Решение № 797 от 05.02.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.02.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 269 по описа за 2016 г. и

Р

Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на М.Х.М.:

- 48 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Х.М.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 05.12.2015 г., плюс законната лихва от 05.12.2015 г. до окончателното изплащане;

- 133,20 лева – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2. на адвокатско дружество „Ч., П. И И.“ – 1 327,20 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 920,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. М.М. е със съдебен адрес - адвокат С.Ч.,***

- а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска на М.Х.М. срещу З. „Б.И.“

АД по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл.

223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Х.М.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 05.12.2015 г., за разликата над 48 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

[3] ОСЪЖДА М.Х.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД 6 338,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 960,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса.

МОТИВИ

НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ,

И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[6]

В искова молба от 16.03.2016 г. М.М. заявява, че на 05.12.2015 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починал нейният син Х.А.. Виновен за настъпването на ПТП е бил К.Ш..

[7]

От смъртта на Х.А. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които тя оценява на 200 000,00 лева. Гражданската отговорност на К.Ш. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***).

[8]

Б.И.не е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Затова тя моли съда да осъди ответника да ѝ заплати 200 000,00 лева обезщетение (исковата молба, л. 3-7).

2. На ответника

[9] Ответникът Б.И.е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Б.И.заявява, че:

1. е налице случайно деяние;

2.

К.Ш. не е причинил ПТП;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4.

Х.А. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като: а. се е движил по пътното платно без да се съобрази с приближаващите моторни-превозни средства (МПС); б. вървял е попътно по платното, а не срещу движението. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 38-39).

II.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ

ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАTA, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[10] Не се спори, че М.М. е била родена на *** г. На 01.10.1960 г. се е родил синът ѝ Х.А.

(акт за смърт, л. 9; удостоверение за родствени връзки, л. 10). Той е имал семейство от съпруга и пет деца, с които е живеел в село Н., а майка му е живеела в близкото село Климент заедно с една от сестрите му.

Разстоянието между двете села е било около два километра. Х.А. е посещавал майка си, а тя е разчитала на него (показанията на свидетелите Е. и Н., л. 165-168, както и на свидетелите Ш. иХ., л.

232-236).

[11] На 05.12.2015 г. около 18:00 часа (в тъмната част на денонощието) Х.А. се е движил по път извън населено място в посока от с.

Климент към с. Н., общ. Каолиново, обл. Шумен. Този участък от пътя се е състоял от две пътни ленти. От двете страни на платното е имало банкет, който от страната на движение на пешеходеца е бил широк един метър. Х.А. се е движел спокойно, с около 4,4 км/ч, по пътното платно, непосредствено до банкета (заключение на вещото лице Д.Х., л. 193-216; показанията на свидетеля Ш., л. 176-179 ).

[12] В същото време К.Ш. е управлявал лек автомобил "Фолксваген Пасат" с около 70-80 км/ч. в посоката на движение на Х.А.. К.Ш. е забелязал Х.А. от поне 75 метра и е намалил скоростта на движение на 60 км/ч. В лентата за насрещно движение е наближавал друг автомобил. К.Ш. е поддържал тази скорост и след като е подал звуков сигнал, на който Х.А. не е реагирал, той е решил да го заобиколи. В този момент отстоянието между автомобила и пешеходеца е било 27,05 метра. След като е изминал 0,6 метра от началото на маневрата, пешеходецът е направил няколко крачки косо наляво и напред. Така Х.А. се е озовал пред предната дясна част на автомобила. По този начин на около 1,6 метра вдясно от левия край на платното за движение автомобилът е ударил Х.А. (заключението на вещото лице Х., л. 193-216; показанията на свидетеля Ш., л. 176-179 ).

[13] Когато К.Ш. е забелязал Х.А., опасната зона за пълно спиране на лекия автомобил е била 36,89 метра. В момента, в който Х.А. е променил посоката си на движение и е навлязъл навътре в платното, отстоянието до лекия автомобил при всички възможни скорости на движение е било по-малко от опасната зона за спиране. За да не настъпи удар с пешеходеца при внезапното му навлизане вляво, скоростта на лекия автомобил е трябвало да е равна или по-малка от скоростта на движение на пешеходеца (заключението на вещото лице Х., л. 193-216).

[14] К.Ш. е имал възможност да намали скоростта си и да изчака преминаването на движещия се в насрещната лента автомобил преди да предприеме заобикаляне на пешеходеца. Той е могъл да спре, ако едновременно с предприемане на маневрата за смяна на лентата на движение се е движил със скорост по-ниска от 51 км/ч за различните варианти на движение на пешеходеца (заключението на вещото лице Х., л. 193-216).

[15] В резултат на удара Х.А. е получил множество травми, между които и тежка черепно-мозъчна, която е причинила смъртта му. (заключението на вещото лице М., л. 143-145). М.М. е преживяла тежко смъртта му (показанията на свидетелите Е. и Н., л. 165-168, както и на свидетелите Ш. иХ., л. 232-236).

Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на К.Ш. е била застрахована при ответника Б.И..

[16] М.М. не дължи държавна такса и е била представлявана безплатно от адвокат (л. 228). Тя е заплатила: 750,00 лева за вещи лица (л. 57-59, 110, 190);

5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 5). Б.И.е заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 61, 182); 90,00 депозит за свидетел (л. 62); 15 600,00 лева възнаграждение на адвокат (л. 224-226).

2.