Решение № 770 от 07.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

П. Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603830 по описа за 2022 година Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С ПРИСЪДА, № 20011486, постановена на 08.02.2022 година, Софийски районен съд е признал подсъдимата А. Л. Д. за невиновна в това, че на 23.02.2009 година, в град София, клон "Централен" на Търговска банка „И.“ АД, в качеството на длъжностно лице – Директор на Дирекция „Администрация” на Търговска банка „И.“ АД Централно управление, назначена с Допълнително споразумение № ДС -161 / 20.12.2006 г., към Трудов договор № ТД-338 / 18.12.1998 г., като подбудител в съучастие, с П.

Т. М., действащ като извършител, умишлено е склонила последния, в качеството му на длъжностно лице - „Главен счетоводител” на клон "Централен" на Търговска банка „И.“ АД, назначен с Трудов договор № ТД – 056 / 14.11.2005 г., чрез даване на наставления и разпореждания да нареди и извърши превод по банкова сметка № **** с титуляр Т.П. М., да присвои чужди пари, собственост на Търговска банка „И.“ АД, в интерес на Т.П. М. сумата в размер на 25 300, 00 /двадесет и пет хиляди и триста/ евро, с левова равностойност от 49 482,50 /четиридесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, находящи се по банкова сметка IBAN BG78 ****], сметка № ****, с титуляр Е.П. Н.А, връчени в това му качество да ги управлява, като за улесняване на присвояването П. Т. М., е извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно по чл. 311, ал.1 от НК (като длъжностно лице - главен счетоводител на клон "Централен" на Търговска банка „И.“ АД, назначен с трудов договор № ТД - 056 14.11.2005 г., в кръга на службата си съставил официален документ - Банков мемориален ордер № D00968/ 23.02.2009 г., в който удостоверява невярното обстоятелство, че титулярът на банковата 1 сметка в Търговска банка [фирма] с номер [банкова сметка] – Е.П. Н.а е наредила получените от нея от Търговската банка заемни средства в размер на 25 300 евро да бъдат прехвърлени по сметката на Т.П. М. в Търговска банка „И.“ АД № ****, като длъжностното присвояване е в големи размери, като я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК.

Със същата присъда, Софийски районен съд признал подсъдимия П. Т.

М. за виновен в това, че на 23.02.2009 г., в град София, клон "Централен" на Търговска банка „И.“ АД, в качеството му на длъжностно лице – „Главен счетоводител” на клон "Централен" на Търговска банка „И.“ АД, назначен с Трудов договор № ТД – 056 / 14.11.2005 г., присвоил чужди пари, собственост на Търговска банка „И.“ АД - сумата в размер на 25 300, 00 /двадесет и пет хиляди и триста/ евро, с левова равностойност на 49 482,50 /четиридесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, находящи се по банкова сметка IBAN [банкова сметка], сметка № ****, с титуляр Е.П. Н.а, връчени в това му качество да ги управлява, като за улесняване на присвояването е извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по от НК (като длъжностно лице - главен счетоводител на клон "Централен" на Търговска банка „И.“ АД, назначен с трудов договор № ТД - 056 14.11.2005 г., в кръга на службата си съставил официален документ - Банков мемориален ордер № D00968 / 23.02.2009 г., в който удостоверява невярното обстоятелство, че титулярът на банковата сметка в Търговска банка „И.“ АД с номер [банкова сметка] – Е.П. Н.а е наредила получените от нея от Търговска банка „И.“ АД заемни средства в размер на 25 300 евро да бъдат прехвърлени по сметката на Т.П. М. в Търговска банка „И.“ АД № ****), като длъжностното присвояване е в големи размери и е извършено в интерес на Т.П. М. – гореизложеното представляващо престъпление по чл. 202, ал. 2, т.

1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, пр. 1 от НК.

Първоинстанционният съд, на основание чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т.

1, вр. чл. 201, пр. 1, вр. чл.54 от НК, го осъдил, налагайки му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 202, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, съдът лишил подсъдимия М. от право да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява професия или дейност, свързани с финансовосчетоводна отчетност за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в законна сила.

Съдът признал подсъдимия П. Т. М. за невиновен по тази част от обвинението, според която е осъществил горепосоченото деяние в съучастие като извършител с А. Л. Д. в качеството й на подбудител и съответно го е оправдал по правната квалификация по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определил спрямо подсъдимия П. Т. М. едно общо най-тежко наказание измежду горното и наказанието, наложено по присъда по НОХД № 5525/14 г. по описа на Софийски градски съд (влязла в законна сила на 04.07.2018 г.), а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да се изтърпи 2 при първоначален общ режим, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към така определеното общо наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1 т. 6 от НК да упражнява професията „счетоводител“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ, наложено по НОХД № 5525/14 г. по описа на СГС.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е приспаднал от така определеното общо наказание времето, което П. Т. М. вече е търпял наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 5525/14 г. по описа на СГС, както и отделно е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по посоченото дело.

В заключителната част, съдът е осъдил М. на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати направените по делото разноски в общ размер на 220,08 лева, от които 100 лева по сметка на Софийски районен съд и 120,08 лева по сметка на СДВР, както и по 5 лева – държавна такса за издаване на два броя изпълнителни листа.

Недоволен от присъдата в осъдителната й част е останал подсъдимият П. Т. М.. В жалбата са релевирани доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за неправилност и несправедливост на същата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, както и намаляване на размера на наложеното наказание. По отношение на оплакването „незаконосъобразност“, два са основните аргументи на защитата. Първият е в насока липса на реално осъществено присвоително действие, доколкото няма отчуждаване на средства на „пострадалата“ Е. Н.а, а единствено прехвърляне от една сметка в банка „И.“ АД в друга сметка и доколкото средствата са били собственост не на Н.а, а на същата банка, то липсва този обективен елемент от състава на престъплението по чл.201 НК. Вторият аргумент за незаконосъобразност е основан на твърдението, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл.

205 НК, като по този начин М. е бил лишен от ползата на привилигирования състав.

Присъдата не е атакувана в оправдателната й част.

В съдебно заседание Софийска градска прокуратура чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Пледира се за потвърждаване на присъдата на Софийски районен съд.

Защитникът на подсъдимия М. поддържа въззивната жалба и иска постановяване на оправдателна присъда. Доводите, които процесуалният представител е развил подробно в допълнението към въззивната жалба доразви и в откритото съдебно заседание пред Софийски градски съд.

Подсъдимият П. Т. М. подкрепя становището на защитника си и твърди, че е невинен и иска оправдателна присъда.

Подсъдимата А. Л., лично и чрез процесуалният й представител предлага на съда да уважи въззивната жалба на Т..

Граждански иск до началото на съдебното следствие пред първата инстанция не е предявен, съответно няма конституирани граждански ищец и частен обвинител.

3

Софийски градски съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК.

Разгледана „по същество“, въззивната жалба е неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от Софийски районен съд.

По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за казуса.

Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в неговата логическа съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото по същество.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивния съд:

ПО ФАКТИТЕ:

Към датата 23.02.2009 г. и считано от 01.12.2006 г. подсъдимата А. Л. Д. изпълнявала функциите на директор на Дирекция „Администрация“ в Централното управление на ТБ „И.“ АД в град София, по силата на сключен с търговската банка трудов договор № ТД- 338/18.12.1998 г. и допълнително споразумение към него с № ДС- 161/20.12.2006 г.

Съобразно длъжностната си характеристика тя била натоварена да ръководи, организира и контролира дейността на дирекцията и да отговаря за спазването на действащите вътрешно банкови нормативни актове. Тази подсъдима се ползвала със статута на личен асистент и приближена на председателя на Надзорния съвет на банката, в лицето на св. П.С.. Д. нямала парола за достъп до счетоводната информационна система на банката и нямала правомощия по нареждане извършването на банкови операции.

Към същата дата - 23.02.2009 г. подсъдимият П. Т. М. изпълнявал функциите на главен счетоводител на клон „Централен“ на банката, по силата на сключен с ТБ „И.“ АД трудов договор № ТД- 056/14.11.2005 г. В служебните му задължения влизали правомощията да организира, ръководи, контролира и отговаря за счетоводната отчетност в клона, да осъществява финансов контрол по законосъобразността на извършваните банкови операции и счетоводната отчетност. Подсъдимият имал също задължението да организира и осъществява контрол по оформянето на първичните счетоводни документи, да следи касовата дейност на клона, да организира извършването на внезапни и ежемесечни регулярни проверки на касите, да упражнява контрол върху счетоводната отчетност на офисите и филиалите на банката. По повод на службата си същият имал пълен достъп до счетоводната информационна система на банката – „ПП Д.**“ и посредством личната си парола имал възможност да извършва прехвърляне на парични суми по сметки на клиенти на банката.

4

Отново към посочената дата 23.02.2009 година свидетелката Е. Н.а била титуляр по разплащателна банкова сметка, със счетоводна сметка № **** в ТБ „И.“ АД, в която били депозирани заемни парични средства от банката под формата на „овърдрафт“. Същата била в близки приятелски отношения с подсъдимата Д., поради което разбрала за строителството на жилищна сграда в кв. Бояна, започнало през 2008 г. Строителството се осъществявало от търговското дружество „Б.И.Г.“ ООД, чийто съдружник и един от двамата управители бил свидетелят С.П.. Строежът се финансирал изцяло с кредити от ТБ „И.“ АД на стойност от 2 250 000 евро по силата на договор за инвестиционен кредит в евро № 025-8103-В/30.06.2008 г., сключен между ТБ „И.“ АД, в качеството на кредитодател, от една страна, и „Б.И.Г.“ ООД, в качеството на кредитополучател, от друга. Свидетелят П. останал с впечатлението, че реалния възложител била подсъдимата Д., тъй като в действителност крупен кредитополучател била нейната дъщеря Л.Й.. Бил налице сключен договор за изпълнение на довършителни строително монтажни работи от 18.04.2008 г. между възложителя Л.Б.Й., чрез пълномощника си А. Д., и „Б.И.Г.“ ООД. Връзката между Д. и строителя се осъществявала чрез свидетелката Т.К. – по същото време ръководител инвестиции в банката и едновременно с това оценител. Последната свързала св. П. с двамата подсъдим. В качеството си на оценител св. К. установила, че новостроящата се сграда имала акт 14 и трябвало да се отпуснат нови средства и да се осъществи нова оценка. Строящата се сграда, според св. К., била „пародия на строителството“, поради което шеговито била наричана от служителите в банката „национален обект“. В този обект имало 23 апартамента, 15 от които били закупени от служители на банката посредством кредити от ТБ „И.“ АД. Сред закупилите жилища били и двамата подсъдими и св. Е. Н.а.