Решение № 614 от 27.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Варна, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110200537 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.Образувано е по жалба на Е.

С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Дончо *****“ *"*** чрез адв.

Е. И. Ф.- ВАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. ********** против НП № 250819-005117/15.12.2025 г. издадено от ********** ОД МВР, Сектор „Пътна полиция“, с което са му наложени наказания:

1. „Глоба" в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 181, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП

2. „ Глоба“ в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 183, ал.4, т.14, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

3. „Глоба“ в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.

4. „Глоба“ в размер на 15.34 евро (30 лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изложената в акта и НП фактическа обстановка не отговаря на действителното правно положение, поради което се моли за неговата цялостна отмяна.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Е. Ф.- ВАК, която поддържа жалбата, счита че фактическата обстановка не била правилно възприета от полицейските служители, както и че неправилно са установили виновното поведение на Е.

С. Д.. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки, като по същество пледира за 1 неоснователност на жалбата, а процесното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния закон.

Моли същото да бъде потвърдено, като такова. Моли за присъждане на ю.к. възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2025г., около 15:51ч. в град Варна, ж.к. „Кайсиева градина“ до блок №261 полицейските служители- М. и св. В. (*******) изпълнявайки служебните си задължения забелязали, че въззивникът управлявайки л.а.

„Шкода“, с рег. *********** не спрял на „Т-образно“ кръстовище със знак Б2, което довело до спиране на водача на лекия автомобил и извършване на проверка от страна на полицейските служители. При приближаване на автомобила последните забелязали, че водача не използвал обезопасителен колан и не им представил СУМПС. Била извършена проверка, чрез ЕГН на възз. Д. и било установено, че управлявания от него автомобил е без Годишен технически преглед / ГТП/.

В последствие служителят от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРВарна, ангажирал отговорността на жалбоподателя за допуснато нарушение, като съставил на Е. Д. АУАН, серия GA №4799672 за съответните нарушения по ЗДвП. АУАН бил подписан от Д.. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Било съставено атакуваното НП № 25-0819-005117/15.12.2025г.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на ******* и наложил на Е. Д., административни наказания „Глоба" в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 181, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.

147, ал.1 от ЗДвП.

„ Глоба“ в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 183, ал.4, т.14, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

„Глоба“ в размер на 51.13 евро (100 лева) на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на 1л. 137А, ал.1 от ЗДвП.

„Глоба“ в размер на 15.34 евро (30 лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан К. В. –полицейски инспектор, при с-р ПП-Варна и актосъставител на процесното НП. В показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си по време на проверката и потвърждава констатациите отразени в акта. Съдът изцяло кредитира неговите показания, като логични, последователни, безпристрастни, дадени от лице, което няма личен интерес от изхода на делото.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. В., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-извлечение 2 за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира разказа на разпитания свидетел, тъй като същият в синхрон със свеждащото се от писмените доказателства сочи факти и обстоятелства, очертаващи предмета на производството – време, място, вид на моторно превозно средство, лицето управлявало същото както и липсата, респективно представяне на документи при проверката.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от узнаване за издаденото НП. Съгласно приложената по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021г АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта и впоследствие издаденото въз основа на него НП е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършването им, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Поради това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Доказателствата по делото очертават водачът на превозното средствожалбоподателят да е управлявал същото, като към момента на извършване на проверката, той не е представил СУМПС, както и че управляваното превозно средство не е представено на годишен технически преглед. Нарушенията са на просто извършване и изпълнителното им деяние е концентрирано в липсата на активно поведение от страна на водача, изискуемо по закон. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е въвела задължение за водачите на превозни средства да представят СУМПС при проверка и управление на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да представят превозното средство на технически преглед.. В процесната хипотеза водачът не е изпълнил тези си задължения. Деянието е извършено виновно, като той е имал представи за липсата, както и представи, че следва да управлява моторно превозно средство и представи СУМПС, да представи 3 същото на технически преглед, като при проверка на контролните органи не е представил посочените документи. При тези представи е предприел управлението на лекия автомобил и е допуснал осъществяването на нарушението. Санкцията е определена съобразно въведеното в закона, явява се адекватна на нарушението и личността на нарушителя, поради което не следва да бъде редуцирана.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В посочената норма са изброени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна на участниците в движението – 1. съобразяване със сигнали на длъжностни лица упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, 2. съобразяване със светлинните сигнали, 3. съобразяване с пътните знаци и 4. съобразяване с пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано нарушението в АУАН и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на третото предложение – съобразяване с пътните знаци.

Съгласно глава девета от ППЗДвП пътните знаци имат следното предназначение: 1. предупредителни за опасност - група "А"; 2. с предписания за участниците в движението: а) група "Б" - относно предимството; б) група "В" - за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана; в) група "Г" със задължителни предписания; г) група "Д" - със специални предписания; 3. указателни: а) група "Е" - даващи допълнителна информация; б) група "Ж" за направления, посоки, обекти и др.; 4. допълнителни табели - група "Т".

В конкретния случай, се установи, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ Този знак задължава водачът да спре превозното средство точно преди кръстовището (на „Стоп“ линията или на ръба на платното за движение) и да пропусне всички движещи се по пътя с предимство. За разлика от знак Б1(„Пропусни движението“), тук спирането е абсолютно задължително, дори и да няма други коли на хоризонта.

Следователно, като не е спазил това задължение, като водач на МПС, жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътните знаци. Това му поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан, а тъй като нарушението е формално, то с 4 осъществяването на това му поведение, нарушението е било довършено от обективна страна.

Правилно е била определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 14 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание "глоба" в размер на 51.13 евро (100 лева). Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определянето му.

С НП на въззивника са били наложени наказания и за нарушения на нормите на чл. 137а, ал.1от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът е управлявал лек автомобил, който е бил оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от показанията на св. В., се установява, че въззивникът не е бил поставил предпазния си колан докато е управлявал автомобила.

Съдът приема административното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, визирано в НП за виновно осъществено, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по – горе, поради което НП следва да бъде потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение по отношение на описаното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, поради което НП следва да бъде потвърдено. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление по отношение на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съдът не констатира допуснати 5 процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити и по отношение на това нарушение.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

Разпечатката съдържа 41 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/632320d7-d761-411f-8af0-b45f8bd0206d