Решение № 42 от 06.02.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. М., 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500392 по описа за 2022 година

Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение № 339 от 12.08.2022г. , постановено от РС М. по гр. дело № 1866/2021г. В ЧАСТТА , с която в производство по реда на чл. 422 ГПК съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Ч.” АД, сега с наименование Е. АД, ЕИК ***, гр. С. искове срещу И. С. И., ЕГН **********, от село М., за установяване съществуване на вземания над сумата 656.10 лева до предявения размер от 800.09 лева – главница и над сумата 111.18 лева до предявения размер от 127.78 лева – лихва за периода от 21.08.2019 г. до 21.04.2021 г., дължими по фактура № 0003237333/07.08.2019 г. , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1356/2021 г. по описа на РС М. и е разпределена отговорността за разноски.

Въззивната жалба срещу решението в тези части е подадена от Е. ЗАПАД АД, ЕИК ***, гр. С., чрез юриконсулт Л.Т. с твърдения за неправилност на решението с доводи за необосновано позоваване от съда на допълнително заключение на вещо лице , в която насока за изложени подробни доводи с искане за отмяна на решението в отхвърлителните части и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна при редовно връчен препис от жалбата, не взема становище .

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:

1

Въззивната жалба против първоинстанционното решение в отхвърлителните му части е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

Решението е валидно и допустимо постановено по предявени от Е. Запад АД с предишно наименование Ч. АД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК при наличие на подадено в срок възражение от И. С. И. срещу издадената по ч.гр.д. № 1356/2021г. на РС М. на 07.06.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и подаване на исковата молба в срока по чл. 415 ГПК.

Разгледано по същество решението на РС-М. в обжалваната част е правилно по резултат.

От фактическа страна е установено следното:

На 17.05.2019 г. служители от отдел ,,Нетехнически загуби” към „Ч.” АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 50153664, обслужващ къща на адрес с.М., ул. „Г.“ № **, за което е съставен констативен протокол, подписан от извършилите проверката служители на ищеца, двама представители на Федерация на потребителите В., както и от служител на РУП М.. Потребителят, ползващ обекта, е потърсен от служителите на ищеца непосредствено преди проверка, но не е открит и не е присъствал на проверката. В протокола не е отразено и присъствието на негов представител. Установено при проверката, че обекта е с прекъснато електрозахранване, пломбата на щита липсва, като обекта е присъединен към ел.захранването на съседния имот на същата улица с № **, в който също е налице премахната пломба на електромера и изменение в схемата на свързване, водещо до неотчитане на консумираната ел.енергия.

Служителите на ищеца са установили, че партидата за обекта на № **се води на името на И.

С., като на адреса му е изпратено уведомление с приложен КП, неполучено, поради отбелязване на пощенския оператор, че адресатът е „заминал“ . Направен е опит за връчване и на друг негов адрес в с. М., ул.Вл.И. № **, но и там не е намерен, като пратката е върната като невръчена със същото отбелязване „заминал“. На основание констативния протокол е извършено преизчисление на сметката по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ за периода от 17.02.2019 г. до 17.05.2019 г. и е издадена фактура № 0003237333/07.08.2019 г. ., неполучена от ответника, поради ненамирането му на адресите в село М.. По делото са приети първоначално и допълнително заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, установяващо, че проводникът, отиващ към абоната на ул.”Г.” № ** в село М., е свързан с проводника, идващ от електрическата мрежа на абоната на адрес ул.”Г.” № **, като по този начин абонатът на ул.”Г.” № ** се захранва директно от ел.мрежата, като консумирания от него ток не преминава през електромера му, а оттам и консумираната от него ел.енергия не се отчита, което представлява осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна на схемата на свързване на ел.измервателната система, като в допълнителното заключение вещото лице е направило съответните изчисления при установеното от него неправилно математически изчисления от ищеца с оглед сечението на проводника след електромера.

2

За установяване наличието на облигационна връзка между страните ищецът се е позовал на действащите между страните Общи условия на договорите за ползване на електроразпределителната мрежа на Ч. АД, одобрени 2007г., изменени 2010г. като е представил доказателства, че партидата за имота на името на И. С. е съществувала преди 2007г. и така е предадена на Ч. при встъпването му на пазара през 2007г., както и на заявление от И. С. от 2015г. до Ч. АД, с което е поискал разсрочване задължения по клиентския му номер, в което е посочено, че разсрочването се иска по финансови причини след продажба на имота му на трети лица.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:

Отговорността на ответника по проведената корекционна процедура предполага установяване качеството му на потребител , а именно наличието на договор за продажба на ел.енергия за обекта, находящ се село М., ул. Г. № **, сключен на основание чл. 98а от Закона за енергетиката / ЗЕ/ и регулиран от публично оповестени Общи условия / ОУ/, по които потребителят не е възразил. Съгласно действащите за крайния снабдител Е. АД ОУ – чл.4,ал.2 –потребител е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си. При наличието на сключен такъв договор, то ответникът има и качеството на ползвател на електроразпределителната мрежа и е обвързан от договор при Общи условия с ищеца като оператор на електроразпределителната мрежа по реда на чл. 104 а ЗЕ.

Изрично с подаденото възражение по чл. 414 ГПК пред заповедния съд И. И. е оспорил наличието на договорна връзка за процесния обект, като несъмнено с оглед тълкуването, дадено в т. 11а на Тълкувателно решение 4/13 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС това му възражение е допустимо и подлежи на разглеждане в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. При наличието на оспорена облигационна връзка, то ищецът носи доказателствена тежест да установи наличието на такава при условията на главно и пълно доказване.

По делото липсват доказателства, от които да се установи, че И. С. И. е собственик или ползвател на обекта на проверката – къща на адрес ул.Г. № ** в село М..

Обстоятелството, че е наследена към 2007г. партида , открита на името на ищеца за този обект не е достатъчно за установяване качеството на ответника на потребител –битов клиент по смисъла на § 1,т.2а ДР на ЗА във връзка с чл.4,ал.2 от действащите, считано от 2007г.

Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Ч. /Е./ АД, актуални и към настоящи момент с изменението им от 2010г.. В заявлението, подадено до крайния снабдител през 2015г. ответникът изрично е посочил, че къщата не е негова собственост, като в тази насока са и дадените от него обяснения в хода на първоинстанционното производство. При липса на доказателства, установяващи, че ответникът има вещно право на собственост или ползване върху процесния обект, както и такива, установяващи фактическо ползване на ел.енергия в обект за нужди на домакинството си, единствено 3 поради наличие на открита партида на негово име , не се установява качеството му на ползвател на електропреносната мрежа за проверявания обект, поради което и не са налице основания за ангажиране имуществената му отговорност за заплащане на доставена, но не отчетена ел.енергия за този обект.

При така изложените мотиви съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното в съответните части решение за правилно като краен резултат.

С оглед цената на исковете, всеки под 5000 лева , то настоящето решение не подлежи на касационно обжалване .

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд-М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 339 от 12.08.2022г. , постановено от РС М. по гр. дело № 1866/2021г. в обжалваната част , с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Ч.” АД, сега с наименование Е. АД, ЕИК ***, гр. С. искове срещу И. С. И., ЕГН **********, от село М., за установяване съществуване на вземания над сумата 656.10 лева до предявения размер от 800.09 лева – главница и над сумата 111.18 лева до предявения размер от 127.78 лева – лихва за периода от 21.08.2019 г. до 21.04.2021 г. и е разпределена отговорността за разноски КАТО ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4