Решение № 213 от 11.06.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. гр.Велинград, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100212 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Предявени са от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Пловдив, бул. „Дунав" N 9, ет. 8. ап. 21 срещу Община Велинград, ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета К. Т. К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА , с които се иска да се признае за установено, спрямо ищеца, че ответника му дължи сума в размер на 10 068.46 лв. /десет хиляди и шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ - главница, съобразно Протокол № 18/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 329/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет гр. Пловдив с вх. № 640/11.07.2023г. правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производството по ч.гр.д. № 858/2015г. по описа на Районен съд Велинград, ведно със законната лихва за периода от 18.01.2024 год. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 29 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024год. по ЧГД № 53/2024г. по описа на Районен Съд - Велинград.

1

С исковата молба ищецът Б. излага, че е издадена Заповед за изпълнение № 29 на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г. по ч.гр.д. № 53/2024 год. по описа на Районен съд Велинград, срещу която е подадено възражение по чл. 415 ГПК и в срок се предявява настоящия иск. Излага, че по ч.гр.д. № 858/2015 г. на Районен съд Велинград ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92 00/389/04.02.2019 год. на К. Т. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград като възложител и Адвокат Г. Б. като изпълнител по ч.гр.д. № 858/2015 г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. С Протокол № 18 от 02.08.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр. Пловдив Решение № 329 от 02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. Пловдив приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 10 068.46 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр.д. № 858/2015 год. на Районен съд Велинград. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника, депозира отговор, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Признава, че е налице Пълномощно с изх.№ 92-00/389 от 04.02.2019 год. по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил ищеца в производството по ч.гр.д.№ 858/2015г. по описа на Районен съд Велинград. Поддържа, че действията на ищеца не са били в интерес на Община Велинград. Излага, че при 2 съобразяване на обстоятелството, че ищецът е регистриран по ЗДДС субект, то така определеното минимално дължимо възнаграждение следва да бъде увеличено с дължимия ДДС. Излага, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Релевира възражение за погасяване на иска по давност. Моли се при произнасянето съдът да вземе предвид Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз но дело С-438 от 2022г. по описа на Съда на Европейския съюз. С оглед на изложеното се моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже качеството си на пълномощник адвокат, осъществената правна помощ на ответника, изискуемост на вземането и размера на възнаграждението.

В тежест на ответника е да докаже, че погасил процесното задължение.

С определение № 331/11.04.2024 г., съдът е обявил за безспорно между страните, че е налице Пълномощно с изх.№ 92-00/389 от 04.02.2019 год., по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. със следните права: да представлява и защитава Община Велинград в производството по ч.гр.д.№ 858/2015г., по описа на Районен съд Велинград, че е постановено Решение № 329 от 02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр.

Пловдив, с което на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗА във вр. с чл.

2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Адвокатски съвет гр. Пловдив, е определил адвокатско възнаграждение в размер на 10 068.46 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство по ч.гр.д.№ 858/2015г. по описа на Районен съд Велинград. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени доказателства.

По силата на учредената представителна власт пълномощникът е депозирал молба вх. № 673/07.02.2019г. по ч. гр. д. 858/2015 г. на РС Велинград, с която е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 433/05.11.2015 г. и изпълнителен 3 лист от 05.11.2015 г. по ч. г. д. 858/2015 г. на РС Велинград в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София, като издадени в полза на неправосубектна страна. По молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане № 757/23.04.2019г. по ч. гр. д. 858/2015 г. на РС Велинград, с което я е оставил без разглеждане.

Ищецът в качеството му на процесуален представител е депозирал частна жалба срещу разпореждането, постановено от първоинстанционния съд, която е била уважена и с Определение № 338 от 04.07.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 445/2019 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик, то е било отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по същество по подадената молба. С определение № 616/10.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. 858/2015 г., по описа на РС Велинград, молбата за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК № 433/05.11.2015 г. и изпълнителен лист от 05.11.2015 г. по ч. г. д.

858/2015 г. на РС Велинград е отхвърлена. Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената частна жалба вх. № 4450 от 12.09.2019г. е върната на осн. чл. 275, ал. 2, във вр. чл.

262, ал. 2 ГПК, с Разпореждане № 1744/25.09.2019г. по ч. гр. д. 858/2015 г. на РС Велинград, като съдът е намерил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че съдебните актове, с които се отказва да бъде обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обжалване. Срещу така постановеното разпореждане в срока по чл. 274, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх. № 5004/10.10.2019 г., като с молба вх. № 6245/02.12.2019 г., подадена лично от кмета К. К., частна жалба вх. № 5004/10.10.2019 г. е оттеглена. С определение № 29/07.01.2020 г., постановено по ч. гр. д 858/2015 г. на РС Велинград, частна жалба вх. № 5004/10.10.2019г. срещу разпореждане № 1744/25.09.2019 г., постановено по ч. гр. д. 858/2015 г. на РС Велинград е върната, на осн. чл. 232 ГПК. Определението е връчено на жалбоподателя на 16.01.2020 г. и не е обжалвано. Същото е влязло в сила на 24.01.2020 г., с което се слага край на производството по ч.гр.д. № 858/2015 г. по описа на Районен съд Велинград.

Следователно се установява, че в изпълнение на упълномощителната сделка процесуалният представител е осъществил процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. 858/2015г. на РС Велинград на РС Велинград, което се е изразило в: 1. подаване на молба за обезсилване на 4 издадената заповед да изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист; 2. депозиране на частна жалба срещу Разпореждане № 757/23.04.2019г. по ч. гр. д. 858/2015 г. на РС Велинград; 3. депозиране на частна жалба срещу определение № 616/10.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. 858/2015 г., по описа на РС Велинград; 4. депозиране на частна жалба срещу Разпореждане № 1744/25.09.2019г. по ч. гр. д. 858/2015 г. на РС Велинград. Видно от представените по делото доказателства процесуални действия в изпълнение на поръчката реално са извършвани, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. В конкретния случай между страните не е спорно, че не е подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА при липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В случая с Решение № 329/02.08.2023г., обективирано в Протокол № 18/02.08.2023г., на адвокат Г. Б. АК Пловдив, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 7, ал. 7 от Наредбата върху материалния интерес по дело 858/2015 г. от 672582,37 лв., намален на половина, съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата, в размер на 10068,46 лв. с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д. 858/2015 г., при съобразяване обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ДДС.

При това положение съдът намира, че искът се явява доказан по своето основание, поради което следва да се разгледат възраженията, релевирани от ответника, по отношение на неговия размер. Както бе посочено по- горе следващото се адвокатско възнаграждение на ищеца е определено по силата 5 на закон, а именно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА, при прилагане на подзаконов нормативен акт, а именно- Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно е, че то е определено по правилата на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 5 от Наредбата.

Съдът намира, че АС Пловдив неправилно се е позовал на тези разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по следните съображения:

На първо място е видно, че ищецът не е осъществил процесуално представителство по отношение на ответника в производство по издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, поради което не са налице предпоставките за определяне на следващото му се за това адвокатско възнаграждение. Такова представителство би било налице, ако ищецът бе упълномощен да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. по чл. 417 ГПК или да осъществи защита срещу така издадени заповеди за изпълнение и евентуално издаден изпълнителен лист въз основа на тях, която се изразява в депозиране на частна жалба против разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в частта по разноските по реда на чл. 413 ГПК, подаване на възражение по чл.