Определение № 1438 от 01.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.а

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500606 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Уни Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. Б****, представлявано от управителя Г. Н. С. против определение № 109/21.02.2023г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 20232160100010, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател оспорва извода на районния съд, че липсва правен интерес от търсената защита, тъй като неговият наемодател е предявил срещу ответника по делото иск с правно основание чл.75 от ЗС. Дружеството твърди, че този извод не намира опора в закона, тъй като: 1) дружеството предявява осъдителен иск с правно основание чл.76 от ЗС, при който правният интерес винаги е налице. С решението по този иск съдът установява със сила на присъдено нещо дали дружеството държи имота; дали това държание е отнето насилствено или по скрит начин, съответно ще разпореди или не връщане на държането; 2) правото на защита по реда на чл.76 от ЗС е предоставено както на владелеца, който владее вещта лично или чрез другиго, така и на държателя, който упражнява фактическата власт върху вещта, без да я свои. Правото на защита е предоставено и на двамата субекти, които могат или чрез които може да се упражнява фактически съдържанието на правомощието владение върху една вещ. Техните права не са конкуриращи се или взаимно изключващи се.

Разпоредбата на чл.76 от ЗС дава защита на фактическата власт както на владелеца, така и на държателя, поради което липсва основание техните права да се поставят в конкуренция и да се ограничават. След като правата на владелеца и държателя не се конкурират или изключват взаимно, няма пречка всеки един от тях да предяви иск по чл.76 от ЗС, тъй като правата на единия не произтичат от правата на другия. В подкрепа на твърденията си, частният жалбоподател се позовава на решение № 7916/15.11.2015г. на СГС по гр. д. № 8344/2015г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 115/12.03.2016г., постановено от ВКС, ІІ ГО по гр. д. № 536/2016г.; 3) в производството по чл.75 от ЗС и в това по чл.76 от ЗС съдът проверява факта на владението и на нарушаването му, но резултатът от тези производства може да е различен, тъй като основанието и предмета на доказване са различни. Жалбоподателят подчертава, че има правен интерес да търси защита на държането по реда на чл.76 от ЗС, независимо от факта, че владелецът е предявил иск по чл.75 от ЗС, тъй като от възстановяването на нарушеното владение не следва непременно предаване на държането.

1

„Уни Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД иска от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и да върне делото на същия за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна – Н. Г. Г. подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът твърди, че искът по чл.75 от ЗС и този по чл.76 от ЗС се основават на едни и същи правопораждащи факти – владение и отнемането му, поради което изводът на районния съд за недопустимост на втория иск е правилен и обоснован. Г. подчертава, че лицето К.Д. не е владелец на процесния имот, поради което не може да предаде държането му на трето лице – наемател. Според ответника, правото на владелеца да предяви иск по чл.75 от ЗС поглъща правото на държателя по чл.75 от ЗС. Н. Г. заявява, че решение № 7916/15.11.2015г., на което се позовава частния жалбоподател не е относимо към процесния казус. Ответникът подчертава, че искът по чл.76 от ЗС е недопустим и на други основания, които са описани подробно в отговора на исковата молба – нищожен договор за наем поради противоречие със закона и добрите нрави, неспазване на предвидената от закона форма и липса на предмет. Г. допълва, че владението на имота му е предадено на 21.01.2021г., а не както се твърди в исковата молба – на 05.10.2022г.

Ответната страна иска от въззивната инстанция да потвърди определението на Районен съд – Поморие и да й присъди извършените съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

„Уни Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД предявява иск с правно основание чл.76 от ЗС, вр. чл.356 и сл. от ГПК против Н. Г. Г.. Ищецът твърди, че на 05.05.2022г. е сключил договор за наем с К.Д. Д. за ползването на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Поморие с площ от 2 019 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – за друг вид курортно - рекреационен обект със срок на действие – 5 години. Дружеството - ищец заявява, че е държало имота без прекъсване и необезпокоявано в периода от 05.05.2022г. до 05.10.2022г. На последната дата, около 9,30 часа, бащата на ответната страна е разпоредил да се премахне оградата на имота и да се монтира нова. За инцидента е подаден сигнал в РПУ – Поморие, което е извършило съответните процесуални действия по НПК. Ищецът твърди, че в резултат на тези действия, е лишен от държането на имота, което го мотивира да предяви иск по чл.76 от ЗС за нарушено държане и да иска налагане на санкция по реда на 360 от ГПК. Дружеството подчертава, че за иска по чл.76 от ЗС е без правно значение обстоятелството дали извършителят на действията притежава вещно право върху имота и дали притежава строителни книжа за премахване на оградата.

В отговор на исковата молба, Н. Г. Г. оспорва допустимостта и основателността на иска. Ответникът твърди, че притежава право на собственост върху процесния недвижим имот (нотариален акт № ****/29.01.2021г. на нотариус Х.Р.) и договорът за наем, сключен между К.Д. и ищеца е фиктивен. Г. въвежда възражение за нищожност на този договор поради липса на предмет, противоречие със закона (в частност с чл.4а, ал.1 от ЗСПЗЗ) и с добрите нрави. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба за държане на имота от ищеца в периода от 05.05.2022г. до 05.10.2022г. и за отнемането му към последната дата. Г. подчертава, че е придобил имота на 29.01.2021г. и на тази дата му е предадено владението.

В допълнение към това, ответникът излага подробни съображения за неоснователност на иска. В отговора е инкорпорирано искане за спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 751/2022г. по описа на Районен съд – Поморие. В подкрепа на искането, ответникът твърди и представя доказателства за предмета на спора по второто дело, както следва: предявен е иск от К.Д. Д. с правно основание чл.75 от ЗС против Н. Г. Г. и Г. Г.. Ищецът твърди, че владее ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Поморие от 2005г. до 05.10.2022г., когато му е отнето владението чрез самоуправни действия. Ищецът иска да се осъдят ответниците да му предадат владението на недвижимия имот. Ответните страни оспорват иска.

2

С определение № 109/21.02.2023г. Районен съд – Поморие прекратява производството по гр. д. № 10/2023г. За да постанови това определение, съдът приема, че ищецът няма правен интерес от търсената защита, защото такава ще бъде предоставена на владелеца – наемодател по гр. д. № 751/2022г. В допълнение към това, съдът подчертава, че фактите, които подлежат на доказване по двата иска (по чл.75 от ЗС и по чл.76 от ЗС) са едни и същи - владение и нарушаването му, но когато са предявени едновременно, вторият се явява недопустим.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Защитата на нарушено владение като фактическо състояние се осъществява по исков ред чрез посесорните искове по чл.75 и чл.76 от ЗС. С първия иск се дава защита на владението върху недвижим имот, което е продължило повече от шест месеца. С втория иск може да се защитава както владението, така и държането на недвижим имот без значение колко време е продължило фактическото състояние. Достатъчно е тези факти да бъдат установени към момента на нарушението по скрит или насилствен начин. Без правно значение за защитата по чл.75 от ЗС и чл.76 от ЗС е основанието, на което почива владението или държането, дали това основанието е правомерно или не и дали владението е добросъвестно или недобросъвестно.

Производството по защита и възстановяване на нарушено владение е регламентирано в чл.356 – чл.361 от ГПК. В това производство, съдът проверява само факта на владението и на нарушението му. Условията за допустимост на посесорните искове са общите такива и отрицателната процесуална предпоставка, въведена в чл.359 от ГПК, а именно лицето, което е предявило владелчески иск, да не е предявило иск за собственост върху същия имот срещу същия ответник. Други ограничения относно правото на иск по чл.75 от ЗС и чл.76 от ЗС законът не предвижда. Въпросът за допустимостта на владелческите искове при предявен отрицателен или положителен установителен иск за собственост е разгледан в определение № 119/11.07.2017г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по ч. гр. д. № 2233/2017г. В това определение, ВКС приема, че единствената пречка пред защитата на нарушено владение е предявеният едновременно с това ревандикационен иск по чл.108 от ГПК, защото само при него ищецът получава и фактическата власт върху имота, което не се постига с установителните искове. По аргумент от това определение следва, не съществува пречка владелецът, чието владение е нарушено да се брани с иск по чл.75 от ЗС, а държателят, чието държане е отнето да търси защита по реда на чл.76 от ЗС. Процесуална пречка съществува само за едновременна висящност на владелчески и ревандикационен иск, но не и за владелческите искове по чл.75 от ЗС и по чл.76 от ЗС. Действително, фактите, които съдът трябва да установи в двете производства са идентични, но обемът на търсената защита е различен за всеки от отделните исковете. Поради това, не може да се отрече правния интерес на държателя от търсената по реда на чл.76 от ЗС защита. Дали са налице основанията за предоставяне на такава защита, е въпрос по съществото на спора.

По изложените съображения, частната жалба на „Уни Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД е основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на определението за прекратяване и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 109/21.02.2023г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 20232160100010.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4