ВАК е депозирал отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва жалбата като неоснователна и моли да се присъдят разноските по делото за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срок , от надлежна страна и при наличие на правен интерес . Разгледано по същество въззивната жалба е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 56.27лв., която сума била платена от ищеца на ответника при начална липса на правно основание .

Между страните по делото не е спорно ,че са сключили Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL00054761 на 10.02.2022 г за сума в размер на 300лв. , с падеж 25.02.2022 г., като бил договорен ГПР 0.00% и фиксиран годишен лихвен процент 0.00%, както и била договорена такса за експресно разглеждане от 56.27 лв. Общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 356.27 лв.

Ищецът твърди, че е дал нещо без основание – че е платил сумата от 56.27лв. , като тази клауза била нищожна и неравноправна и водела и до нищожност на самия договор ,който противоречал на императивните разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 10.02.2022 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали 2 между него и кредитодателя по силата на сключения

Индивидуален договор за потребителски кредит се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Въззивния съд напълно споделя идводите на ШРС ,че клаузата от процесния договор за кредит съгласно която кредитополучателят дължи по договора такса за експресно разглеждане в размер на 56.27 лв. противоречи на чл.10а, ал. 1 и ал. 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/иликомисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане вменява в тежест на кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и „експресно“, е присъща на дейносттапо кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да са безплатни за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи наразпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителнатаразпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което сесъбират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора запотребителски кредит. От съдържанието на договора за потребителски кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.

В случая посоченият в договора размер на ГПР от 0.00 % заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. По този начин се стига до драстично заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. На следващо място, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Налице е нееквивалентност на насрещните престации, накърняващо добрите нрави до степен на недействителност на уговорката.

С оглед установеното по делото противоречие със закона и с добрите нрави на клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, съдът приема, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК същата е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби, а на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.

По иска с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила 3 от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване.

В тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването на имущественото благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на правното основание за това имуществено разместване от патримониума на ищeеца в неговия патрумониум.

Ищеца Й. И. претендира връщане на получена от ответника „Кредито“ ЕООД парична сума в размер на 56.27 лв. при първоначална липса на основание. Не е спорно по делото и се установява от доказателствата по делото ,че ищеца Й. М. Й., в качеството на заемополучател е погасил процесния кредит, в т. ч. и такса за експресно разглеждане в размер на 56.27 лв. Ответникът твърди ,че е върнал на ищеца процесната сума за такса с превод като представя Разписка за извършено плащане № 2000000396414256/21.02.2024 г., от която става ясно, че в полза на ищеца Й. М. Й. чрез системата за електронно плащане ЕasiPay. bg е преведена сумата от 56.27 лв. на дата 21.02.2024 г., с наредител „Кредито“ ООД, като основание е записано „надвнесена сума по кредит „OL00054761“. Ищецът оспорва, че е бил уведомен за получаване на сумата, твърдейки, че имейла му е блокиран, както и че не е бил уведомяван по телефона или друг начин от служители на ответното дружество за изплащане на посочените суми, както и към настоящия момент не е получил сумите. В тази връзка, следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, че от страна на ищеца е получена изпратената покана за заплащане на преведените суми във връзка с процесното дело, както и не се представят доказателства за реално получаване от ищеца на преведените от ответната страна суми. Доколкото не се доказва ,че ищецът е получил реално процесната сума за която ответникът твърди ,че му я е върнал не са налице доказателства ,че е налице плащане и искът не може да се отхвърли на това основание.

Исковата молба е предявена на 19.01.2024г. и в заключителната й част съобразно изискването на чл.127 ал.4 ГПК е посочена банкова сметка за заплащане на дължими суми по исковата осъдителна претенция. Ответникът въпреки това заплаща исковата сума не по сметката посочена от ищеца, а по начин по негова преценка ,без сумата реално да е получена от ищеца.Ответникът до датата на първото по делото съдебно заседание е имал възможност да извърши коректно плащане по посочената банкова сметка ,което той не е направил и искът не може да се отхвърли, поради извършено плащане.

С оглед на изложеното по-горе досежно нищожността на клаузата на т. 4 от Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00054761, сключен между ищеца и „Кредито“ ЕООД на 10.02.2022 г., следва че платената от Й. такса за експресно разглеждане в размер на 56.27 лв., въз основа на цитираната клауза, се явява платена при начална липса на правно основание и подлежи на връщане. Поради изложеното искът по чл. 55, ал. 1, 4 предл. 1 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.

По разноските: Съобразно изхода от спора разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника. Ответникът оспорва ,че носи отговорност за разноските по делото . На осн.чл.78 ал.2 ГПК , ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае иска , разноските се възлагат върху ищеца. В случая не сме в такава хипотеза ,тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска и плащането на сумата ,която не е била реално получена от ищеца е станало след завеждането на иска и разноските по делото остават в тежест на ответника.