Определение № 36 от 25.01.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. гр. Добрич, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Хараламбиева като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Частно наказателно дело № 20243200200001 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по чл. 243, ал. 4-6 от НПК

Образувано е по жалба от А. И. А. с ЕГН ********** срещу Постановление от 27.11.2023г. на Окръжна прокуратура-Д., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1/2017г. по описа на ОСлО при ОП-гр.Д., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

С депозираната жалба се сочи, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяна на постановлението и връщане делото на прокурора за продължаване на разследването.

Жалбата срещу постановлението е подадена в срок от легитимирано лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК и е допустима.

Досъдебно производство №1/2017г. по описа на ОСлС при ОП-гр.Д. е образувано на 18.01.2017г. срещу неизвестен извършител за това, че на ***. в гр.Д. причинил *** на И.А.

Е. с ЕГН ********** поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Атакуваното постановление за прекратяване е трето по ред след съдебна отмяна на предходните постановления за прекратяване на прокурора. С обжалваното постановление прокурорът е прекратил досъдебното производство, като приел ,че липсва осъществено престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Обжалваното прокурорско постановление не отговаря на предписанията, визирани в нормата на чл. 199, ал. 2 от НПК, задължаваща прокурора да мотивира акта, който постановява. Тази разпоредба е с характер на императивно предписание, указващо начина на представяне на правната позиция на прокурора, като държавно властническо изявление.

Едно от задължителните изисквания, очертани с тази разпоредба към формата и 1 съдържанието на прокурорските актове, е това за мотивираност на същите.

Формално прокурорът изготвяйки постановлението е изложил мотиви, но те са изцяло в разрез със законовите регламентации. Очевидно се налага да се обърне внимание, че собственият стил и последователност в изготвянето на мотивите към всеки акт не трябва да се отклонява от утвърдената структура: фактическа обстановка, доказателства, правни изводи. Съдържащите се в обжалваното постановление мотиви, съдът прецени, че са изцяло дискредитирани. Не може да не направи впечатление, че в преобладаващата си част проверявания прокурорски акт дословно възпроизвежда изложението в постановлението за прекратяване на наказателното производство от 10.07.2019г.

Двете прокурорски постановления са напълно идентични и съвпадащи по съдържание в по-голямата си част, като при това е налице не само буквално съвпадение, а също и еднаквост в лексиката, в последователността на изложението и хронологията на описанието. Установената идентичност в текстовото съдържание на двете прокурорски постановления води до единствен извод, че текстът от постановлението от 10.07.2019г. механично е бил пренесен в мотивите на атакувания акт. Подобен подход, съставлява недопустимо и грубо незаконосъобразие, което пък е обусловило липса на собствена обосновка от страна на решаващия прокурор, водеща до невъзможност да се провери вътрешното му убеждение.

Извън гореизложеното постановлението за прекратяване не съдържа дължимия и обстоен анализ и оценка на доказателствената съвкупност. При съставяне на постановление за прекратяване прокурорът следва да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички приети по делото и възможни за събиране по реда на НПК доказателства. В случая прокурорът декларативно е изброил събраните по делото доказателства, като е акцентирал върху съдържанието на изготвените съдебно-медицински експертизи, без обаче да ги обсъди и анализира, без да посочи кое експертно изследване и кой експертен извод от изготвените по делото няколко експертизи споделя. С оглед конкретиката на казуса и специфичния предмет на доказване по делото от изключително значение за изясняване на обективната истина са именно заключенията по изготвените съдебно-медицински експертизи.

Механичното пренасяне на експертните съждения /посредством цитати от отговорите на постановените на експертите въпроси/ в прокурорския акт, без да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност, без да е изложено становище кои факти се приемат за безспорно установени и кои не въз основа на тези експертни заключения, в крайна сметка е обусловило неяснота относно авторството на обективираните в постановлението изводи – дали това са съждения на вещите лица или пък са изводи на прокурора. От друга страна наличието на няколко експертни заключения и множество свидетелски показания, задължително изисква прокурорът да изложи съображения кои от тях приема и защо, както и да аргументира и причините, поради които не кредитира някои от тях. В крайна сметка липсата на подобен анализ в проверяваното постановление се явява пречка да се проследи вътрешното убеждение на представителя на държавното обвинение при формиране на крайния извод.

Ето защо и на плоскостта на незаконосъобразната процесуална дейност на прокурора по изготвянето на прекратителното постановление като абсолютно декларативен и 2 немотивиран се оказва извода за липсата на обективна съставомерност за осъществено престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Разпоредбата на чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК неминуемо сочи, че съдът в това производство не решава въпроса за прекратяването, а единствено упражнява последващ контрол върху неговата обоснованост и законосъобразност. Нещо повече, съдът не може да извърши собствен различен анализ на събраната доказателствена маса, да реши въпросите по обжалването, а още по-малко пък да замести прокурора в тази дейност, когото в прокурорския акт липсва анализ на доказателствата и следващите от това правни изводи. В този смисъл са и залегналите в Решение № 60 от 25.02.2003г. на ВКС по н.д. № 703/2002г. , І н.о. постановки. Ето защо и с оглед допуснатото процесуално нарушение при изготвянето на постановлението за прекратяване, в разрез с предписанията на чл. 199, ал.2 от НПК – да съдържа мотиви, се обсновава необходимост същото да бъде цялостно отменено, а делото да бъде върнато на прокурора за изготвяне на ново постановление.

За изчерпателност на изложението съдът намира за нужно да спомене, че в атакуваното постановление не са коментирани и разпоредбите на материалния закон, съответните медицински стандарти, протоколи и др., свързани със своевременната, достатъчна, качествена и адекватна доболнична и болнична медицинска помощ. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика нормата на чл.

123, ал. 1 от НК е бланкетна и съдържанието й следва да се запълни с конкретни правила от други актове, регламентиращи задълженията, предмет на обвинението. Макар и по делото да няма привлечено в качеството на обвиняем лице, то прокурорът е задължен да обсъди в акта си по същество наличието или не на обстоятелства, обосноваващи възприетата от него теза.

Коментар на относимата правна регламентация в проверяваното постановление отсъства.

С оглед горното и като намери, че обжалваният прокурорски акт от една страна е необоснован, а от друга – страда от процесуална незаконосъобразност, и на основание чл.

243, ал. 6, т. 3 от НПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 27.11.2023г. на Окръжна прокуратура-гр.Д., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1/2017г. по описа на ОСлО при ОП-гр.Д., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура–гр.Д. за продължаване на разследването и прилагане на закона съгласно дадените по-горе указания.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и ДОП пред Апелативен съд –гр.В..

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________

3