Решение № 448 от 22.05.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Перник, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720104953 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 21930 /24.10.202 3 г. от К. Б. С.

ЕГН ********* гр.****** ул.******* *** ** ап.*

ПРОТИВ

С. В. П. ЕГН ********** гр.****** ул.* ******** бл.** * ет.* ап.* За делба на : апартамент, в режим на бивша СИО, като гражданския брак е прекратен с решение № 456 от 28.04.2023г. по гр.дело № 4650/2022 по описа на ПРС влязло в сила 15.07.2023г.

Както и на УПИ с построена в имота жил.сграда в с.******* общ.**** В исковата молба се посочва , че :

Двамата съделители бивши съпрузи притежават в съсобственост следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор *****.***.**.*2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Перник, община ******, област Перник, одобрени със заповед РД 18- 91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот - гр. ******, пк 2300 ул. * ******** бл.** * ет.* ап.* нах.се на 1 етаж в сграда с идентификатор *****.***.**.*предназначение – жилищна сграда –многофамилна разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******.***.** 1 жилище –апартамент – в жилищна сграда , брой нива на обекта 1 посочена в документа площ 50.68кв.м. ведно с избено помещение № 2 с площ 2.64 кв.м. и 2.84% идеални части от общите части на сградата при съседи на същия етаж :

*****.***.**.*3 и *****.***.**.*1 под обекта – няма над обекта :

*****.***.**.*6 стар идентификационен номер няма, а съгласно документ за собственост – апартамент № * етаж * вход * в жил.блок № ** нах. се гр.

******, ул. * ******** , състоящ се от : една стая, кухня и сервизни помещения застроена площ 50.68 кв.м. при граници на апартамента : СИ-двор СЗ-стълбище и ап. № 1 ЮИ-двор ЮЗ-ап.№ 3 с принадлежащо избено помещение –мазе № 2 полезна площ 2.64 кв.м. и при граници на избеното помещение – СИ-двор СЗ-мазе № 1 ЮИ-мазе №3 И юз - КОРИДОР КАКТО И ЗАЕДНО С 2.84 % идеални части от общите части на сградата и УПИ с площ 620 кв.м. представляващ ДРОРНО урегулирано място за който съгласно плана за регулация и застрояване на с.******* общ.**** одобрен със Заповед № 91 от1992г. е отреден парцел четвърти-41 за пл.№ 41 квартал 7 с площ по скица 620 кв.м. при граници по скица : от две странипарцел пети-38 парцел осми-42 заедно с построените в същото дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и стопански постройки С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31 т.2 per.

№ 3653 дело 242 от 14 12 2001 г. на Нотариус В Я.- апартамента е закупен от ответника от ЕКСПРЕССТРОЙ ООД Перник – по време на брака С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № от 26 10 2021 г. на съдия по вписванията- В.М. с функции на нотариус при ****ски РС – УПИ ведно с построените в него двуетажна жил.сграда и стопански постройки ответникът е признат за собственик на същите Налице е решение № № 456 от 28.04.2023г. по гр.дело № 4650/2022 по описа на ПРС влязло в сила 15.07.2023г. – за развод Тъй като с ответника не могат да постигнат съгласие за доброволна делба на съсобствените недвижими имоти описани по-горе, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иск за делба.

С исковата молба се представят писмени ДОКАЗАТЕЛСТВА В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника – според който :

-жилището е изцяло с подобрения и инвестиции от ответника за изминалите 20 години

-ищцата не е давала никакви средства за поддръжК. му поради което счита претенциите за делба за неоснователни

2

-апартамента е придобит с изцяло лични средства от ответника от неговия работодател – поради което да се изключи от делбената маса -УПИ и жил.сграда в ****ското село ******* е по наследство и давностно владение поради което – не подлежи на делба

Представени са писмени доказателства, както и в открито заседание са разпитани свидетели на двете страни

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съделителите са бивши съпрузи които са сключили граждански брак с Акт за гр.брак № *** от ** . **. ****г. , като видно от решение № 456 от 28.04.2023г. на ПРС 12 състав по гр.дело №4650/2022г. по описа на ПРС – този граждански брак е бил разтрогнат с развод- с решение на съда влязло в сила на 15.07.2023г.

Видно от въпросното решение № 456 от 28.04.2023г. на ПРС 12 състав по гр.дело №4650/2022г. по описа на ПРСНа съделителя С. П. е предоставено за ползване семейното жилище гр.****** ул.* ******** бл.** вх.* ет.* ап.* състоящо се от една стая, кухня и сервизни помещения застроена площ 50.68 кв.м. ведно с прилежащо избено помещение № 2 полезна площ 2.64 кв.м. собственост на страните, на основание чл.56 ал.5 вр. ал.1 СК

Видно от мотивите на решението – съдът е приел, че жилището е придобито по време на брака, от ответника на 14.12.2001г. чрез покупкопродажба и съдът по бракоразводното дело е приел, че съгласно чл.19ал.1 СК в сила 01.10.2009г. жилището е СИО

Видно от същото бракоразводно решение – по време на брака съделителят е придобил по силата на давностно владение –видно от нотариалните актове – от 26.10.2011г. – недвижим имот в с.******* общ.****-УПИ с площ 620 кв.м. ведно с построените в него паянтови жилищнта сграда и стопански постройки .

Съдът по бракоразводното дело е приел, че на основание чл.21 ал.1 СК този недвижим имот също е СИО

Освен това е приел, че паянтовата жилищна сграда, построена в имота, отговаря на изискванията на пар.5 т.30 от ДР на ЗУТ и представлява жилище, съсобствено между страните.

Т.е. налице е влязло в сила решение на съд, че посочените два имота са в режим на СИО, следователно, пред настоящия състав е налице сила на пресъдено нещо, а оттам – следва да се приеме, че двата имота подлежат на делба между съделителите бивши съпрузи, поради което и съдът приема, че делбата е допустима по отношение на двата имота

Пак видно от решението по бракоразводното дело – съдът е приел, че двамата са съсобственици на по 1/ 2 от двата имота / като и тук има сила на пресъдено нещо по влязло в сила съдебно решение /, като мотивите на решението са изложени подробно / във връзка с дискутирания въпрос за 3 предоставяне правото на ползване на един от бившите съпрузи/ Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по допускане на делбата /първа фаза на делбения процес/.

Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба искът за делба не се погасява по давност.

От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата /решението, с което приключва първата фаза на производството по делба/, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.

Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността.

С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части.

Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

В настоящия случай производството е изцяло допустимо – видно от приложените доказателства и влязло в сила решение за развод- двамата съделители са бивши съпрузи и участват в делбата като са страни по делото.

Предявеният иск следва да се приеме и за изцяло основателен – спрямо двата имота и двете страни като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че бившият съпруг е придобил апартамента по време на брака, чрез покупко-продажба от негов работодател.

За да докаже, че евентуално това е изцяло лична собственост, която е придобил по време на брака, то съделителят следва да представи доказателство – наличие на подписана декларация от съпругата, че тя е съгласна и няма претенции той да придобие личен имот по време на брака, нотариално заверена. Такова доказателство не е представено, поради което 4 следва да се приеме, че имотът подлежи на делба като СИО.

По отношение на имуществените отношения на страните е приложим действащият СК (в сила от 2009г.) - пар. 4, ал.1 СК.

Вещите, придобити от съпрузите през време на брака в резултат от съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити освен ако съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност - чл. 21, ал. 1, вр. чл.

18, ал. 2, вр. пар. 4, ал.1 СК.

Съвместният принос се предполага до доказване на противното - чл. 21, ал. 3, зр. пар. 4, ал. 1 от СК.

За да обори презумпцията за съвместен принос в придобиването на процесното имущество, ответника се позова на хипотеза на преобразуване на лично имущество, като възрази, че процесният имот е придобит изцяло с негови лични средства.

Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска или възражението по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти:

1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект;

2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот изцяло или отчасти;

3) влагането им към момента на придобиване на имуществото.

Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация (респ. на ответника, който прави такова възражение), който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдените лични средства в придобиването на конкретната вещ.

Според практиК. на ВКС, изразена в решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК, по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК, а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.

Само доказаното, при условията на пълно и главно доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в 5 конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделК. съпруг.

В настоящия случай, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не се доказа, че процесният недвижим имот е придобит изцяло със средства на ответника.