Определение № 2179 от 23.04.2018, Софийски градски съд

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№……………..

Гр. София, 23.04.2018г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2-ри състав в открито заседание на втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС

МАДЖЕВ

При участието на секретаря Милена Кюркчиева като разгледа т.д. № 4509 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

Подадени са възражения срещу списъците на приети и неприети предявени вземания заявени в сроковете по чл.

685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявени в ТР на 10.10.2017 г. и 27.11.2017 г., спрямо длъжник - „Б.“ АД /н./, като всички възражения бяха разгледани в открито съдебно заседание.

1/ По възражение с вх.№ 129823/11.10.2017г., подадено от „Б.П.Б.“ АД, срещу списъка на неприетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, обявен в ТР на 10.10.2017 г. на кредиторите на „Б.“ АД /н./ в частта, с която не са приети вземания предявени от „Б.П.Б.“ АД, съставляващи, както следва : сумата от 300 089,35 лв. – изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 14.09.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата в размер от 133 135,13 лв. – вземане за начислена законна лихва върху главното вземане за периода от 12.03.2014 г. до 14.09.2017 г.; сумата в размер на 108,00 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело № 1284/2012 г.; сумата в размер на 24 832,59 лв. – такси заплатени във връзка с разпределение по изпълнително дело № 1284/2012 г. по описа на ЧСИ-В. Т.; сумата в размер на 10 963,41 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело № 1284/2012 г.; сумата в размер на 381,39 лв. – държавна такса платена в полза на АВ – Имотен регистър за подновяване вписване на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 1 102,36 лв. – заплатени нотариални такси за подновяване вписването на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 375,34 лв. – заплатена на 28.04.2016 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11124/2016 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,82 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,84 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 10 953,50 лв. – присъдено възнаграждение за юрисконсулт във връзка с воденото производство по несъстоятелност. Възразилият кредитор счита, че изводите на синдика, с които е мотивирал отнасянето на посочените вземания към списъка на неприетите такива са неправилни. Привежда аргументи в подкрепа на тезата си, че е носител на паричните вземания предявени от него при посочения източник – договор за кредит. Основното му позоваване почива на това, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение, която се е стабилизирала, поради неоспорването й от длъжника и като влязла в сила обвързва същия. Предвид това за „Б.“ АД /н./ трябвало да се приеме, че е адресат на възникнали, съществуващи, изискуеми и непогасени парични задължения подробно дефинирани по размер и вид в издадената на 14.03.2014 г. заповед за изпълнение и ИЛ. Направена е и връзка с актуална съдебна практика относно вземания заявени и установени в заповедни производства и средствата за защита на длъжника при влязла в сила заповед за изпълнение.

Длъжникът, чрез пълномощника си – адв. С. оспорва възражението на банката. Акцентира върху това, че „Б.“ АД /н./ е поръчителствало по договор за инвестиционен кредит получен от трето дружество, като заявлението по чл. 417 ГПК било подадено след изтичане визирания в чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, а именно след като поръчителството вече е прекратено. Допълва се, че този срок е краен и с изтичането му се погасява самото право, което кредитора има към поръчителя, а именно да иска изпълнение от него вмество от главния длъжник. С оглед изложеното вземанията предявени от банката с искане за приемане в производството по несъстоятелност на „Б.“ АД /н./ били недължими и правилно синдикът ги бил включил в списъка с неприетите такива. Иска се оставяне на възражението без уважение.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 25.10.2017г. по възражението, като счита, че същото е неоснователно. Сочи, че позоваването на банката-кредитор относно стабилизиране на заповедта за изпълнение, с която се е снабдил спрямо длъжника, респективно че фактите в нея били обхванати от преклудиращо действие и изключени от съдебна проверка е несъстоятелно. В тази насока от синдика се напомня нормата на чл.

691 ТЗ, че неоспоримо вземане е само такова, което е установено с влязло в сила съдебно решение постановено след датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност, по което синдикът е взел участие. При вземанията на възразяващата банка случаят не бил такъв, като се подчертава момента на издаване на заповедта за изпълнение 14.03.2014 г. И синдикът споменава погасяването на задължението на длъжника по договора за поръчителство, доколкото срокът по чл. 147, ал. 1 ГПК бил изтекъл. Същевременно на самостоятелно основание сочи, че от кредитора не били ангажирани необходимите първични счетоводни документи, които да установят възникването и размера на предявените от него вземания

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Съгласно изготвените от синдика списъци на приетите, респективно на неприетите вземания, които са предявени от кредиторите на длъжника в пределите на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ датиращи от 29.09.2017 г. и обявени в ТР на 10.10.2017 г., като вземанията на „Б.П.Б.“ АД съставляващи : сумата от 300 089,35 лв. – изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 14.09.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата в размер от 133 135,13 лв. – вземане за начислена законна лихва върху главното вземане за периода от 12.03.2014 г. до 14.09.2017 г.; сумата в размер на 108,00 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело

№ 1284/2012 г.; сумата в размер на 24 832,59 лв. – такси заплатени във връзка с разпределение по изпълнително дело

№ 1284/2012 г. по описа на ЧСИ-В. Т.; сумата в размер на 10 963,41 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело № 1284/2012 г.; сумата в размер на 381,39 лв.

– държавна такса платена в полза на АВ – Имотен регистър за подновяване вписване на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 1 102,36 лв. – заплатени нотариални такси за подновяване вписването на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 375,34 лв. – заплатена на 28.04.2016 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11124/2016 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,82 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,84 лв. – заплатена на

05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 10 953,50 лв. – присъдено възнаграждение за юрисконсулт във връзка с воденото производство по несъстоятелност са включени в изготвения списък на неприетите вземания.

С молба от 15.09.2017г. „Б.П.Б.“ АД е предявила вземането си 300 089,35 лв. – изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 14.09.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата в размер от 133 135,13 лв. – вземане за начислена законна лихва върху главното вземане за периода от 12.03.2014 г. до 14.09.2017 г.; сумата в размер на 108,00 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело № 1284/2012 г.; сумата в размер на 24 832,59 лв. – такси заплатени във връзка с разпределение по изпълнително дело № 1284/2012 г. по описа на ЧСИ-В. Т.; сумата в размер на 10 963,41 лв. – такса платена на ЧСИ-В. Т. по изпълнително дело №

1284/2012 г.; сумата в размер на 381,39 лв. – държавна такса платена в полза на АВ – Имотен регистър за подновяване вписване на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 1 102,36 лв. – заплатени нотариални такси за подновяване вписването на обезпечение по договор за договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него; сумата от 375,34 лв. – заплатена на 28.04.2016 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11124/2016 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,82 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 93,84 лв. – заплатена на 05.05.2017 г. премия по застрахователна полица съгл. опис № В/11/11091/2017 г. в полза на застрахователно дружество – „А.“ АД; сумата от 10 953,50 лв. – присъдено възнаграждение за юрисконсулт във връзка с воденото производство по несъстоятелност са включени в изготвения списък на неприетите вземания.

Съдът намира, че възражението на „Б.П.Б.“ АД от датата – 11.10.2017 г., е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Възражението е частично основателно, а позицията на синдика да не включи заявените от банката вземания в откритото производство по несъстоятелност на длъжника - „Б.“ АД е неправилно, с изключение на търсеното такова в размер на сумата от 10 953,50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение във връзка с провежданото производство по несъстоятелност. Правопораждащият вземанията факт е договор за инвестиционен кредит то 2006 г., с които банката-възразил кредитор е отпуснала в полза на дружество – „3 Р П.“ АД банков кредит, а длъжника - „Б.“ АД е приел да поръчителства пред банката за дълга на кредитополучателя. По волята на страните, вкл. и на поръчителя „Б.“ АД кредитното правоотношение е било предмет на изменение и допълнение 15 пъти чрез подписването на 15 бр. анекси. Съобразно приетото в Анекс 4 крайният срок за изплащането на всички задължения по кредита е определен за не по-късно от 01.09.2015 г. От приложените заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени на 14.03.2014 г. се установява, че банката-кредитор е инициирала заповедно производство спрямо „3 Р П.“ АД, „Б.“ АД и други трима поръчители-физически лица срещу, които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в която е разпоредено длъжниците да заплатят при условията на солидарна отговорност в полза на кредитора : сумата от 229 015,46 евро – главница, по договор за инвестиционен кредит

№ 334/2006 г., ведно със законната лихва за периода от 12.03.2014 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 20 635,43 евро дължима за периода от 01.09.2011 г. до 15.04.2013 г.; наказателна лихва в размер на 48 262,96 евро за периода от 04.11.2011 г. до 11.03.2014 г., такса в размер на 522,56 евро, административна такса – имуществена застраховка в размер на 243,03 евро, както и сумата от 12 283,32 лв. – разноски по делото, като за заповедта е допуснато незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист. Такъв е издаден за цитираните суми на 14.03.2014 г. В рамките на срокът за възражение по чл. 414 ГПК не се установява такова да е било упражнено от длъжника, като последния и не поддържа позиция да е пристъпвал към такова средство за защита по заявените срещу него парични вземания. Следователно се касае за влязла в сила заповед за изпълнение, чието обвързващо страните действие по отношение на фактите, от които се черпят вземанията фигуриращо в нея се е стабилизирало и не подлежи на преразглеждане. Такова преразглеждане е невъзможно да се извърши, било чрез подаване на отрицателен установителен иск от длъжника, било чрез оспорването на вземанията в обхвата на заповедта, когато същите са били предявени от носителя им в откритото производство по несъстоятелност срещу длъжника. Синдикът също е бил длъжен да се съобрази с влязлата в сила заповед за изпълнение, като не разполага с възможност да преразглежда възникването, съществуването и изискуемостта на установените в нея вземания. Изцяло в отговорност на длъжника е да понесе последиците от бездействието си да оспори посочените в заповедта вземания своевременно в рамките на установения в процесуалния закон срок. С влизането в сила на обсъжданата заповед за изпълнение нейната изпълнителна сила се стабилизира окончателно и оспорването на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Съдът по несъстоятелността напълно споделя развитата в тази насока практика на ВКС, ТК, Първо ТО обективирана в Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г., където е дадено разяснението, че открИ.ето на производство по несъстоятелност не би могло да създаде нова привилегия, нова процесуалноправна възможност на длъжника в несъстоятелност срещу който е издадена влязла в сила, с формирано изпълнително действие заповед за изпълнение, да оспорва вземането по нея на основание на факти, съществували към момента, към който той е могъл и е следвало да проведе защитата си срещу този съдебен акт. Така, както при липса на производство по чл.625 сл. ТЗ, страната не би могла чрез установителен иск по реда на чл.124,ал.1 ГПК да се брани срещу влязлата в сила заповед, и производството по такъв иск би бил недопустимо, на същото основание и длъжникът в несъстоятелност не би могъл да оспорва вземане, установено със влязлата в сила по реда на чл.416 ГПК заповед, на преклудираните с изтичането на срока по чл.414 ГПК твърдения и производството по специалния установителен иск в производството по несъстоятелност-чл.694 ТЗ. Това важи и за преценката, която е делегирана на синдика в процедурата по приемане на заявените пред него вземания в производството по несъстоятелност, като същия е обвързан от стабилитета на влязлата в сила заповед за изпълнение и не може да ревизира възникването, съществуването и изискуемостта на вземанията установени с нея позовавайки се на факти, които са били настъпили и известни на страните по кредитното правоотношение към момент на издаване на заповедта за изпълнение и изтичане на срока за нейното възразяване. В този смисъл това, дали и кога е изтекъл възможният по чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок за ангажиране от кредитора на отговорността на поръчителя в лицето на „Б.“ АД, респективно дали е отпаднала възможността да се търси плащане от този кредитор, поради погасяване на задължението му поето с поръчителството по процесния договор за банков кредит е обстоятелство, което е изцяло покрито от преклудиращото действие на влязлата в сила заповед за изпълнение и не може да бъде преразглеждано и в пределите на настоящето производство. В този контекст съдът приема, че предявеното от банката вземане в размер 300 089,35 лв. – изискуема и непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 334/2006г. и анекси към него, по които договор длъжникът - „Б.“ АД се е задължил солидарно, като поръчител наред с кредитополучателя „3 Р П.“ АД, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 14.09.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане е доказано в своето основание и размер. Това важи и по отношение на останалите вземания, които банката е предявила, като в подкрепа пораждането на същите са представени редица писмени доказателства : преводни нареждания за извършени кредитни преводи и плащане към бюджета, описи по процедура за подновяване на застрахователни полици по обезпечение на кредитни продукти на малки, средни и корпоративни клиенти на банката, застрахователни полици защитено имущество и пр. Относно актуалния вид и размер на вземанията, с които кредитора - „Б.П.Б.“ АД се легитимира за носител трябва да се съобрази постъпилото от него уведомление от 04.01.2018 г., с което известява съдът по несъстоятелността, че дългът на основния негов длъжник - „3 Р П.“ АД е бил редуциран, предвид успешно проведено индивидуално изпълнение спрямо същия, което е довело и до промяна в актуалния размер на вземанията на банката по договора за инвестиционен кредит № 334 от 09.08.2006 г., в това число и параметрите на задължението на солидарния длъжник - „Б.“ АД, като актуалните размери на вземанията са следните : главница – 0,01 евро, законна лихва - 65 065,42 евро; разноски за застрахователни полици – 563,00 евро; и разноски по подновяване на ипотека – 1483,75 евро. Предвид изложеното съдът по несъстоятелността, счита, че възражението на банката следва да бъде уважено именно в тези предели на дължимите от солидарния длъжник - „Б.“ АД парични суми, като всички посочени вземания следва да е примат при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.