Определение № 3968 от 12.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3968 гр. София, 12.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002100142 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Е. С. Д. и В. С. К., и двете представлявани от адвокат М., против решение № 389 от 15.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 526/2024 г. по описа на Окръжен съд- Хасково, с което е отменено решение № 10 от 04.01.2024 г., постановено по гр.д. № 814/2022 г. по описа на Районен съд- Хасково и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.67 от ЗС от В. С. К. и Е. С.

Д. против О. П. П. и Н. Г. К. за установяване, че ответниците не притежават вещно право на строеж върху УПИ- [№] в кв.34а по плана на [населено място] бани, [община] бани, Област Х., учредено от С. П. С. с нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилище № 604, том X., рег. № 7704, дело № 959/2005 г. на нотариус К. Г., рег. № 353 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Хасково, поради неупражняване в петгодишен срок и погасяването му по давност в полза на В. С. К. и Е. С. Д.. Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният евентуално съединен с отхвърления установителен иск конститутивен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на същия договор за строеж. Съдът е отменил и определение №532/11.04.2024 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК и е възложил разноските по делото върху ищците.

Касационните жалбоподатели Е. Д. и В. К., представлявани от адв. М., молят да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Хасково до касация, да бъде отменено и да бъде уважен предявеният иск по чл. 67 от ЗС. Касаторите поддържат, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.67 от ЗД, неправилно е тълкувал понятието „упражняване на право на строеж“, неправилно е приел, че статута на една сграда- законна или не- има значение за целите на благоустрояването, но не е относим към вещноправните 1 последици от незаконното строителство. Поддържат, че решението е необосновано.

Поддържат, че цитираните две съдебни решения от въззивния съд не са относими към разглеждания случай, тъй като в тях не е обсъждана хипотезата на незаконен строеж. В тази връзка считат, че неправилно въззивният съд е приел, че правото на строеж е реализирано от ответниците въз основа на заключението на вещо лице. Считат, че ползваните от вещото лице методи за обосноваване на заключение са незаконосъобразни. Оспорват изводите на съда, че двамата ответници са необходими другари.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че решението на Окръжен съд- Хасково е очевидно неправилно, както и че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- основания за допускане до касация на обжалваното решение по чл.

280, ал.1, т.3 и ал.2 , пр.3 от ГПК. Формулират следния въпроси:

1/ Допустимо ли е в хипотезата на чл.67 от ЗС, при изначална липса на каквито и да е било строителни книжа, да се събират доказателства за установяване степента на завършеност на сградата и да се говори за „упражнено право на строеж“?

Според касаторите този въпрос е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото. По него въззивният съд се е произнесъл в мотивите си и разрешението, което той е дал е предопределило постановения от него краен резултат на спора. Поддържат, че Тълкувателно решение № 1 / 04.05.2012 г. по тълк. дело № 1 / 2011 г. на ВКС, ОСГК, разяснява смисъла на понятието „упражняване право на строеж”, но липсва произнасяне на ВКС по въпроса дали понятието „упражнено право на строеж” следва да се отнася само до строежи, извършени при спазване на административните процедури и издадени актове по приемане на конструкцията, предвидени в ЗУТ и Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, или „упражнено право на строеж” може да бъде налице дори и при изначална липса на каквито и да било строителни книжа, т.е. при незаконен строеж, стига на сградата или постройката да са изпълнени ограждащите стени и покрива, като тези обстоятелсва могат да бъдат установени с всички допустими от закона доказателства. Според касаторите цитираните от въззивният съд решение № 204 / 12.01.2018 г. на ВКС, I г.о., постановено по гр. дело № 113 / 2017 г. и решение № 53 / 17.02.2011 г. на ВКС, II г.о., постановено по гр. дело № 1467 / 2009 г. са произнесени при други фактически обстановки.

В писмен отговор на касационните жалби ответникът по касация О. П. П., представляван от адвокати Р. и П., изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно.

Поддържа, че по поставения въпрос е налична практика на ВКС и същата е съобразена от съда, практиката е ясна и безпротиворечива и не се нуждае от осъвременяване. Поддържа, че решението на Окръжен съд- Хасково не е очевидно неправилно. Моли въззивното решение да не бъде допускано до касация. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред касационната инстанция.

Ответникът по касация Н. Г. К. не взема становище по депозираните касационни жалби.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – 2 ищци по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и са допустими .

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

По делото се установява, че Районен съд- Хасково е бил сезиран с искова молба, с която В.

С. К. и Е. С. Д., като наследници на С. П. С. са предявили искове против О. П. П. и Н. Г. К. за установяване в техните отношения, че право на строеж учредено от С. С. в полза на ответниците с нотариален акт № 604, н.д. № 959/2005 г. е погасено по давност, поради неупражняване в петгодишен срок и при условията на евентуалност- за разваляне на същия договор за учредяване на право на строеж, поради неизпълнението му.

Ответникът О. П., по реда на чл.131 от ГПК, е оспорил предявените искове, като на свой ред е предявил иск против първоначалните ищци, при условие, че бъде уважен някой от предявените от тях искове, същите да бъдат осъдени да му заплатят стойността на подобренията, направени в имота, върху който е било учредено право на строеж от наследодателя на ищците в полза на ответниците.

Със своето решение първоинстанционният Хасковски районен съд е приел, че в имота е изграден строеж, без строителни книжа, поради което не може да се приеме, че е упражнено учреденото право на строеж по смисъла на чл. 67 от ЗС. Приел е, че предявеният под евентуалност иск за заплащане на подобрения е неоснователен, поради това,че незаконният строеж, подлежащ на премахване, не представлява подобрение.

Това решение е било обжалвано от ответника О. П., изцяло.

Въззивният съд е приел за установено, че С. С. е сключил с ответниците договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилище, която сделка е обективирана в нотариален акт №604, н.д. № 959 от 17.11.2005 г. по описа на нотариус К. Г. с район на действие Районен съд- Хасково. Приел е още, че изпълнението на този договор не е било налично в рамките на договорения срок до 31.12.2006 г. Приел е, че петгодишния срок по чл.67, ал.1 от ЗС е бил до 17.11.2010 г. Приел е ,че позоваване от страна на ищците за изтекъл давностен срок по чл.67 от ЗС е било направено на 14.04.2022 г. с подаването на исковата молба до съда. Съдът е посочил, че от определянето на срока по чл. 67, ал. 1 от ЗС като давностен следвало, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж, както и че този срок можело да бъде прекъсван и спиран съобразно основанията по чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Следвало също така и че собственикът на земята не можел да се позове на давността след като правото на строеж вече било реализирано, предвид разпоредбата на чл.118 от ЗЗД. С изграждането на постройката в груб строеж правото на строеж се трансформирало в право на собственост и не можело да се установява погасяване на право, което вече не съществувало в този вид. В този смисъл съдът е цитирал решение № 86 от 11.08.2010 г. по гр.д.№ 3576/08 г. на ВКС, І г.о. Съдът е приел въз основа преценка на събраните по делото доказателства, включително и приетото по делото заключение на вещото лице, че в процесния УПИ VI в кв.34а по плана [населено място] бани, е изградена едноетажна сграда, с вътрешен двор, чиято конструкция 3 е масивна, стоманобетонна, с колони, етажна плоча и дървена покривна конструкция с керемиди. Съдът е кредитирал установеното от вещото лице, след контролни измервания на място по фасадите и на размерите в план, че сградата се идентифицирала по конфигурация, конструкция и вътрешно разпределение с тази в инвестиционния проект от 2006 г., представен по делото. Установявало се още, че сградата била фасадно завършена, с дървен покрив със стреха, покрит с керемиди, с покривно отводняване, без водосточни тръби.

Вещото лице сочело още, че външно сградата била измазана с гладка мазилка, частично по фасадите имала каменна облицовка, дограмата била ПВЦ. Сградата била присъединена към градските Ел и ВиК мрежи. Съдът е кредитирал допълнението към заключението на вещото лице, от което се установявало, че тази сграда била завършена на етап груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ДРЗУТ към месец април 2009 г. Съдът е приел, че за установяване за достигнато състояние „груб строеж” на постройка за целите на заявена по исков реда защита на субективни права били допустими всички доказателства и доказателствени средства по ГПК, а не само тези изведени в чл.181, ал.3 от ЗУТ. Съдът е изложил мотиви, че разпоредбите на ЗУТ имат действие и предназначение, свързано с осъществяването на административната процедура по осъществяване на законно строителство, надзора върху него и съответствието му с издадените разрешения. Приел е, че процесното строителство като незаконно, не може да се ползва от разпоредбите на ЗУТ. Но в исковото производство, по което установяването на състоянието на дадена сграда като „груб строеж” е обуславящо за граждански права , било допустимо този факт да бъде установяван с всички доказателства и доказателствени средства по ГПК. В подкрепа на своите изводи съдът е цитирал решение № 204 от 12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 113/2017 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 53 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2009 г., II г. о., ВКС и решение №1477/28.12.2006 г. по гр.д.№ 2147/2005 г. на ВКС, в които е разяснено,че степента на завършеност на строежа към предявяване на иска може да бъде установена с всички допустими по ГПК доказателства. Съдът е посочил,че незаконните постройки, които са самостоятелни обекти на права , не са извадени от гражданския оборот, могат да са обект на собственост, да са придобивани чрез деривативни или оригинерни способи. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел извод, че при изграждане на незаконна постройка до етап „груб строеж”, осъществено въз основа учредено право на строеж по чл.63 от ЗС, правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сградата. Ето защо и процесната сграда е станала самостоятелен обект на собственост на съответните носители на учреденото право на строеж-двамата ответници по тази претенция - преди изтичане на погасителния срок от пет години. Към датата на предявяване на исковата молба по делото не е съществувало в правния мир учреденото право на строеж с обсъдения договор от 2005 г., тъй като то вече е било преминало в право на собственост върху изградената постройка.