Решение № 16 от 13.01.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

13.01.2023

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

15.12.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

471 по описа за

2022 година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба от А.З.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника адв.

Х.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-Ардино, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.

171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй издателят на ЗППАМ се явява и актосъставител.

На следващо място сочи, че в АУАН било вписано, че е бил издаден талон за медицинско изследване, но на било отразено същият да е връчен на водача.

В заключение оспорва изцяло констатациите в АУАН.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-Ардино. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Х.Д. е постъпила молба, с която поддържа жалбата. Излага съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съдът да уважи жалбата и да отмени процесната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – И. Б. Ф., *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Ардино, се явява лично. Оспорва изцяло жалбата, като счита ЗППАМ за законосъобразна и обоснована. Излага съображения, че жалбоподателят не е оспорил извършената му проба за наличие на алкохол с техническо средство и е отказал да предостави кръвна проба, при което подписал издадения АУАН без възражения. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Наказателно постановление № 22-0238-000413 от 27.10.2022 г., издадено от Н. М. В. – началник група в РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали; Акт за установяване на административно нарушение Серия ** № *** от *** г., съставен от И. Б. Ф. – *** към ОДМВР – Кърджали; Талон за изследване № *** от *** г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047 от 09.10.2022 г., по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, издадена от И. Б. Ф. – *** към ОДМВР – Кърджали, ведно с разписка от 09.10.2022 г.; Справка от Централна база – КАТ по рег.номер на МПС: ***, изготвена на 28.10.2022 г.; Разпечатка от техническо устройство „Дрегер 7510”; Справка за нарушител/водач – А.З.Т.; Заповед № 292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР –

Кърджали, относно оправомощаване на длъжности лица от

ОДМВР – Кърджали, да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП; Писмо с рег. № 3286р-22956, екз. № 2 от 12.05.2022 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция” при МВР; Списък с преминали последваща проверка анализатори за алкохол в дъха, в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери” с рег. № 3286р-22951 от 12.05.2022 г., се установява, че: На 09.10.2022 г., около *** часа в ***, ул.„***“, А.З.Т. от *** е управлявал лек автомобил марка „Ауди А-4“ с рег. № ***, като при извършена проверка от служители на РУ - Ардино при ОДМВР – Кърджали за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фаб. № ***, е било констатирано наличие на алкохол от 1.13 промила. На водача е издаден талон за изследване № *** от *** г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – 1.13 % на хиляда.

Талонът е връчен на жалбоподателя, който го е подписал без възражения, респ. отразил е, че приема показанията на техническото средство и е отказал кръвна проба; На А.З.Г. е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Ардино, на А.З.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, при което са отнети СУМПС № *** и Контролен талон № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; Въз основа на горепосочения АУАН срещу А.З.Г. е издадено НП № 22-0238-000413/27.10.2022 г., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Р. М. Х. – служител в РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали.

Видно от показанията му, на 09.10.2022 г., заедно с *** И. Ф. били на работа, за времето от 18.00 ч. до 06.00 ч. на 10.10.2022 г. На 09.10.2022г. около *** ч., в *** на ул. „***“ до ***, спрели за проверка водача - А.З.Т., управляващ лек автомобил “АУДИ-А4”с per, № ***. Констатирали, че водачът мирише на алкохол и поради тази причина го тествали с техническо средство „Дрегер“, който отчел на дисплея 1,13 промила на хиляда концентрация на алкохол. Ф. разяснил на Т., че ще му бъде издаден талон за медицинско изследване, но което водачът отвърнал, че иска да проведе телефонен разговор и след това ще ни отговори. След проведен 30-минутен разговор, Т. заявил, че не желае да дава кръвна проба, след което *** Ф. му издал талон за медицинско изследване. Водачът пред заявил и се подписал, че отказва кръвна проба. А.Т. положил пред тях подписи, както в талона за медицинско изследване, така и във всички останали издадени документи, спрямо него. Т. не изразил възражения за нарушението, което е извършил и заявил, че не оспорва показанията на дрегера.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.

168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.

6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - *** към ОДМВР - Кърджали, оправомощен със

Заповед № 292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР

Кърджали (т. 2.), приложена по делото.

По делото не са въведени доводи и липсват данни, че на 09.10.2022 г. издателят на заповедта – *** към ОДМВР - Кърджали, да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. Видно от представените доказателства, към релевантната дата И.

Б. Ф. е заемал длъжността *** към ОДМВР гр.Кърджали,

РУ – Ардино и е бил на работа съгласно утвърдения график за патрулно-постовата дейност. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, действа по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег.№ 292з-2/01.01.2022 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Във връзка с горното, съдът намира за необходимо да посочи, съгласно чл. 165 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, като по силата на ал. 2, т.

3 от посочената разпоредба, при осъществяване на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози. С горепосочената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на МВР е определил да осъществяват контрол по ЗДвП три основни структури на МВР, измежду които и ОД на МВР. В конкретния случай издателят на оспорената ЗППАМ е действал като оправомощено лице от директора на ОД на МВР – Кърджали, респ. същият е компетентен да издава ЗППАМ.

Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Безспорно е, че заповедта е издадена от лице, което е издало и процесния АУАН, което обаче не опорочава издадената заповед и не води до нейната законосъобразност, респ. съдът не възприема доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратната насока. В тази връзка следва да се отбележи, че производството по налагане на административно наказания по реда на ЗАНН, което се образува със съставянето на АУАН и производството по налагане на принудителна административна мярка по реда на ЗДвП, макар и за едно и също нарушение, са отделни производства. Първото от тях приключва с издаването на НП, което подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред съответния районен съд, чието решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред съответния административен съд. Производството по издаване на ЗППАМ е отделно производство и е регламентирано в чл. 171 и сл. от ЗДвП, като издадената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК.

С други думи, обстоятелството, че АУАН и