Решение № 19523 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19523 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110152123 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците С. Г. М. и Г. С. М. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях сумите, както следва: по отношение на С. Г. М. – 4/6 от общия размер на дълга, а именно: 928,97 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 162,85 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.02.2023 г.; 22,85 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г.; 4,09 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 9068/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г.; по отношение на Г. С. М. – 1/6 от общия размер на дълга, а именно: 232,24 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 40,72 лв., представляваща мораторна 1 лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.02.2023 г.; 5,71 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г.; 1,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 9068/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Г. М. и Г. С. М., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. М., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Навеждат довод за изтекла погасителна давност. Оспорват да е доказано, че са собственици или ползватели на процесния имот, респ. да се намират в облигационно правоотношение с ищеца. Считат, че представените удостоверение за наследници и отговор от районната администрация не са годни да установят връзката им с процесния имот. Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца извадки и справки. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото, съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответниците се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот при следните квоти – 4/6 идеални части (по отношение на С. Г. М.) и 1/6 идеална част (по отношение на Г. С. М.), респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.03.1985 г. (л. 84-85 от делото) се установява, че С. Г.ев М. и С. Г. М. са придобили 2 собствеността върху апартамент № 111, находящ се в *** заедно с избено помещение № 17 и 1,093 % идеални части от правото на строеж върху мястото, като видно от отбелязването в т.

5 собствеността се прехвърля без да е необходима нотариална форма, поради което съдът приема, че въз основа на тази придобивна сделка посочените лица се легитимират като собственици на имота, предмет на същата. Нещо повече, извод в тази насока следва и въз основа на данните, удостоверени в представеното писмо с изх. № ****/14.08.2019 г., издадено от Столична община, р-н „Люлин“ (л. 18 от делото), съставено от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което има характер на официален удостоверителен документ, в което също е отразено, че на основание Зпаовед № ДИ-03-293/13.07.1984 г. и договор за покупко-продажба от 18.03.1985 г. апартамент № 111, находящ се в *** е продаден в полза на посочените по-горе лица, като с оглед описанието на административния му адрес, съдът намира, че имотът, предмет на придобивната сделка от 18.03.1985 г., изцяло съответства на този, за който се отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение. По делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната сделка от 18.03.1985 г. купувачите по нея да са били в брак, като съдът не може да формира извода си в тази наоска с оглед евентуално съвпадане на фамилните им имена - М.и, тъй като наличието на такова би било само индиция, но не и безспорно установен факт по делото. Ето защо, съдът приема, че апартаментът, предмет на договора за покупко-продажба от 18.03.1985 г., е придобит от С. Г.ев М. и С. Г. М. при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.

На следващо място, от удостоверение за наследници с изх. № ****/14.08.2019 г. (л. 17 от делото) става ясно, че С. Г.ев М. е починал на 02.08.2011 г., оставяйки за свои наследници по закон С. Г. М. – съпруга, К, С. М. – дъщеря и Г. С. М. – син, като при липсата на данни по делото относно осъществяването до смъртта наследодателя на юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът приема, че процесният апартамент № 111 е бил част от наследствената му маса, при което може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е придобило съответна идеална част от правото на собственост върху притежаваната от него 1/2 идеална част от собствеността, т. е. по 1/6 всеки – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците С. Г. М. и Г. С. М. не твърдят и не доказват да са приели наследството на С. Г.ев М. по опис, или да са се отказали от него, поради което се налага извод, че същите са наследили включените в наследствената му маса права и задължения. Следва да се отбележи, че на самостоятелно основание С. Г. М. се легитимира като носител и на 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамента, доколкото лично е участвала в придобивната сделка от 18.03.1985 г., поради което тя се явява носител на общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесното жилище № 111. По делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. именно ответниците се явяват активно легитимирани да отговарят за процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно твърдяния от ищеца обема от участието им в съсобствеността. Действащата нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична, като тя свързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото измежду двете е установено по делото.

3

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 111 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.