Решение № 337 от 04.06.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. В., 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20261420100395 по описа за 2026 година

Т. К. М. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”М.”,** е предявила искове против “К.“ЕАД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.С. район Т. бул.“В.“№** БЦ “Б.“,и “А.Т.“ЕООД, ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.С. район Т. бул.“В.“№** БЦ “Б.“.Ищцата поддържа на самостоятелно основание три въведени твърдения за нищожност на договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство:

-противоречие със закона - чл.11 ал.1 т.т.10 и 11 и чл.19 ал.1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП; заобикаляне на закона – чл. 19 ал.4 от ЗПК и -накърняване на добрите нрави.

Съдът приема,че е сезиран с три отделни иска – по чл.26 ал.1 предл.1 от 6 ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП,чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД и чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата,на които се позовава ищецът в исковата молба.Ето защо,след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда,то именно съдът,разглеждащ спора,извършва и преценка за съотношението,в което се намират помежду си съединените искове,като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване/в този смисъл са и решение №527/21.06.2010 г. по гр. дело №1363/2009 г. на ВКС,IV г.о. и решение №97/08.02.2013 г. по т. дело №196/2011 г. на ВКС,I т.о.,както и др./.Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка е налице задължителна съдебна практика,според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от 1 ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките,а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба/в този смисъл са: решение №97/08.02.2013 г. по т. дело №196/2011 г. на ВКС,I т.о., решение №106/01.03.2011 г. по гр. дело №1460/2009 г. на ВКС,IV г.о.,решение №199/12.07.2016 г. по гр. дело №583/ 2016 г. на ВКС,IV г.о.,както и др./,настоящият съд приема,че е сезиран с главен иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД,а в условията на евентуалност с искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД и чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

От ищеца против “К.“ЕАД,ЕИК **,са предявени следните искове: 1. иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона - чл.11 ал.1 т.т.10 и 11 и чл. от 19 ал. 1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.В условията на евентуалност: 2. иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит поради заобикаляне на закона - чл.19 ал.4 от ЗПК;3. иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит поради накърняване на добрите нрави. В условията на евентуалност: иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на чл.4 и 7 чл.12 от раздел три и чл.4 от раздел четири от Общите условия за предоставяне на кредити на ответника. По иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже,че сключеният между страните договор за потребителски кредит противоречи на закона – чл.11 ал.1 т.т.10 и 11 и чл.19 ал.1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.По иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,че сключеният между страните договор за потребителски кредит заобикаля законовата разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.По иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,че сключеният между страните договор за потребителски кредит накърнява на добрите нрави.По иска с правно основание чл.26 ал.1,предл.1 от ЗЗД,в тежест на ищеца е да докаже,че разпоредби от ОУ противоречат на закона.

От ищеца против “К.“ЕАД,ЕИК ** иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.1,с който ищеца иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 431.35 евро/равностойността на 843.30 лв./ недължимо платена сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска-13.01.2026г. до окончателното изплащане. Като ищеца следва да докаже законовите предпоставки за този иск, респективно размера на твърдяната надвнесена сума.

От ищеца против “А.Т.“ЕООД,ЕИК **,са предявени следните искове: 1. иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство поради противоречието му със закона и неравноправност – с чл.143 от ЗЗП.В 2 условията на евентуалност: 2. иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство поради накърняване на добрите нрави. По иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в тежест на ищецът е да докаже,че сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство противоречи на закона.По иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД,в тежест на ищецът е да докаже,че сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство накърнява на добрите нрави.

В исковата молба се твърди,че на 18.01.2021 г. ищцата е сключила с първия ответник договор за потребителски кредит №** ,за сума в общ размер на 4055.09лв. и за срок от 24 месеца.Във връзка с договора на същата дата ищецът бил сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник,по силата на който вторият ответник се бил задължил да сключи договор за поръчителство с първия ответник,по силата на който да отговаря пред него солидарно с ищеца за изпълнението на всичките му задължения. Възнаграждението на поръчителя е 186.54 лв. на месец за срока на договора. Ищецът намира,че и двата сключени договора са нищожни,по следните съображения : В договора за кредит била налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти.Заплащането на възнаграждението към поръчителя не е било включено в ГПР, а ако е било включено,ГПР е щял да надвиши посочения в приложение 1 към договора ГПР,както и максимално допустимия.Възнаграждението за поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР,защото договорът за кредит и договорът за поръчителство са били свързани,тъй като двете дружества са имали един и същи собственик,а събирането на възнаграждението за поръчителя е било възложено на кредитора по заемния договор.Визираното обезпечение е непосилно за кредитополучателя или ако е заявил кредит без обезпечение,то доколкото се касае за „бързи кредити” разглеждането ме вече в 14 дневен срок от подаването на практика обуславя сключването на договор за предоставяне на поръчителство в задължително условие за предоставяне на кредита,т.е налице е неравно третиране на потребители и др. съображения подробно изложени в исковата молба.След като договорът са кредит е нищожен на горните основания,то и свързаният с него акцесорен договор за поръчителство също е нищожен.

Отделно,договорът за поръчителство бил сключен в нарушение на чл.143 от ЗЗП,като уговорката за сключването му била във вреда на потребителя,не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца.Сключването на договора за поръчителство било условие,благоприятстващо отпускането на кредита, което водело до възлагане на допълнителни разноски за потребителя.Възнаграждението за поръчителя представлявало скрита лихва,която не е била включена в размера на ГПР и по този начин се заобикалял чл.19 от ЗПК и се нарушавали добрите нрави. Посоченият 3 в договора ГПР очевидно не отговарял на реалния размер,който би се получил,ако всички възнаградителни плащания биха били включени при изчисляването му.ГЛП и ГПР по заема са били посочени само като абсолютни стойности.Липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР/кои компоненти са включени в него и как се формира/.Липсвало посочване на взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР.Били посочени лихвен процент и годишно оскъпяване на заема,но не било ясно как тези стойности се съотнасяли към ГПР. Параметрите на договора противоречали на добрите нрави,клаузите били неравноправни,налице била нееквивалентност на престациите. При всички тези съображения,целият договор за кредит бил нищожен и се дължало плащане само на чистата стойност на кредита главницата,не и на лихвата. Намира още,че била налице нееквивалентност на престациите по договора,което противоречало на добрите нрави.Липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора,както и неконкретизирането на начина на формиране на ГПР и ГЛП,водели до неравноправност на клаузите по чл.143 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП,същите били нищожни.След като договорът за кредит бил нищожен,нищожен бил и договорът за поръчителство. Иска се постановяване на решение,с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за потребителски кредит,поради противоречие със ЗЗД,ЗЗП и ЗПК,поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.В условията на евентуалност-да бъде прогласена нищожността на чл.4 и чл.12 от раздел три и чл.4 от раздел четири от Общите условия за предоставяне на кредити на първия ответник. Иска се и прогласяване нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори и от двамата ответници,с които отговори се оспорват исковете и по основание,и по размер. Първият ответник не оспорва,че между него и ищеца е бил сключен договор за потребителски кредит,както и че между ищеца и втория ответник е бил сключен договор за поръчителство.Не оспорва и че ищецът е усвоил заемната сума и,че е върнал суми.Оспорва твърденията,че договорът за кредит е нарушавал изискванията на ЗПК и бил нищожен.Договорът съдържал погасителен план с посочен фиксиран лихвен процент.

Погасителният план имал изискуемото се по ЗПК съдържание, с посочени брой на погасителни вноски,размер на всяка една от тях,от какви компоненти е съставена части от главницата и от договорната лихва,както и съдържал информация за ГПР и обща сума,дължима от потребителя.Също така,в приложение 1,представляващо неразделна част от договора,бил посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му,посочени са били и броят,размерът и датите на плащане на погасителните вноски,като в табличен вид е бил представен и размерът на компонентите на вноската - главница и възнаградителна лихва.Оспорва,че за ищеца е било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство с 4 другия ответник.Съгласно раздел III чл.12 от ОУ,кредитополучателят имал право,но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете 3 обезпечения,които ответникът като кредитодател приемал били посочени в цитираната разпоредба и те са били 1. банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и 2. предоставяне на поръчител. Кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение, като в този случай ответникът щял да разгледа заявлението му,да направи оценка на кредитоспособността му и да прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин и не са били два отделни кредитни продукта,не са били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.Договорът за предоставяне на поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД.По силата на този договор,вторият ответник се задължавал да извърши за сметка на ищеца възложените от него действия,а именно: да отговаря пред кредитора солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит,както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в полза на втория ответник, първият ответник не бил страна по договора между ищеца и втория ответник.Оспорва още,че договорът за потребителски кредит бил нищожен на сключването на договора за предоставяне на поръчителство бил задължително условие за получаване на кредит.На следващо място,към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, ответникът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство,за да го включи в