Решение № 12 от 03.01.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ……………. гр. София, 03.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ, мл. с-я ХРИСТИНА НИКОЛОВА, при секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 4391 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI НПК.

С присъда от 17.05.2017 г. по

НОХД № 16696/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 93-ти състав, е признал подс. М.М.Л. за невинен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. На основание чл. 111, ал. 1 от НПК се е разпоредил с приложеното по делото веществено доказателства, а именно кафе – машина, марка „Саеко“, модел „Меджик комфорт“, като я е върнал на „К.Б.“, а на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е оставил направените по делото разноски за сметка на държавата.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест с допълнение към него. В тях се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Изнася се, че изводът на първостепенния съд за невинност на подсъдимото лице не почива на събраните по делото доказателства, а последните не са задълбочено обсъдени. Желае се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна.

С протеста не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 28.09.2017 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.

2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът не поддържа протеста, като се солидаризира изцяло с първоинстанционната присъда и с мотивите изложени към нея. Счита, че с действията си подсъдимият не е осъществил признаците на вмененото му инкриминирано деяние, както от обективна, така и от субективна страна. Желае да се потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия – адв. Г., желае да се остави протеста без уважение, като неоснователен и да се потвърди първоинстанционната присъда. Излага, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, като изводите на районния съд се подкрепят от доказателствения материал, събран на досъдебното и съдебното производство. Намира, че при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че подзащитният му е държал инкриминираната вещ на правно основание, както и че в съзнанието му не е могло да се формира умисъл за своене, доколкото той не е бил наясно, че дължи връщането на инкриминираната вещ.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, като съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т.

1, т. 2 от НПК, а именно в отсъствие на подс. Л. или в условията на т. нар.

„задочно производство“, към което е пристъпено едва след изчерпване на всички процесуални възможности за редовното му призоваване. Поради изложеното, подсъдимото лице не упражнява правата си на лична защита и на последна дума.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, като производството е протекло без участието на подсъдимия, на основание чл.

269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключение на способ на доказване - експертиза, а именно : гласни доказателствени средства

- показанията на свидетелите П.П.-К., Ц.С., Е.Д., М.К.и Х.К., приобщени от досъдебното производство чрез прочитането им, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – приемо -предавателен протокол от 04.07.2014 г., писмо - искане за доброволно изпълнение, незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на фактури, договор за наем от 01.04.2014 г., пълномощно, протокол за доброволно предаване от 15.09.2015 г., протокол за доброволно предаване от 15.09.2015 г., протокол за вземане на образци за сравнителен материал, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост ; способи на доказване – заключение на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза (СОЕ).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използвания способ на доказване - експертизи. Първостепенният съд е кредитирал в основни линии показанията на разпитаната пред него по делото св. П.П.- К., както и на останалите свидетели, чиито показания са приобщени чрез прочитане по горепосочения процесуален ред, заключението на приетите експертизи, а също и посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение, относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното :

Подс. М.Л. извършвал търговска дейност като ЕТ Б.- М.Л.", с ЕИК *********. Той имал сключен договор за наем от 01.04.2014 г., съгласно който ползвал помещение в гр. София, бул. „********, функциониращо като заведение за хранене.

Св. П.П.- К. заемала длъжността „управител" в „К.Б." ООД, със седалище в гр. София, кв. „********, магазин 3 и предмет на дейност - внос и продажба на кафе и предоставяне на кафе - автомати.

През месец юли 2014 г., подсъдимият се свързал със св. П.П.-К., като заявил, че желае да му предостави кафе - автомат, както и осъществяване на доставка на кафе за машината. В последствие, подсъдимият избрал вида кафе - машина и продуктите, с които да бъде зареждан.

На 04.07.2014 г., между „К.Б."

ООД и ЕТ Б.— М.Л.", бил подписан приемо - предавателен протокол, съгласно който дружеството, представлявано от управителя св. П.П.- К., предало на ЕТ Б.— М.Л." кафе - машина, марка „Саеко", модел „Меджик комфорт", със сериен № 208992. Подсъдимият, като потребител, се задължавал да закупува кафе от доставчика на кафе - машината.

Машината оставала собственост на „К.Б." ООД, като, съобразно подписания протокол, едноличният търговец следвало да я върне в тридневен срок, след като прекрати взаимоотношенията си с доставчика.

След подписването на този протокол, св. П.П.- К. предоставила на подс. М.Л. процесната кафе - машина, който я инсталирал в обекта, находящ се на бул. „Сливница".

На неустановена дата през месец декември 2014 г., подс. М.Л. напуснал наетото помещение и преустановил взаимоотношенията си с „К.Б." ООД. При напускане на обекта, подсъдимият оставил кафе - машината, марка „Саеко”, за съхранение на св. Ц.С., който работел в заведението като помощник - готвач.

Св. П.П.- К. се опитала да се свърже с подс. Л., за да го покани да върне вещта на представляваното от нея дружество. Отправено било писмо - искане за доброволно изпълнение, като препоръчана пощенска пратка. Известието за доставяне се върнало с отбелязване от 29.01.2015 г., че получателят се е преместил на друг адрес и пратката е върната на подателя „К.Б.” ООД. Тъй като не успяла да установи контакт с подс. Л., св. П.П.- К. подала сигнал в СДВР.

В хода на образуваното досъдебно производство, местонахождението на подс. М.Л. било установено.

На 15.09.2015 г., подс. Л. предал процесната кафе - машина, марка „Саеко", модел „Меджик комфорт", което било обективирано в протокол за доброволно предаване.

Стойността на инкриминираната кафе - машина, марка „Саеко", модел „Меджик комфорт", била 120 лева.

Подс. М.М.Л. е роден на ***

***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, живущ ***, ЕГН **********.

Същият е осъждан.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени са убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС,

І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС,

III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС,

І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС,

ІІІ н. о.).

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :

Разпечатката съдържа 51 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/631eb2aa-8ca2-457d-b468-a0b46743d636