Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 02.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 144/2026
Вид
Решение № 162
Подписан
02.03.2026
В сила
08.06.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.576 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1 т.41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Б., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200144 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ЕТ„С.-С. К.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.... представлявано от С. К. К. с ЕГН ********** против наказателно постановление №861454-F857397/12.11.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/2006 г на МФ вр.с Приложение №1 към чл.8 ал.1 т.1 чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ императивно изискуеми съгласно Раздел ІІІ б т.3 б.“а“ и на основание чл. 185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

С жалбата се моли да се отмени издаденото НП, като незаконосъобразно.

Счита се, че НП е и неправилно. Сочи се, че търговецът няма вина за описаното нарушение.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява адв.Г. М. АКБ.. Не се сочат нови доказателства. Претендират разноски.

Представителят на административнонаказващия орган редовно призован 1 изпраща ЮК надлежно упълномощен. Моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски за ЮК възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок (лист 17 НП е получена на 18.12.2025г и лист 2 – жалбата е постъпила при АНО на 29.12.2025г), от легитимирано лице и срещу годен за обжалване акт. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и съдържа необходимите реквизити. Производството пред БРС е редовно образувано.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 13.10.2025г свидетелите Г. А. и М. К. и двете в качеството на инспектори в ЦУ на НАП-Б. извършили съвместна проверка за спазването на данъчното законодателство в обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция находяща се в гр.Б., м. „Ч. в.“ на главен път Б. –С. стопанисван от ЕТ„С.-С. К.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.... представлявано то С. К. К. с ЕГН **********.

По време на проверката било установено, че проверяваният ЕТ в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г на МФ не е спазило изискванията на чл.3 ал.3 от същата Наредба, вр.с Приложение №1 към чл.8 ал.1 т.1 чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ императивно изискуеми съгласно Раздел ІІІ б т.3 б.“а“. Това било установено във връзка с наблюдение за цялото работно време на обекта на бензиностанцията. Била извършена контролна покупка преди да легитимирането на свидетелите. След легитимирането свидетелите дали ход на проверката. Следвало да бъдат проверени няколко дати от месец май на 2025г. Имало доставка по различни документа на гориво. Оказало се, че при разтоварването на горивото в съответните резервоари, от електронната система с фискална памет към сървъра на НАП била отразена само документалната справка , но не и по нивомер. Нивомерната система била основен елемент от състава на електронната система с фискална памет на всяка бензиностанция. Към сървъра на НАП отивала само документалната доставка, а липсвала по нивомер такава. След като на свидетелите им извадили КЛЕН се установило, че имало опит за свързване на нивомера със системата на НАП, за което било 2 поискано и мнението не сервизната фирма обслужваща обекта. Според становището на тази обслужваща фирма системата на НАП не била достъпна.

Задълженото лице постоянно нямало връзка със сървъра на НАП. За такъв тип обект за да функционира следвало да се направи първоначална проверка съвместно с органите на БИМ и НАП, в присъствието на сервизен техник, за одобрение на първоначалната блок-схема, която включвала всички елементи, които се свързвали . Свидетелите установили, че проверяваното лице е подало входящ номер към сервизен техник на БИМ от 2021г, с цел да бъде инициирана такава проверка, но така до месец октомври на 2025г не била инициирана.

Следователно при проверката било установено, че от въпросната бензиностанция е имало подадено заявление за преминаване на съвместна проверка от БИМ и НАП т.н първоначална проверка. Така до 2025г нямало извършена такава проверка, т.е не се знаело как работят тези резервоари, след като не са били проверявани. В случая след като липсвала първоначална проверка не били налични и периодични такива.

Проверката от органите на ЦУ на НАП била обективирана в протокол (лист 21-22 от делото).

На 30.10.2025г свидетелят А. съставила срещу ЕТ акт за установяване на административно нарушение (лист 18 и 19 от делото). В него като нарушена била посочена нормата на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/2006 г на МФ вр.с Приложение №1 към чл.8 ал.1 т.1 чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ ицмперативно изикскуеми съгласно Раздел ІІІ б т.3 б.“а“ .

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 57 и 58 от делото). В тях се твърди, че проверяваното лице не е извършило нарушението отразено в акта.

Като взел предвид акта, възражението и останалите писмени доказателства в административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №861454-F857397/12.11.2025г. в което при пълна идентичност на фактическата обстановка и на правната квалификация по чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/2006 г на МФ вр.с Приложение №1 към чл.8 ал.1 т.1 чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ императивно изискуеми съгласно Раздел ІІІ б т.3 б.“а“ и на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от 3

ЗДДС на жалбоподателя-търговец била наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства.

С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

При така приетата фактология съдът счете посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение за действително осъществено и безспорно доказано. Както АУАН , така и НП са били издадени в сроковете на чл.34 ЗАНН от органи в кръга на компетентността им. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.576 от ЗАНН.

За така констатираното нарушение, административнонаказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 2000 лева. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да не е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Такъв факт по делото е липсва. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006 г на МФ, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разходите е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез фискална бележка от ЕСФП и е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в обектите. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерната система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към конкретно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съгласно нормата на чл.118 ал.6 от ЗДДС всяко лице, което извършва доставка на течни горива от търговски обект е длъжно да 4 предава по дистанционна връзка към НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива. В конкретния случай такава връзка с НАП е била невъз-можна, тъй като системата на НАП е била недостъпна, а това е станало защото не е била направена първоначална проверка съвместно с органите на БИМ и НАП, в присъствието на сервизен техник, за одобрение на първоначалната блок-схема, която включва всички елементи, които се свързани. Проверяващите свидетели установили, че търговецът е подал входящ номер към сервизен техник на БИМ от 2021г, с цел да бъде инициирана такава проверка, но така до месец октомври на 2025г не била инициирана.

Видно от изложеното НП е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, представителят на жалбоподателя е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което е в размер на 310 евро. Не е направено възражение за прекомерност и същото следва да бъде заплатено като бъде осъдено ЦУ на НАП да заплати на жалбоподателя .

Така мотивиран, Б.кият районен съд, V наказателен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №861454-F857397/12.11.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/2006 г на МФ вр.с Приложение №1 към чл.8 ал.1 т.1 чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ императивно изискуеми съгласно Раздел ІІІ б т.3 б.“а“ и на основание чл. 185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на ЕТ„С.-С. К.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.... представлявано то С. К. К. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

5

ОСЪЖДА ЦУ на НАП-София да заплати на ЕТ„С.-С. К.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.... представлявано от С. К. К. с ЕГН ********** сумата от 310 (триста и десет) евро представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 6