Решение № 3770 от 28.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3770 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330104606 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. Ш., ЕГН: **********, с адрес:

******, чрез ******. Я. К., против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени кумулативно съединени искове, първият за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на ищеца сумата от 913,76 лв. – платен по недействителен договор за паричен заем № ******/15.08.2023г., сключен с първия ответник, а втория срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността договор за предоставяне на гаранция № ******/15.08.2023г, сключен с втория ответник, като нищожен поради липса на основание.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на заемодател бил сключен договор за паричен заем № ******/15.08.2023 г., по силата на който ищецът получил сумата в размер на 2500 лева, при договорена възнаградителна лихва в размер на 35,00 % и ГПР в размер на 40,90 %. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на гаранция № ******/15.08.2023г. с ответника „Файненшъл България” ЕООД, по силата на който ищецът дължал възнаграждение на ответника в размер на 1300,68 лева.

Твърди се, че ищецът е изплатил всички суми само на „Изи Асет 1

Мениджмънт” АД, като били сторени следните плащания в общ размер от 3413,76 лв., а именно: на 18.09.2023 г. – 677 лв., на 26.10.2023 г. – 677 лв. и на 26.10.2023 г. – 2059,76 лв., с което плащане кредитът бил предсрочно погасен.

От правна страна се възразява, че договорът за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен, доколкото не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за коректно посочване на размер на възнаградителната лихва и на ГПР, предвид обстоятелството, че в същия не било включено възнаграждението по договор за гаранция. Така действително приложимият процента на оскъпяване бил различен от посочения в договора.

В тази насока се развиват съображения. Посочва се и че сключеният акцесорен договор за предоставяне на гаранция е недействителен, доколкото обезпечавал нищожна сделка. Същият бил и нищожен на самостоятелно основание, поради липса на кауза за сключването му, предвид отсъствието на реално задължение за гаранта. С оглед недействителността на двете сделки, и в частност на договора за кредит, то платеното над главницата се явявало платено без основание и подлежало на връщане. Поради изложеното се предявяват настоящите искови претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, с който се взима становище за неоснователност на иска, като се изразява несъгласие с твърденията в исковата молба за недействителност на кредитната сделка. Поддържа се, че процесният договор за протребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК, вкл. относно тези за неговото съдържание и коректно изчисляване и посочване на отделните параметри на сделката, в това число ГЛП и ГПР.

Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата, поддържана от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД, че процентът на разходите по настоящия кредит е правилно и законосъобразно изчислен, без същият да надвишава лимитът, заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка се оспорва позицията на ищеца, че при изчисляването на ГПР следва да се включва и възнаграждението за поръчителя, поради което и сочи, че разходите по обезпечаване на вземането са изключени от формирането на процента на годишно оскъпяване. Оспорва да са налице други пороци на кредитната сделка. Предвид изложеното, от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД се моли за отхвърляне на иска срещу него.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба и от „Файненшъл България” ЕООД, в който се излагат възражения за недопустимост на предявения срещу него иск, поради липса на правен интерес, доколкото за ищеца съществувала правната възможност да предяви осъдителен иск. Изразява се становище за неоснователност на предявената установителна искова претенция. Договорът за поръчителство не попадал в приложното поле на ЗПК, доколкото въз основа на него не се предоставял кредит. Оспорват се твърденията в исковата молба, обосновавани недействителност на договорът за поръчителство, вкл. и тези за нищожност на същия предвид нищожността на договора за кредит, както и за нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост. Развиват се подробни съображения от правна страна в подкрепа на тезата за валидност на 2 гаранционната сделка. Поради изложеното се моли делото да се прекрати, а по същество исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******/15.08.2023г., както и че е сключен между Т. С. и „Файненшъл България” ЕООД Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) от същата дата с № ******, при параметрите посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от въпросния договор за потребителски кредит, с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 2500 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 35 %, и посочено ГПР от 40,93 % и обща дължима сума – 2 761,32 лв. Срокът на договора е шест месеца. Наличен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ******/15.08.2023г., сключен между ищеца Ш. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 1 300,68 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № ******/15.08.2023г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Прието е за безспорно между страните по делото, че възнаграждението на гаранта по Договор за предоставяне на гаранция № ******/15.08.2023г. не е включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР по процесния Договор за паричен заем № ******/15.08.2023г.

По делото е изслушано заключение по ССчЕ, което се кредитира от съда, като пълно и компетентно изготвено. Според данните по експертизата, общата платена сума от С. Ш. на „Изи Асет Мениджмънт” АД по Договор за паричен заем № ******/15.08.2023г. е в размер на общо 3413,76 лв. При извършени от експерта изчисления, в посочения в договор ГПР, като разход по кредита е отчетена единствено възнаградителната лихва. С включването на възнаграждението на дружеството – поръчител в обхвата на разходите при изчисляване на процента на оскъпяване, то той би бил 488,58%.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца С. Ш. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ******/15.08.2023г., при което ищецът има качеството на кредитополучател.

За обезпечаване задълженията по този договор между С. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 3

******/15.08.2023г. И при двата договора ищецът Ш., в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (поръчителство) представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, видно от заключението по ССчЕ, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е в размер на 2 761,32 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 1 300,68 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

В тази връзка за нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция (поръчителство), тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на кредитна сделка, която той обезпечава и във връзка с която е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство. Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява 4 безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен, като лишен от основание за неговото сключване.

С оглед на горното установителните искове се намират за основателни и като такива ще се уважат.

Относно разноските:

При този изход на спора и доколкото ищцата е освободена на основание чл. 82, ал. 3 ГПК от запращане на такси и разноски за настоящото производство, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ще се осъди всяко от ответните дружества да заплатят по сметка на съда дължимата сума за държавна такса за иска предявен срещу съответното дружество, а именно 50 лв., дължими от „Изи Асет Мениджмънт” АД, и 52,03 лв. от „Файненшъл България“ ЕООД. Всяко от дружествата следва да заплати и сумата от по 90 лв. – припадащата му се част от изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по ССчЕ. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, наличието на няколко дела между същите страни с аналогично искане на ищцата, връзката между двете претенции, броя на проведените открити съдебни заседания – едно без участие на представител на ищцовата страна, и осъществената от процесуалния представител на ищцата дейност по защита на нейните интереси, то в полза на ****** Я. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело в размер на общо 700 лв., от които 350 лв. дължими от „Изи Асет Мениджмънт” АД, а 350 лв. – от „Файненшъл България“ ЕООД.